Театър по време на война

Изящната зала на Донбаският театър

Изящната зала на Донбаският театър

Питали ли сте се някога дали по време на война съществува нещо красиво? В границите на действителността и разума ли е да се твори, докато навън миризмата е на барут? Ако смятате, че отговорът е „Не”, напълно се лъжете. Подобна картина се пресъздава и днес. Мястото е Донецк, Украйна. Военните сблъсъци са завладели града преди година. Донбаската опера и балет обаче продължава да е действаща институция.

Повече от милион вътрешноразселени. Над 600 000 бежанци напуснали страната. Хиляди загинали. Това е равносметката близо година след началото на войната в Украйна. На пръв поглед конфликт между две страни, недалеч от сърцето на Европа. На една държава разстояние от нашата граница. Доскоро Донецк е бил дом на над милион жители, но след началото на войната и размириците в Крим хората са напуснали града. Голяма част от територията му е напълно разрушена. Всяка война обаче има две лица – за победителите това лице е „по-смирено”, а за победените – безмилостно жестоко. Донецк също е двулик.

Размириците в Донецк, Украйна

Размириците в Донецк, Украйна

Въпреки войната в града е останало нещо истински красиво.
Донбаската опера и балет е една от най-големите в цяла Украйна. Създадена е в далечната 1932 г. Четири години по-късно е завършен строежът на сградата. За главен архитект на историческата институция е назначен Людвиг Иванович Котовский. На 25 декември 1941 г. театърът преживява първите военни нападения. Известно време е в окупация. По-малко от век Донецк отново е в хвата на обстрелки. Театърът обаче продължава да изпълнява функциите си.

„Когато си в театъра и се занимаваш с твоето любимо нещо – да танцуваш, ти не мислиш за войната. Не получаваме пари, но заплатата не е всичко. Ако спрем и всичко спре да работи, тогава какво ще стане? (споделя Артъом Алифанов, артист в Украйна)

Невероятна е силата на човешкия дух. Непреклонността пред загубеното настояще и желанието за живот чрез изкуството. Неотказващите се хора на един народ, които продължават да творят въпреки обстоятелствата. Защото какво е едно общество без красотата и изяществото на различността си, изразяваща се чрез театър, опера или балет? Това е като книга – красива отвън, но с празни страници. Ненужна.

MG_5013

„Удивително е как всичко това се случва във военно време. Стараем се да продължаваме да работим, въпреки липсата на пари и заплати. Въпреки всичко нашият театър работи. Дори когато немците идват в града, откриват своя театрален сезон тук. Те не разрушават театъра, а го съхраняват. Дано и сега успеем да съхраним това богатство, което имаме.” (думи на Римма Александровна, директор на Донбаската опера)

Днес театърът се гордее със своята история. На сцената му са записани имена като: Ю. Сабинин, Е. Горчакова, Т. Подольская, А. Колобов, А. Галенкин, Ю. Гуляев, А. Коробейченко, Н. Момот, В. Землянский, Г. Каликин, Р. Колесник, М. Веденева, А. Бойцов, режисъора – А. Здиховский, художниците – В. Московченко, Б. Купенко, В. Спевякин; диригента – Т. Микитка.

Снимка на театърът днес

Снимка на театърът днес

Смелостта да се пее и танцува, да се продължи и предаде изкуството, е най-неоспоримото доказателство, че мощта на военните действия е несъразмерима с безграничността на човешката воля. Защото силата на същността културата е сразяваща. Вечна и неповторима. Дори по време на война.

 

Автор: Мадлен Илиева

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to