Танцуващите обувки на киното

Танците винаги си били онази щипка захар, която прави нещата на големия екран още по-сладки за зрителя. Потропването на танцуващите обувки и развяването на ефирни рокли, грациозните движения и лудите подскоци ни повличат в своя ритъм и се запечатват в съзнанието ни. Танцът може да ни омагьоса както в грандиозните мюзикъли, от които е неотменна част, така и във филмите, от които не очакваме танцови изпълнения. Независимо от жанра на филма, танцът е уникална форма на диалог и взаимодействие между героите. Той е специален език, с чиято помощ се казва повече от това, което думите биха могли да изразят, а екранът се изпълва с енергията на движението. Представяме ви десетте ни любими танцови момента в киното – най-добрите танци, които ни карат тайно да потропваме с крак в такта им докато ги гледаме.

„Коса“ (1979)

Мюзикълът „Коса“ на Милош Форман се отличава със своята нестандартна хореография, дело на Туайла Тарп.  Танците от „Коса“ ни въвличат в културата на хипитата от 60-те години. Движенията грабват със своята спонтанност – сякаш те не са резултат на сложна хореография. Това е едно от нещата, които внушават голямата свобода, характерна за хипи движението от това време. В мюзикъла зрителите стават свидетели на не един и два пленителни, изпълнени с цветя и светлина танца, но може би най-запомнящият се от тях е този на Джордж Бъргър. Той и неговата хипи банда се промъкват на елитно парти, където Бъргър хвърля всички гости в потрес след като се качва на масата и започва да танцува, ритайки чинии и чаши по пътя си. Дивият заряд на този момент, заедно с ужасените погледи на гостите и веселата дама в розово, която партнира на Бъргър, няма как да не ни спечелят.

 „500 мига от любовта“ (2009) 

„500 мига от любовта“ е един от онези филми, от които ни най-малко не очакваме танци, но въпреки това те ни изненадват по средата на действието. Единственият танцов момент във филма е сцената, в която влюбеният до уши Том (Джоузеф Гордън-Левит) има ужасно хубав ден и успява да ни усмихне със своите движения на жизнерадостния фон на песента ‘You make my dreams come true’. Танцът на Том говори сам по себе си за мислите, които минават през главата му в този момент и са идеалният начин да се изрази без думи онова чувство, което всички ние познаваме. За да станат нещата още по-хубави, Том успява да зарази с настроението си и случайните минувачи, които започват да танцуват с него.

Ла Ла Ленд“ (2016)


„Ла Ла Ленд“ е най-скорошният мюзикъл, който успя да грабне вниманието на зрителите. Лентата успя да отбележи голяма точка в полза на музикалните филми и се превърна в любима за мнозина. Една от причините за това са изпипаните до съвършенство танци, в които голяма роля играят не само самите движения, но и цялото обкръжение – светлина, декор, атмосфера. Макар че „Ла Ла Ленд“ е пълен със запомнящи се моменти като танца върху покривите на колите и този в планетариума, в най-емблематичен се превърна първият танц на Мия (Ема Стоун) и Себастиан (Райън Гослинг). Красивият им танц на фона на виолетовия залез е специален с това, че носи чара на старите музикални ленти – с вълнуващ романс между главните герои и весели степ движения.

„Чикаго“ (2002)

Героинята на Велма (Катрин Зита-Джоунс) прави впечатляващо танцово изпълнение в началото на „Чикаго“, но най-добрият танц се случва малко по-късно – когато тя вече е осъдена за убийство. Велма се впуска в убийствено танго, заедно с другите затворнички. Пространството зад решетките се превръща в сцена за техния танц – смесица от сексапил, сила и черен хумор. Забележителен е начинът, по който реквизитът се използва в този танц. Червеният цвят на шаловете, например, символизира кръвта, а движенията на жените изразяват начина, по който са извършили престъпленията си. Затворническото танго на Велма и приятелките ѝ е доказателство за това, че танцът може да разказва цели истории.

„Затворнически рок“ (1957)

От затворническо танго преминаваме на затворнически рок. И ние сме учудени, че според киното очевидно най-доброто място за танци е затворът. Със „Затворнически рок“ ще ви върнем доста назад във времето. Великият Елвис Пресли не се изявява само като певец, но и като филмова звезда. Всъщност пред камерата той успява без проблем да бъде и двете. В ролята на затворника Винс Еверет Елвис буквално пише история или по-точно танцува история със своите невиждани до момента движения. Танцовите му умения в сцената, в която пее  ‘Jailhouse rock’, повлияват цели поколения изпълнители след него.

„Брилянтин“ (1978)


Когато чуят думите „мюзикъл“ и „танци“, има малко хора, които няма да се сетят за „Брилянтин“. Завладяващият ритъм на танца ни връхлита най-силно в момента, в който Дани и Санди танцуват със съучениците си на училищния бал. Подмятания във въздуха, много скачане и луди движения ни карат само да съжаляваме, че не живеем в мюзикъл и нашите училищни дни не са били толкова забавни. Танцът на учениците е и пример за това как не са нужни реплики, когато се намесят танцовите стъпки. В разгара на танца с всяко следващо движение прозират отношенията между героите на екрана.

„Уестсайдска история“ (1961) 

 

„Уестсайдска история“ успява да прикове вниманието ни още с първите си минути, а те са посветени на първия от много танци в този класически мюзикъл. Този танц ни запознава с някои от главните герои и служейки си почти единствено с танцови стъпки разкрива основния конфликт – враждата между бандата на американците (Джетс) и бандата на пуерториканците (Шаркс). Момчетата от Джетс дават начало на танца като започват да се движат заплашително из площадката. Действието е динамично и напрегнато. Това, с което изпълнението е различно, е начинът, по-който то прераства в уличен бой между бандите като същевременно си остава танц. Всеки юмрук и ритник, разменен между двете банди, е внимателно хореографирано танцово движение.

„Усещане за жена“ (1992)

Всеки, който е гледал „Усещане за жена“ с Ал Пачино е запомнил най-добре една определена сцена –  тангото на Франк Слейд и младата жена в ресторанта. Това, че зрителите свързват филма с тази сцена изобщо не е изненада. Тангото е изключително чувствено, а талантът на Пачино придава на танца му с непознатото момиче една магнетична жажда за живот. Слейд изцяло се потапя в танца, водейки своята партньорка, защото в него той може да бъде когото поиска. Не стар сляп полковник, а елегантен джентълмен, танцуващ с красива млада дама. Именно това превръща тангото от „Усещане за жена“ в един от най-запомнящите се танци в кино историята.

„Аз пея под дъжда“ (1952)

Дъждовният степ на Дон (Джийн Кели) продължава да усмихва хората цели 65 години по-късно. Това е още един танц, вдъхновен от магичното опиянение, което само любовта може да причини. След като изпраща своята любима Кати (Деби Рейнолдс), трепета в сърцето на Дон минава през цялото му тяло и стига да краката му, които го понасят в щастлив танц из дъждовните улици. Това е танц, който никога няма да спре да ни радва със своята почти детска жизнерадостност. Джийн Кели танцува абсолютно сам пред камерата, без още танцьори, които да уплътняват действието, но въпреки това той успява да изпълни цялата картина.

„Криминале“ (1994)


Изненадващо или не отреждаме първото място на танцов момент, който не е от музикален филм, а от „Криминале“ – изпълненият с кръв и наркотици филм на Тарантино. Непринуденият танц на Мия и Винсънт не се отличава със сложна хореография, но това, че един танц е сложен в никакъв случай не гарантира, че той ще бъде оценен високо от публиката. В туиста от „Криминале“ ни спечелва нещо съвсем друго – спонтанността на този момент и невероятната химия между героите на Ума Търман и Джон Траволта. В цялата тази ситуация има нещо абсурдно – опасен гангстер и съпругата на мафиота, който му е шеф, излизат на вечеря и участват в туист състезание, организирано от ретро ресторант. Въпреки това танцът им има своя собствена необяснима притегателна сила. Още по-изненадващ е фактът, че Тарантино е искал от Ума Търман да танцува като една от котките в анимацията „Аристокотки“.

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to