Дебютният албум на ТДК – нова страница в българската музика

„Говори оператор на мъжки души…“

Снимки: ТДК.

23 февруари. Клуб ‘Терминал 1‘. Sold out на промо на дебютен албум на българска група. ТДК. Колко често се случва родна банда да разпродаде подобно събитие в един от най-големите клубове в страната? Отговорът – през последните поне десетина години – веднъж. Jeremy? го направиха миналото лято, но броят на пуснатите билети тогава беше значително по-малък – 300, докато тук той стигна до 450. В последвалите концерти в Пловдив, Велико Търново и Варна ги видяха и чуха още общо над 500 човека.

Да ви напомним все пак, кои всъщност са ТДК. Вече веднъж сме ви срещали с тях тук, Под Моста. Мислещи майни, тръгнали на мисия, готови да ви взривят главите с музика и текстове. Творчеството им обхваща теми с ясно изразен социален контекст, както и личностни размисли и случки, с които почти всеки може да се асоциира. Важно е да се отбележи, че то е изцяло на български, което също е решаващо за бързото популяризиране на бандата у нас. Напълно естествено е родният ни език да ни докосва по-бързо и лесно, когато е използван умело.

Акомпаниментът на думите им трудно може да бъде поставен в стилови рамки. На моменти напомня на Tool, на моменти на Нова Генерация или Ревю, а за да направи категоризацията си още по-сложна, приютява и фолклорни мотиви. Всички предпоставки за музикална каша са на лице, но учудващо получаваме хармонична смес, която придава на композициите им енергия и пространственост.

Иновативността на ТДК не се ограничава само до звученето. Ако то не беше достатъчно, за да привлече внимание преди представянето на албума, то допълнителните им усилия със сигурност са дали ефект. За всяка една от 9-те му части предварително беше пуснат клип в Youtube, който да довърши и поясни историята или идеята, подхваната в нея. Дори начинът им на изразяване при комунакацията с феновете е по-специален и създава усещането, че нещо специално се случва.

Какво всъщност ще намерим, когато си пуснем тези 9 парчета? Всяко от тях носи своя история и послание:

Никойнемогадабъда, никойнемогадавърна. В ‚Мебели‘ чуваме  една от по-явните етно намеси: в инструментала присъства тамбура.  Макар в текста да се повтарят само тези две „думи“ от началото на абзаца, в клипа към нея намираме повече:

„Бежанец съм от себе си и моят конфликт е съмнението. Жертвите му са само посоки. Посоки, по които никога не бих поел. „Какво ще станеш, като пораснеш голям?” – Ами то, има ли нещо за ставане, нещо въобще става ли? Или просто да стана голям? Или може би просто да стана?
Не бягам от някоя далечна страна. Не бягам от война или бедствие.
От себе си бягам.“

Оказва се, че от групата все пак могат да върнат някого: Още преди сегашният им китарист Джей да стане част от групата, той живее в САЩ, където обаче приключва с парите и попада в безизходица – няма възможност да си купи билет за завръщане в родината, а до момента, в който трябва да напусне квартирата си остават 2 седмици. Тогава се намесват ТДК. Пускат клип в Youtube, с който призовават за помощ. Само за 10 дни нужната сума е събрана и Джей лети към вкъщи. Още една по-специална история покрай бандата.

Еврен‘ е най-добрият пример за пространствеността в музиката на ТДК. Магическо интро, постигнато с помощта на кавал, почти ни понася в транс, за да може след това китарите да ни ударят два пъти по-здраво. ‚Сия Спонтанната‘  е може би единствената песен от албума, която може да се нарече любовна.  В нея ставаме свидетели на  мимолетна авантюра, която измъква за момент лирическия герой от отчаянието, съмненията и реалността. В Терминал 1 от групата казаха, че всъщност Сия е действителна личност, която ги е вдъхновила за парчето. А то със сигурност дава допълнителен цвят на албума.

Идва време да разкрием и още една необичайна практика в творчеството на групата – пресъздаването на стари български творби. Текстът на ‚Инфанта‘ е съставен от стихотворения на Димчо Дебелянов (‚Светла вяра‘ и две части от ‚Легенда за разблудната царкиня‘), докато този на ‚Емил Димитров‘ е от класиката ‚Ако си дал‘ на легендарния певец и стихотворението ‚Вяра‘ на Никола Вапцаров. Музикалният съпровод и на двете парчета е изцяло авторски и успява да улови по перфектен начин заряда на думите и дори да им вдъхне нов живот.

Същността на ТДК е уловена в останалите три песни – ‚Наркомпрос‘, ‚Квадрати‘ и ‚Валс‘. Там намираме и основния проблем, който те засягат – масовата манипулация и моделирането на обикновените хора.

Завършекът на албума може и да не е песен, но е не по-малко съществен от останалите му части. ‚Манифест на Страха‘ е обръщание на вокалиста на групата Никола Николов към „поколенията на прехода“ , към които спадат и самите членове на бандата.

„Ние, поколението на 80-те и 90-те, та дори и на двадесет и първия век, сме хора и сме еднакви, и да, това не е лошо. Всеки от нас може да се радва и обича, и да тъжи, и да милее, и да скърби, и да обожава – с едни и същи прийоми, с едни и същи емоции. Кръвта ни е една, любовта ни е една. Ние сме хора, ние сме човеци. Не ни остана в какво да вярваме, затова ще вярваме един в друг!

Ако успеем да не забравим  човешката си природа и факта, че всеки е равен с отсрещния, ние сме способни да превърнем тази държава, та дори света, в осъществен блян.

Ние сме последните първи, окървавени от думи, обидени от реалност, но с глави над тинестото море. Бремето е върху нас.

Ние нямаме право да се провалим.“

Днес почти никой няма реална подребност от самия носител на албума, понеже песните в повечето случаи могат да се намерят онлайн. Ако някой все пак реши да го купува, то ще бъде главно с идеята да се подкрепи дадената група. Несъмнено този мотив щеше да е напълно достатъчен, за да се разпродадат подготвените от ТДК 100 бройки, но бандата намери ефективен начин да засили допълнително интереса на феновете си.

Музиката е предоставена по нестандартен начин, предлаганото от тях не приключва с нея. Песните се намират във флаш-памет под формата на ключ, който пък от своя страна е прикрепен към книжка от 84 страници, „които съдържат плътта и кръвта на ТДК“. Четейки думите, изписани там, имаме шанс да вникнем в главата, стояща зад всичко. И далеч няма да намерим само текстовете на парчетата вътре.

„Нуждата от изкуство е най-остра тогава, когато съзрялата душа поставя въпроси, които всекидневното не може да утоли. Напротив, изкуството със своя вечен привкус задоволява вътрешното любопитство, но пък от своя страна налага собствен данък – същинското съмнение – така определяйки безкрайността на спираловидното движение.“

Всичко е поставено в ръчно изработена картонена „кутия-пазител“. До какво води това? Първите 20 бройки, които бяха пуснати в интернет изчезнаха за 3 минути. Останалите, оставени за продажба по време на концертното им турне, намериха своите притежатели около 2 часа преди ТДК да се качат на сцената на първото си участие от него. Едвам успях да се добера до №94 (първите 100 вървят с номерация, запланувано е да имат колекционерска стойност), а пред Терминал 1 останаха доста разочаровани хора, които нямаха моя късмет. За тяхно и евентуално ваше успокоение, ТДК споделиха, че втората партида вече e на път и се приемат поръчки за нея.

Автор: Камен Минков. Вижте останалите снимки от концерта тук.

В България има много добри групи в момента, но ТДК са от малкото, които дават сериозна заявка да оставят ярка следа в мемоарите на родната сцена. По мое мнение, имат потенциала да направят име, което да бъде също толкова познато дори и след 20-30 години. По време на концерта в Терминал 1, Никола каза, че този албум побира в себе си един цял етап от живота на бандата. Е, в такъв случай гледаме с нетърпение към следващия. Защото, ако продължават да растат по този начин, може да се окаже, че най-после се е появила новата Нова Генерация.

Група ТДК:

Никола Николов (вокали)
Марио Попов (китара/вокали)
Жаклин Дишлиев (китара)
Веселин Петров (баскитара)
Здравко Дочев (барабани)

До нови срещи, ТДК!

 

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to