„Съли: Чудото на Хъдсън“ на Клинт Истууд – spoiler-free ревю

Клинт Истууд е феномен в толкова много аспекти на седмото изкуство, че вероятно няколко книги не биха били достатъчни, за да изчерпим качествата му. Сред сякаш безкрайния му набор от умения изпъква това, че въпреки статута си на легендарен екшън герой от последните четири десетилетия на миналия век, Истууд винаги е оставал изключителен майстор на мелодрамата.

clint-eastwood-directing-archive-image-podmosta

Това е един от най-деликатните сектори от жанровата класификация в киното. Надали има гозба, по-трудна за сготвяне от мелодрамата. Ако я оставиш прекалено постна, човек остава безучастен към нея. Ако я подсладиш или пресолиш твърде много, зрителят извръща поглед с присмех и пренебрежение. Мисълта, че най-емблематичният каубой в историята на глобалната попкултура е един от най-големите майстори на мелодрамата в киното днес, е изключително интересна, но си остава неоспорим факт.

sully-featured-image-podmosta

„Съли: Чудото на Хъдсън“ почива точно на уменията на своя режисьор и на своята звезда. Истууд излива душата си във филм по тема, която очевидно е изключително важна за него и близка до сърцето му, и създава истинска ода за професионализма на средностатистическия ежедневен американец. Няма как да е другояче предвид очевадния паралел между сюжетното действие и реалността в комерсиалното кино днес: това е 86-годишен филмов класик, който разказва от режисьорския стол историята на опитен капитан, останал жив единствено благодарение на изпитаните си човешки инстинкти и поставен под заплаха от прекаленото осланяне на компютърни симулации в индустрията. Сами разчетете иронията в ситуацията.

Искреността и чистите намерения на филма си личат от всеки заснет кадър и всяка изречена дума пред камерата. Освен в очаквано доброто представяне на своята звезда в главната роля, лентата намира своята душа в отличните поддържащи превъплъщения на актьори като Аарън Екхарт и Лора Лийни и в кратките, но изключително автентични и прочувствени изпълнения на слабо известни професионалисти, които играят някои от пасажерите на прочутия полет №1549. Дори и статист от улицата вероятно щеше да свърши ефикасна работа в мимолетните им екранни появи, ако беше получил подробен инструктаж от Клинт Истууд и Том Ханкс, но това не намаля ключовата важност на малките им роли.

sully-clint-eastwood-tom-hanks-podmosta

Те формират контурите на пъстрия човешки пъзел, който е представлявал полет №1549 със 155-те си пътници на борда. В центъра му стои капитан Чесли Съленбергер и неговият първи помощник Джеф Скайлс, изиграни респективно от Том Ханкс и Аарън Екхарт с нужната доза човечност и увереност. Ханкс знае как да изиграе изненадан, неподозиращ, близък до аудиторията герой дори и насън, но фактът, че в случая пресъздава истинска, все още жива личност, му дава още по-интересна професионална възможност. Двукратният носител на „Оскар“ инжектира изпълнението си с голяма доза от типичния си чар и характерна искреност, които са изключително необходими в случая. Ханкс пресъздава драматичните моменти на екзистенциално колебание и чисто човешка несигурност с прецизност и остава симпатичен на зрителите както винаги.

sully-aaron-eckhart-tom-hanks-podmosta

Аарън Екхарт в ролята на първи офицер Скайлс прибавя плътен светъл мустак към съвършено квадратната си брадичка и по този начин формира най-американския портрет на средностатистически мъж в историята на киноизкуството. Шегата настрана, но забавният, спокоен, почти харизматичен нрав на Скайлс идва съвсем естествено в играта на Екхарт, който буквално е създаден за подобни роли. Анна Гън в ролята на мнителен доктор от Националния съвет по безопасност на транспорта и Лоура Лийни в ролята на сърдечната съпруга на главния герой също създават интересно диаметрално противопоставяне на двата основни женски образа във филма.

sully-aaron-eckhart-grandpa-clint-eastwood-podmosta

В крайна сметка вложеното майсторство от хората пред и зад камерите щеше да е напразно, ако предметът на истинската история, на която е базирано сюжетното действие, не си струваше. Но истината е, че той си струва. Колкото и цинични да ни прави грубото сиво ежедневие, с колкото и типично българска злоба и сарказъм да плюем по всички примери за елементарен човешки героизъм, подвигът на капитан Чесли Съленбергер е пример за именно такъв героизъм. Тук няма художествено преувеличение, няма политически подтекст и американски хиперпатриотизъм, каквито имаше в също толкова качествения, но доста по-противоречив идеологически „Американски снайперист“. Това е една човешка история, адаптирана в стегнат, елегантен и професионален вид в рамките на по-малко от 90 минути, с огромно туптящо сърце в центъра си. Да, силно ви препоръчвам да гледате „Съли: Чудото на Хъдсън“.

„Съли: Чудото на Хъдсън“ излиза по кината в България на 9 септември 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

 

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to