Защо да (не) прекараш „Три дни в Сараево?”

10.09.2014

1picДебютният игрален филм „Три дни в Сараево” на Николай Тодоров трудно ще се разгледа извън потока на съвременното българско кино, тъй като това дали течението ще те повлече към киносалона, или ще те направи киносьомга, до голяма степен може да бъде определено от присъствието и желанието да гледаш една голяма част български продукции от 2008 година насам.

Среднометражната лента продължава и затвърждава геополитическото и кинематографично разположение на България – едновременно възприело дълбоката и донякъде елитарна нотка на европейското кино и все пак веднага по източноевропейски разпознаваемо – балкански панорами и кадри от мрачно и угнетено ежедневие, сковани и неестествени диалози на английски език, като цяло жанрова неяснота, липса на класическа драматургия, експерименталност, мрачна стилистика и развитие на историческия контекст на фона на близкото минало (в случая – югославските войни).
ThreeDaysInSarajevo_03Както се оказва във филма, Сараево е мястото, което натрапчиво сънуват българката Маргита (Маргита Гошева) и словенката Манка (младата македонска актриса Милиана Ленак) и което всъщност, съвсем по Фройд, се оказва обединител на потискани желания и спомени у двете жени – отдалечаването от партньора и изживяния аборт в съня се преобразуват в промискуитет и насилие, стеснителността – в извършване на забранени и непристойни действия, а в крайна сметка Сараево се оказва също толкова гранично и бомбардирано, както тяхното подсъзнание. И за двете градът е свързан с последния съзнателен спомен  за изживяно чувство на уют и дом,  за усещане на детство, което сега е трудно разбрано и поражда майчинско учудване и възхита. Както се оказва – да  преживееш съня си е единственият начин да се освободиш от него, но е възможно това тълкуване да избяга от съзнанието на масовия зрител, който да обърне повече внимание на някои недовършени сцени, на неестествения контакт между актрисите, дори и на непрекъснатото усещане, че нещо неприятно ще се случи всеки момент, вероятно поради подбора на музика, която редува характерно за жанра на ужаса напрежение с меланхолията на класическата музика (въпреки че последното носи далеч повече смисъл от това ограничаване).
ThreeDaysInSarajevo_22Дали е преднамерен ефект или не, като че ли след като изгледаш „Три дни в Сараево” оставаш с чувството, че близо час и ти самият си сънувал, като че ли цялата визуалност и недовършеност улавят точно човешката картина на сънуването – малко тревожна, объркана, но и свързана посвоему. Като изсънувана е бързата смяна на обстановката, кратките диалози, чувството, че познаваш някого без никога да сте се запознавали, чувството, че и ти си прекарал три дни в Сараево и вече си бил там. За това допринася определено визуалният език, внушителните кадри и въобще визията на филма в унисон с един общ прогрес на визуалната култура от последните години на българското кино.
ThreeDaysInSarajevo_29В крайна сметка може би именно среднометражността на филма е най-големият му порок – всички изброени недостатъци биха могли да бъдат преодолени с повече време за разгръщане на персонажите, малко повече яснота на внушението и избягване на наличието на сцени, които не дават никакво развитие на сюжета. От друга страна лишаването от тях щеше да съкрати времетраеното до  подходяща късометражност, която нямаше да попречи на неговата реализация и внушение. Истината обаче е, че през 2010 година нито един от кандидатствалите 17 проекта за пълнометражен игрален филм не получиха субсидия от Националния филмов център (НФЦ). „Три дни в Сараево” обаче е един от подкрепените игрални дебюти, което е достатъчна причина да не плуваш срещу течението и да отделиш час за неговото изсънуване. И да го тълкуваш точно като сън – небуквално и с повече въображение.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваБългарските филми, които очакваме до края на 2019 г.04.09.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература