Там, където човешкият живот губи всякаква стойност

„Островът на канибалите“ е един разказ за място насред мъртвите сибирски полета, където човешкият живот струва колкото парче хляб. Това е  книга за пространство на произвол и насилие, където всеки е въоръжен, където ловът на хора замества ловът на животни. Тук държавата изобщо отсъства, наред с човечността и цивилизацията.

154613_b

Източник: Helikon.bg

Прочутият френски историк Никола Верт разказва за един от най-мащабните проекти на режима на Сталин, за едни от най-отвратителните деяния, които човешкото същество може да извърши.

ГОЛЕМИЯТ план

Действието се развива през 30-те години на миналия век. По това време в селата на Съветския съюз се извършва масова колективизация и съвсем логично повечето селяни се бунтуват срещу тези промени. Тогава на няколко души на ръководни позиции им хрумва гениалната идея за един „грандиозен план“.

Той се състои в изселването на хиляди кулаци (селяни, които стопанисват земя и не искат да я оставят в ръцете на държавата), на хора, които според определенията товарят съветската икономика, на затворници, на скитници и цигани не къде да е, а в далечен Сибир. Там с минимални средства от стана на държавата, те ще бъдат организирани в селца – ще си построят домове, ще отгледат реколта и сами ще произвеждат препитанието си.

Планът не успява, но не това е най-голямото нещастие, а смъртоносните последици от една утопия. Тази за социално инженерство, за бюрократично и полицейско планиране с цел да се „изметат“ или „изчистят“ известни съветски пространства, и по-точно градовете от населяващи ги „декласирани и социално вредни елементи“, които да се изселят в зони – буклукчийски кофи.

За самотните човешки стенания

Там са оставяни в ужасяващи условия без никакви алтернативи за каквото и да било развитие. Авторът прилага редица документи, според които тези хора гладували. Хранели се с корени, дървесна кора и треви, което водело до отравяния и висока смъртност. Ядяли брашно, примесено със стружки от дървесни клони и разбъркано с вода. Понякога били толкова гладни, че не успявали да изчакат да се опече и го поглъщали сурово. Това веднага водело до стомашно-чревни неразположения.

По пътя контингентите рядко получавали топла храна и то винаги  в недостатъчно количество. Нямало преварена вода. На местата, от които са потеглили, не са били подложени на щателна санитарна дезинфекция, което обяснява, че при пристигането гъмжат от паразити и са ужасно мръсни.

Изселвали се малки деца, инвалиди и много възрастни, хора, които не могат да се грижат за себе си. В Москва и Ленинград нямало място за тях, защото не отговаряли на перфектния образ за съветския човек. В твърде кратките и неясни списъци се споменава за 103-годишен мъж, изселен неясно по какви причини, който не може да се държи на крака, абсолютно изтощен, не говори. Или пък за жена на 85 години без семейство, която лежи полугола, прикована към леглото.

Stalin2

Източник: Firsttoknow.com

Тя и още много други попадали в графата „полутрупове“. Прогонвани били всички гърла, „замърсяващи“ курортните градове. Най емблематичен останал

случаят „Назино“.

Мястото, което авторът нарича Острова на канибалите. Това е едно от многото слабо населени места, където се изселвали хората. Разликата този път била, че властите ги изпратили там с много по-малко от мининума нужна храна и пособия за оцеляване

Инцидентът там говори много за онова, което е ставало в пределно неконтролираните пространства на съветската периферия и за достигналата там степен на насилие. Той е изключителна лаборатория за антропологични наблюдения на група индивиди в крайна ситуация, предизвикваща процес на загуба ва цивилизация. Прогонените на острова започнали да ядат разлагащи се трупове или варели човешко месо.

Установила се примитивна социалистическа икономика. Хората изтръгвали златните коронки на труповете, за да получат парче хляб от местните власти, които буквално се гаврели с тях.

Комендантите от село Назино са обвинявани за удари и рани, нанасяни системно на специални изселени и редовно лишаване от дажба. Хвърляли през борда тези, които не умеели да плуват и ги гледали как потъват. Останалите, макар и крайно изтощени, били използвани за гребци.

На Острова на канибалите човекът преставал да бъде човек. Превръщал се в лешояд. Пазачите били като овчари, които пасат стадо животни, налагани с тояга по най-дребен повод, дресирани да гребат, да донасят убития дивеч. По онези, които отказвали да се подчинят на реда или се опитвали да избягат, стреляли като на лов. Те били убивани като опасни хищници, които се хранят с човешка плът. Без съд, без обвинения.

Равносметката

Над 4000 души загубили живота си на това зловещо място, но за властите това било  незначително на фона на 367 457 изчезнали депортирани в тази обширна зона на смъртта. За приближените на Сталин конкретният случай бил притеснителен само защото разкривал лошото функциониране на специалните селища и техния икономически фалит.

Това е една безкрайно завладяваща книга не само заради сензационните разкрития, които прави за съветския режим, но и заради своята изчерпателност. Тя не е за хората, които търсят четиво, с което да разпускат. Фактите са потвърдени със забележителна точност и множество документи и източници, които многократно повишават стойността на написаното.

Seattle Times определя „Островът на канибалите“ така: „Малко книги са пресъздавали човешката трагедия по време на кървавия сталински режим тъй концентрирано и с такава мощ“.

Съвременното ни общество е свикнало да възприема робството и издевателството над ближния като нещо характерно за Античността и чуждо на съвременната цивилизация. Е, тази книга ще преобърне вашите представи, защото дори еврейският геноцид не е убивал свои.

Всичко това ни кара да се запитаме що за идеология е тази, която те кара да посегнеш на собствения си народ и що за хора са тези, които заточват собствените си братя и сестри на Острова на канибалите?

Автор: Нанси Борисова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to