Непознатият живот отвъд облаците – пътепис за суровия Тибет

„В платата всяка тревичка е просмукана с религия, няма граница между човек и дух, легенди и митове се смесват в едно. Има мъки, които съвременният цивилизован човек няма как да проумее. И фактът, че днес пиша тази история, навярно е началото на забравата.”
photo_verybig_1336830В популярния си образ Тибет е познат като една екзотична високопланинска местност (всъщност най-високата точка в света, на която живеят хора) в Хималаите, земя на будисти, манастири, якове и притегателен център за търсещите силни усещания пътешественици и алпинисти (макар Непал да е по-предпочитаната стартова точка за изкачване на хималайските планински първенци поради своята по-лесна административна достъпност). Една своеобразна Чиста земя, носеща мир и просветление. С тази визия в главата Ма Дзиен си се отправя на път към „Покрива на света”, след като бива деликатно прогонен от дома си в Пекин от Китайската комунистическа партия, заради своето декадентско изобразително изкуство. Години наред той скита из Китай с тази крайна цел – докосването до свещения Тибет, достигайки в самия край на своето пътешествие най-отдалечената му област – У Цанг. След два месеца прекарани там, Дзиен се завръща в Пекин потиснат, огнетен и объркан: „Чистата земя се оказа мястото, в което най-трудно можех да остана.”, споделя авторът. И с петте разказа в „Изплези си езика” той ни показва защо. Един по-различен поглед върху тибетската култура, който се лекота можа да ни отврати, отлбъсне, ужаси, но който далеч не цели това.

ey_stick-out-your-tongue_coversИсториите в „Изплези си езика” са по-скоро пътеписи, предадени с художествен замах и обогатени с някоя и друга игра на въображението – на моменти са фантазьорски, но винаги остават автентични. Разказите са сурови, документални, често хладни. Но това е без значение – сблъсъкът с живота в разредения въздух е достатъчно красноречив сам по себе си, за да не изисква от Ма Дзиен словоплетство, което да го поетизира излишно. Красота в думите не липсва, но тя е сдръжана красота, предадена от наблюдател, който сам за себе си опитва да осмисли разгръщащите се пред него етюди. Ма Дзиен обаче не е безпристрастен наблюдател, който предава видяното репортажно. Напротив, той е откривател, колекционер със свърх културна чувствителност, усетил и уловил правилно точния момент – един своеобразен фотограф в литературна форма (не случайно лиричният аз на Дзиен в разказите постоянно е с фотоапарат в ръка, търсещ значимото). Всяка една история, предадена от хинанеца на страниците на „Изплези си езика” говори много повече за живота на Тибетското плато, отколкото дузината документални филми, които може да изгледате или подробните каталозни пътеписи, които носят информация, но не и автентичност. Разказите на Ма Дзиен притежават акопонктурна точност – пробождат именно тези точки на тибетската култура, които ще ви позволят да я вчуствате така, сякаш сте били там – лежащи върху овчи кожи разстлани на коравия и безплоден „покрив на света”, под ледените игли на Кайлаш, Джомолунгма и Шиша Пангма. А насреща ви – местните – по-корави от земята и с лица набраздени дори по-силно от скалните скатове на надвисналите отгоре им планински масиви.
jian, maНа тази суровост отговаря и начинът, по който Дзиен преразказва видяното – детайлен натурализъм без глазура. Това не са разкази за екзотични източни храмове, наситени с благоухания и успокояващи мантри. През неговите очи читателят се сблъсква с непонятни и травмиращи в своята същност ритуали като Небесното погребение (google it, ако имате стомаха за това) или кармамудра, описани от автора без капка свян, цензура или туш. Трудно е да си представим, че такъв свят съществува успоредно на добре устроената ни западна цивилизация.
1„Изплези си езика” провокира да се замислим над клишираните популистки и ограничени образи за състоянието на далечните, слабо развити страни, които, плюс-минус, се изчерпват единствено с държави от Африка и нейните кризи (може би и Индия, от време на време). По никакъв начин не ги омаловажавам, нито пък ги смятам за несъществени. Но Африка е център на медийно внимание, политики, проекти и програми за развитие от години, проникната силно от западно присъствие (да не забравяме, че тя е една от основните цели и центрове на късната колониализация). А Тибет? „Освободен” от Китай, превърнат от държава в област, оставен на абсолютен произвол и недостъпен за каквото и да било цивилизационно проникване – едновременно заради изолационната политика на Китай и високопланинското му разположение – Тибет съществува в своя собствена реалност – откъсната от останалия свят, сурова, опасна, примитивна, дори. Това са земи, в които съпрузи разчленяват починалите си жени и ги дават за храна на лешоядите, гурута „пробуждат” млади монаси с дълготрайни сексуални актове, докато разреденият въздух на над пет хиляди метра височина прави движенията забавени, а виденията – постоянни и истински. Свят в който нашата зима е тяхното лято, а домашният уют е разклащана от планиснките ветрове палатка или колиба скрепена от торни пити (изсушени изпражнения от якове, ако трябва да съм по-обстоятелствен). Една култура, която кара Ма Дзиен да се чувства така дискомфорнто, объркано, недоумяващо при срещата си с нея, сякаш е за станал с изплезен език пред лекар (трудно ми е да помисля за по-добра метафора).

„Изплези си езика”, при цялата бруталност на своето съдържание, не е опит за осъждане и изобличаване на процесите, случващи се в непознатата вътрешност на една така далечна за нас култура, а провокация за нейното разбиране и оценяването й в контекст, изключващ вкоренената ни цивилизована западна чувствителност. Ма Дзиен отправя апел за внимание, съчувствие и съпричастие, на първо място целящ да изтласка западните морални кодове, с които боравим, именно за да успеем да разберем (или поне да се доближим до разбирането) възможно най-истински живота на „хората отвъд облаците”.

Христиан Йовчев
е на 25 и е завършил Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Слиза под моста след четири години прекарани в екипа на единственото независимо списание за рок музика в България – „Про-Рок”. Обожава литературата, театъра, алтернативна музика и планинското катерене. В момента се занимава като организатор на културни мероприятия сред които „Фестивал за свободен театър” и „София филм фест”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to