„Легендата за Тарзан“ – spoiler-free ревю

Тарзан на Едгар Райс Бъроу е в същата категория неостаряващи персонажи като граф Дракула, чудовището на Франкенщайн и Кинг Конг – Холивуд никога няма да се измори от филмови адаптации на неговите приключения. Могат да варират единствено интерпретациите на неговите преживявания и подборът на поддържащите образи около главния герой. В това отношение „Легендата за Тарзан“ прави дързък опит да бъде оригинален – сред действащите лица на екрана са реалните исторически фигури Леон Ром и Джордж Вашингтон Уилямс, а сценарият ни среща с Тарзан цели десет години след завръщането му във Великобритания от джунглите на Конго.

the-legend-of-tarzan-featured-photo-PodMosta

Култовият мускулест фаворит на феновете на сериала ‘True Blood’/“Истинска кръв“ Александър Скарсгард играе лорд Джон Клейтън Трети, господар на имението Грейстоук и член на Камарата на представителите в парламента. Когато хората го адресират като Тарзан, той чувства досада и неприязън и отказва първоначалната покана на белгийския крал Леополд да посети отново Конго като английски дипломатически представител. Мнимият американски дипломат Джордж Вашингтон Уилямс е този, който успява да го убеди да предприеме пътуването, за да проверят двамата слуховете за поробване на местното африканско население от белгийските колонизатори.

Историческата личност Уилямс е изигран от Самюел Джаксън с немалко препратки към фикционалния му персонаж в тазгодишния филм на Куентин Тарантино „Омразната осморка“. И двамата са чернокожи американци, и двамата се борят срещу предразсъдъците в годините след Гражданската война в САЩ с чифт револвери и фалшифицирани документи. За разлика от безмилостния ловец на глави в „Омразната осморка“, Джордж Вашингтон Уилямс е ръководен от далеч по-безкористни мотиви и лъже за дипломатическата си служба в Щатите, за да разследва обвиненията в робовладелство срещу белгийския крал Леополд. Персонажът е сякаш написан, за да бъде изигран от Джаксън, с равни дози сериозност, драма, хумор и типично мачистки изпълнения с пистолети в ръка. Ясно си проличава отдадеността на екранната легенда в изиграването на исторически персонаж, към който очевидно изпитва огромен респект и за който режисьорът на лентата Дейвид Йейтс заяви, че заслужава свой собствен филм.

the-legend-of-tarzan-samuel-l-motherfucking-jackson-margot-robbie-PodMosta

На другия полюс остава другата реална личност, инкорпорирана в сценария, Леон Ром, изигран от Кристоф Валц с душевния диапазон и психологията на анимационен злодей. Както и в действителността, в рамките на сюжета Ром действа като дясна ръка на крал Леополд в опитите му да подчини местното население в Конго и да извлече прочутите диаманти от африканските земи. Презрение към туземците, страх от Тарзан, псевдокавалерско отношение към Джейн и лична мегаломания изчерпват характера на австрийския военен, с което той изпълнява безупречно функцията си на злодей, но не се разгръща като нещо повече от стандартна филмова троп. Самият Валц въплъщава и изобразява на екрана тези негови черти без проблеми, но през повечето време изглежда леко отегчен от стереотипната си роля – и с основание.

the-legend-of-tarzan-christoph-waltz-PodMosta

Александър Скарсгард заковава главната роля със забележителна физика, силно екранно присъствие и ценна помощ от сценаристите. Те резонно дават на израсналия в джунглата Тарзан по-малко реплики и хитро вкарват в сценария красноречиви детайли като прекомерно израсналите му длани и кокалчета на пръстите, следствие от живота му до юношеска възраст, прекаран на четири крака.

the-legend-of-tarzan-samuel-l-motherfucking-jackson-skarsgard-PodMosta

Марго Роби е също толкова ефективна в ролята на Джейн. Хората зад филма полагат изключителни усилия персонажът ѝ да не е просто стандартната „дама в беда“ и с известни трудности успяват да постигнат това внушение, но то не е и от такова значение. И преди съм изказвал това доста гръмко мнение, но стоя зад него и ще го повторя и сега – според мен Марго Роби е истинска наследничка на Мерилин Монро в най-пълната степен на израза, притежава същия чар, същите ангелски черти и същата магнетична аура като легендарната звезда. За щастие, досега не сме чували слухове да е също толкова голяма примадона на снимачната площадка. Именно заради тези качества е трудно някой да търси сметка на ослепителната млада актриса за професионални недостатъци, но, Слава Богу, с работата си дотук тя не е дала и такива поводи.

the-legend-of-tarzan-skarsgard-margot-robbie-PodMosta

Филмът се рекламира с доста зрелищен екшън и е факт, че такъв не липсва. Престрелки, ръкопашен бой и, разбира се, схватки на Тарзан с животни придават динамика и чувство за спектакъл на действието. Всички те са реализирани с внимание към детайла и безупречна режиьорска визия.

the-legend-of-tarzan-ape-fight-PodMosta

Параграф, по който много от западните експерти критикуват филма, е, че прокарва расистки стереотипи със сюжетната структура, при която „бял мъж спасява примитивните черни хора“. По-голяма глупост от това трудно може да се каже за лентата. Фактът, че това е масово мнение сред американската критика, показва ясно колко затворени в своя микрокосмос от расистки проблеми и травмираща история са журналистите на културна тематика отвъд океана. Чернокожите персонажи в действието са разнообразни откъм физически и емоционални черти, илюстрирани са със свои собствени личностни характеристики, преследват свои цели, не са просто аксесоар към главната сюжетна линия, а функциониращ елемент от нея. Героят на Джимон Хонсу, познат на аудиторията най-вече от ролята си в „Кървав диамант“ с Леонардо ДиКаприо от 2005 година, се превръща в един от най-пълнокръвните, противоречиви и естествени човешки образи във филма едва с няколко реплики в края на екранното си време.

the-legend-of-tarzan-djimon-hounsou-bad-nigga-PodMosta

В края на миналата календарна година „Виктор Франкенщайн“ също пострада от подобни експертни оценки на запад заради отклоненията си от традиционния наратив около своя легендарен главен герой. Както тогава, така и сега изказвам учудването си от тези несъстоятелни критики. „Легендата за Тарзан“, също като гореспоменатия филм, поставя фокуса на своя сюжет върху човешките персонажи в неговото сърце вместо върху тропически животни в единия случай или върху мърморещо зомби в другия. И двата филма са режисирани с майсторство и икономична мисъл, и са пренесени на екрана от превъзходни състави от млади, талантливи актьори, подкрепяни от утвърдени ветерани в професията. Ако решите да политизирате приказка за Тарзан и Джейн десет години, след като са напуснали африканската джунгла и сега се връщат в нея, то не бих ви препоръчал този филм. Ако ли пък предпочитате да дадете воля на 19-годишното девойче в душите ви, което ще вдигне победоносно ръце в кулминацията на действието, то той е за вас. Що се отнася до моята оценка за лентата, очарователното възклицание на усмихнатия Самюел Джаксън „Ех, че хубаво!“ в края горе-долу я изчерпва.

Всички приложени снимки и видеоклипове са рекламни материали на ‘Warner Bros’. „Легендата за Тарзан“ тръгва по кината в България от 8 юли 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to