Поети с китара: Димитър Таралежков – мечтателят от Бургас

„Ах, лешпера ти с лешпер…“

13268168_972187292898754_5700520359388524842_o

Първото име, което ни идва на ум, щом чуем „поет с китара“ у нас, несъмнено е това на Митко Таралежков. Тематиката на песните му е ясна – морето, родният Бургас, любовта, нещата, с които се сблъскваме всеки ден. На упреците, че в текстовете му има прекалено много алкохол и любовна мъка, той отговаря простичко с – няма как, това е животът. Непретенциозно, но от сърце, творчеството му бързо намира своя път към почитателите си и, както той сам казва, неговите неща парадоксално се знаят и пеят навсякъде.

Встрани от музиката, другата голяма любов на Таралежков е киното. Завършва кино- и телевизионна режисура в Нов български университет, а през 2002 година основава заедно с Олег Константинов и Никола Бошнаков култовия лейбъл „Бидон филм“. Името идва от Bidonville (градове на бедняци и несретници в развиващите се държави) и от ‘Il bidone’ („Измамата“) – филм на Федерико Фелини. „Бургас на Таралежков“ и „Лешпер комерс inc.“ са двете продукции, които могат да послужат за визитна картичка в неговата кариера на режисьор. С първия печели и наградата за най-добър документален филм на втория Международен студентски фестивал за филмово изкуство в Балчик. Ниският бюджет, с който работи, сякаш допринася за това филмите му да бъдат естествени, за разлика от много други. В тях Бургас е представен като мястото,  където „казваме на принцесите с кайма странджанки и на вълнените чорапи – шушони“, а „всички сме леки и ахкаме със въх“. Героите му можеш да видиш всеки ден, стига да се разходиш из морския град.

13091962_1010137839080540_8930434849924640282_n

Определяйки го според творчеството му като поет с китара, трябва да поясним, че душата му е по-скоро пънкарска. В гимназията пее в хардкор група на име „Спух“. В даден момент обаче забелязва, че стиховете му се възприемат по-лесно, когато са в акомпанимент на китара, и така променя своето амплоа.

„Ако можеше да спре да се върти Земята около мен,
Щях да галя голи раменете ти, щеше да е само лято, само ден.
Аз съм слънце, следвай ме… За да не изгоря за теб в залеза, както всеки ден…
Аз съм само слънце, следвай ме…“

Година след като започва да свири в този формат, печели наградата „ПоКи“ (Поети с китара – фестивал за авторска песен, гр. Харманли) за дебют. Вече 7 години скита по българските сцени, сам или в комапнията на други музиканти, и има в репертоара си над 100 парчета, кое от кое по-любими. „Слънце“, „И толкоз“, „Вятъре“, „Печени чушки“, „Тъмно е“, „Водка Ахелой“, „Радост“, „Кус-кус блус“, „Комините“… Всяка от песните на Таралежков си има чар и, въпреки че са за простите теми от живота, често имат дълбок философски и социален подтекст.

Макар Бургас да е неговият единствен истински дом, има периоди от живота си, в които живее далеч от морския град. Изкарва 10 години в София, докато разбере, че не му е там мястото, години, които той определя като загубени. Има скитания и в чужбина, където свири на улицата традиционни странджански песни, примесени с реге (в Берлин изкарва по 50 евро на час – сума, която трудно събира за цял концерт тук). Любовта към Нафтата, печените чушки, лешперите и самия Бургас надделява и той се завръща, с известна доза облекчение.

„Майка казва, че съм само мечтател, и толкоз
татко казва ток с мечти не се плаща, и толкоз.
А аз вярвам, че човека е създаден, и толкоз
да обича и да мечтае, и толкоз.

Майко, аз наистина съм само мечтател, и толкоз…
Татко, в моите мечти ток няма, и толкоз…
Аз вярвам, че човека е създаден, и толкоз…
да обича и да мечтае, и толкоз.“

Не пропускайте възможност да отидете на негов лайв. В навечерието на 35-ия си рожден ден хвърли в екстаз публиката във Варна. Гордият бургазлия беше приет като у дома си на „вражеска територия“ и дори направи компромис, невиждан дотогава – вместо с чаша, посрещна празника си с китара в ръка.  Макар барът да беше сравнително малък, беше препълнен и всички пееха с или вместо Митко часове наред. Ако не успеете да го засечете по участията му в градовете, не е малък шансът да го срещнете на Иракли през лятото. Все пак, какво по-добро място за човек, чиито песни те карат да се чувстваш свободен.

„Тръгвам с тебе, вятъре,
да разголваме планините,
да надничаме под полите,
да разпалваме огнищата,
да издухаме нищото, Ей!

Само спри за миг,
да запаля цигара
и ще се слеем с тебе, вятъре…
Аз и моята кашлица стара.“

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to