‘Stranger things’ – новата страница от голямата книга на научната фантастика

MV5BMTY4MDUxOTIwMV5BMl5BanBnXkFtZTgwNDg0ODE0OTE@._V1_SX1777_CR0,0,1777,998_AL_

Вземете няколко лъжици от незабравимия дух на телевизията през 80-те, прибавете две-три щипки от атмосферата в романите на Стивън Кинг и накрая подправете с режисьорския усет, характерен за Стивън Спилбърг. От забърканите съставки ще получите сериала, който прикова вниманието на толкова много любители на хорър жанра и научната фантастика през последните седмици – ‘Stranger things’. Продукцията на ‘Netflix’ успя да спечели голяма фен база още с приключването на първия си сезон, а това безспорно говори добре за качествата на новия ни любим сериал, или иначе казано – причината, поради която ще стоите будни до 3:00 часа, завити с одеяло през глава и с пакет пуканки в краката. ‘Stranger things’ е от онези сериали, които сме сигурни, че ще изгледате за едно денонощие, защото след появата на финалните надписи идва и непреодолимото желание да кликнеш на следващия епизод. Причините, които го правят толкова привлекателен за зрителите, се крият в превъзходния вкус и подход към жанра, в лицата на екрана и, не на последно място, в носталгията по едни отминали времена, в които телефоните тежат един килограм, а децата се надпреварват до тъмно с колелата си навън.

Странното е, че носталгията я има и за тези, които дори не са били родени през 80-те години. Толкова са грабващи всички онези малки елементи, съставящи пъзела на това десетилетие, които ‘Stranger things’ изтупва от прахта – игри като ‘Dungeons and Dragons’, пращящи радиопредаватели, раирани цветни тениски и, разбира се, страхотна музика. За да се пресъздаде автентично духът и настроението на дaдено време на екран, е необходимо особено отношение към това време и значителни режисьорски заложби. В случая създателите на сериала братята Мат и Рос Дъфър притежават и двете, като ги обогатяват с влечението си към свръхестественото и мистериите. Това дава резултат в най-завладяващия и откачен коктейл от страх, драма и напрежение, който можете да си представите.

MV5BMTQ5Mjc0Njg2Ml5BMl5BanBnXkFtZTgwOTg0ODE0OTE@._V1_SY1000_CR0,0,1497,1000_AL_

Приликите на научнофантастичния сериал с работата на опитните творци в жанра Стивън Кинг, Стивън Спилбърг и Джон Карпентър не остават незабелязани. Докато гледа епизод след епизод, зрителят вероятно ще направи някои асоциации със „Стой до мен” и „Подпалвачката”, създадени като адаптации по романи на Кинг, както и с „Извънземното” на Спилбърг. Истината е, че работата на братята Дъфър по сценария и режисурата трябва да бъде разпозната с уникалността си. Те създават своята отделна малка вселена на мистичното и страховитото в градчето Хоукинс, която макар и вдъхновена от идолите им, с чиито произведения са израснали, е неповторима по свой особен начин. Преди всичко, това е едно приятно, достойно и малко закъсняло продължение на традициите на научната фантастика и хоръра в телевизията, утвърдени от сериали като „Зоната на здрача”, „Досиетата Х” и „Туин Пийкс”.

С какво друго един сериал може да те накара да заковеш жадно поглед в екрана освен с пленителна история? Мат Дъфър и Рос Дъфър събират различни елементи от жанра и ги сглобяват в тревожната и изпълнена с неизвестни опасности картина на малкото градче Хоукинс в щата Индиана. За някои тези елементи могат да се сторят до известна степен клиширани, но те всъщност са толкова добре реализирани благодарение на избора на точните актьори и точните запечатващи се в съзнанието кадри, че крайният резултат има вкус на нещо познато, но в същото време ново и интересно. Хоукинс става тъмната сцена, на която се разиграват събитията около мистериозното изчезване на 12-годишния Уил Байерс. В историята веднага се намесват групата от верни приятели, полудялата от притеснение майка, градският шериф с тежко минало и малкото уплашено момиченце със свръхестествени способности. И ако тези главни герои не ви звучат достатъчно интересно, вероятно трябва да издадем, че в Хоукинс от стените често изскачат чудовища, коледните лампички са средство за комуникация с друг свят, а колите се преобръщат само със силата на мисълта. На фона на човешките психически лутания възникват като въпроси и научни конспиративни теории за съществуването на паралелни реалности, за свръхспособностите на човешкия ум и за тайни правителствени експерименти.

MV5BMTgwMzUzNTUxM15BMl5BanBnXkFtZTgwNDAzOTQ5ODE@._V1_SY1000_CR0,0,1498,1000_AL_

В ‘Stranger things’ ясно се разграничават групата на децата, групата на тийнейджърите и групата на възрастните, представени блестящо от актьорите, заели се с главните роли. Всяка една група отразява важните уроци и истини, които разбира за себе си в хода на това толкова трудно за всички тях време. Децата в сериала – дванадесетгодишните Майк Уилър (Фин Улфхард), Дъстин Хендерсън (Гейтън Матаразо), Лукас Синклер (Кейлъб МакЛафлин), странното момиче Единадесет (Мили Боби Браун), което откриват в горите, и изчезналият Уил Байерс (Ноа Шнап) – са отражение на загубата на детската невинност, сблъсъка с истинското лице на живота и осъзнаването на значението на приятелството. Тийнейджърите Нанси Уилър (Наталия Дайър), Джонатан Байерс (Чарли Хийтън) и Стив Харингтън (Джо Кири) напомнят  за важността на това да бъдем верни на самите себе си, отказвайки да се впишем там, където не принадлежим. Майката Джойс Байерс (Уинона Райдър) и шериф Джим Хопър (Дейвид Харбър) представят отговорността към хората, които обичаме, и нуждата да се отърсим от миналото в името на настоящия ден. Именно поради такива причини ‘Stranger things’ печели любовта и вниманието на зрителите. Сериалът далеч не представлява само празни зрелища като битки с хищни чудовища, а зад всеки такъв момент прозира значението му за отделните герои.

MV5BMjI2MTc2MzEwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNzc0ODE0OTE@._V1_SX1777_CR0,0,1777,998_AL_

‘Stranger things’ може би нямаше и да е наполовина това, което е без заслугите на актьорския си състав. Всяка роля е поверена точно на човека, който трябва да я изиграе. ‘Rolling stone’ нарекоха ролята на самотната майка Джойс Байерс „завръщането на култовата Уинона Райдър”. Актрисата действително печели зрителите с впечатляващото си присъствие в доста нестандартната за нея роля в сериал на ‘Netflix’ и заслужава всяка похвала до този момент. Дейвид Харбър пък стои изключително автентично в ролята на изтерзания от миналото шериф на Хоукинс. Сърцето и душата на сериала обаче е малката банда от аутсайдери, включваща Майк, Дъстин, Лукас и Единадесет. Няма как да не се влюбиш в тях с техните проблеми, спорове и зараждащи се чувства по време на търсенето на Уил. Изчезването на Уил е изпитание за тяхното приятелство, а фигурата на Единадесет още повече обърква заплетения свят на момчетата. Малката актриса Мили Боби Браун изумява с начина, по който съумява да се справи с героинята на Единадесет – роля, която изисква много от нея предвид възрастта ѝ. Чувствата на гняв, страх, тъга блестят в очите ѝ по начин, който надали сте очаквали от дете. Тя и останалите деца актьори дават заявка за впечатляващо бъдеще на екрана.

Музиката на ‘Stranger things’ е последният елемент, който завършва картината и я опакова в звуците на любими песни от миналото. Заедно с музиката, която Кайл Диксън и Майкъл Стейн създават за сериала, можем да чуем парчета на Jefferson Airplane, The Clash, Foreigner и New Order. Те по идеален начин допринасят за подходящото настроение по време на всеки кадър. Не само музиката влияе на сериала, но и сериалът влияе на музиката. Не знаем дали някой ще слуша ‘Should I Stay Or Should I Go’ на The Clash по същия начин, след като изгледа ‘Stranger things’. Енергична и весела песен като тази придобива съвсем различно, странно и зловещо значение след звученето си във втория епизод.

MV5BMTEzNzk3MDY5MDdeQTJeQWpwZ15BbWU4MDg4NDgxNDkx._V1_SX1777_CR0,0,1777,998_AL_

Сериалът на Мат и Рос Дъфър е всичко онова, което ни кара да застанем с нетърпение пред екрана – интересна история, герои, с които съпреживяваме всяка минута от действието, и завладяващо настроение, което не можем напълно да обясним, а само да почувстваме. Всичко това ни кара тежко да въздишаме и да изпадаме в зрителска екзистенциална криза след края на сезона, но и ни оставя в нетърпеливо очакване на продължението на историята там, където тя ни остави.

Автор: Алексия Петрова

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to