To perform feminism. Предистория и суфражизъм. *Част първа*

Суфражетки (дейци за политически права на жените) от Ню Йорк, фото: New York Times, 1921

Суфражетки (дейци за политически права на жените) от Ню Йорк, фото: New York Times, 1921

Част от противниците на феминизма напомнят контрапротестиращи в България през последните години – убедени в позицията си, докато не ги попиташ защо. Този въпрос поражда най-различни спорадични твърдения, които варират от полето на световната конспирация и „феминизмът е създаден, за да дестабилизира обществото, казвам ти”, до „ми не знам, човек, феминистките приличат на мъже и са супер дразнещи”. А и не харесват мъже.

Лека-полека тази гастролираща в пространството омраза поражда едно общо усещане, че се е зародила страшна диктатура, която е на път да промени някаква естествена човешка йерархия, която обаче отдавна вече не е толкова отявлена.

Всъщност натуралният феминизъм, този, който по дефиниция твърди, че юридическите и социалните ограничения за жените трябва да бъдат отстранени, за да се постигне равнопоставеност на двата пола във всички аспекти на обществения и личния живот, се случва на места, които ни е трудно въобще да си представим. През месец май тази година например Нигерия отказа жените ѝ да бъдат обрязвани. Нигерия прие Закон за насилие срещу личността, т.е. прие, че жената е личност и да премахва частично или цялостно генеталиите си, е неприемливо. Сега там предстои нова борба – на разума срещу обичая, на мъжкото его срещу концепцията за равенство между половете, на огромната стъпка към възприемането на жената като личност с права. Тоест борба на феминизма.

В цивилизациите, които сега се смятат за развити (или развиващи се), тази борба е започнала много преди подобни понятия въобще да съществуват. В нея до голяма степен заемат място действия, които днес обобщаваме като „пърформанс” (по определение – интердисциплинарна форма на артистичен изказ, която би могла да обедини в себе си изразните средства на всички изкуства във всякакви комбинации). Тази дефиниция се появява в САЩ през 60-те години на ХХ век. Много след първите пъти, в които феминизмът си е служил с подобни прояви.

Жени на протест срещу домашното насилие в Лесото, фото: Flickr

Жени на протест срещу домашното насилие в Лесото, фото: Flickr

Първите

Преди да стигнем до модерните концепции, трябва да върнем лентата до първите прояви на така наречения феминизъм. Някои мислители са се опитвали да намерят корените му още в Древна Гърция със Сафо (570 г. пр. Хр.) или средновековния свят с Хилдегард от Бинген (XII век), или Кристин дьо Пизан (XV век). Някои изследователи пък откриват корените му едва през XVII и XVIII век със Сор Хуана Инес де ла Крус (XVII век) , Олимпия дьо Гуж (XVIII век), Мери Уолстънкрафт (XVIII век) или дори Джейн Остин (XIX век). Общото между всички тях е, че се застъпват за достойнството, интелигентността и основния човешки потенциал на женския пол.

Хилдегард от Бинген и Сор Хуана Инес де ла Крус

Двама от най-любопитните представители на ранния феминизъм са монахините Хилдегард от Бинен и Сор Хуана Инес де ла Крус. Макар да живеят по различно време и на различно място – съответно XII век в Германия и XVII век в Мексико – съдбата и изборът на двете е доста сходен. Отдавайки се на религиозен живот, те упражняват необезспокоявано научна и артистична дейност. Хилдегард от Бинген например композира музика и пише три книги, които се радват на особен успех в средновековна Европа – ‘Scivias’(„Научи пътя”), ‘Liber vitae meritorum’ („Книга за заслугите на живота”) и ‘De operatione Dei’ („На божите действия”), всяка от които подробно описва нейните прочути видения, изпратени от Господ, които интерпретира през призмата на католицизма.

Специална марка, издадена в Германия по случай 850 дни от смъртта на Хилдегард от Бинген (1098-1179)

Специална марка, издадена в Германия по случай 850 дни от смъртта на Хилдегард от Бинген (1098-1179)

Освен тях, наричаната още Рейнска Сибила, описва подробно, свободно и напълно лишено от срам сексуалните си преживявания с мъже, като в трудовете ѝ дори се съдържа първото документирано описание на женски оргазъм: „Когато жената люби мъжа, чувството на затопляне в нейния мозък, което изгаря със сладострастна наслада, пренася усещането на тази страст и призовава изпускането на мъжката семенна течност. И когато семето попадне на точното място, тази бурна топлина се пренася от мозъка в семето, където се задържа, и когато женският оргазъм свърши, всички части, които били отворени по време на менструацията се затварят силно като мъжки юмрук“.

Сор Хуана Инес де ла Крус живее между 1648 (или 1651) и 1695 година в Мексико. Поетеса, философ, математик и мистик. Научава се да чете и да пише тригодишна, на осем написва своята първа поема, на дванайсет научава латински език, след което е приета във високите буржоазни среди на Вицекраля. През това време прочита цялата достъпна гръцка и римска класика, както и множество трудове по теология. Желанието ѝ да знае е толкова голямо, че се опитва да убеди майка си да я изпрати в университет, преоблечена като мъж, тъй като по това време (и не само) на жените е забранено да учат. Въпреки че не си служи с подобна измама, нейният интелект не остава незабелязан. Учудващият ѝ капацитет, особено предвид пола ѝ, поражда многобройни дискусии и дори я подлага на „изпит” пред учени. Тъй като резултатите пораждат известна неловкост и разклащат сексистките устои на буржоазните среди, нейният ум се разглежда като природно чудо или откровение „свише”.

Бисексуалните ѝ отношения с голяма част от мексиканския елит по това време  вдъхновяват Карън Захариас за пиесата-пърформанс „Греховете на Сор Хуана” през 2010 година.

Бисексуалните ѝ отношения с голяма част от мексиканския елит по това време  вдъхновяват Карън Захариас за пиесата-пърформанс „Греховете на Сор Хуана” през 2010 година.

Сор Хуана отказва да се омъжи, за да може да се занимава спокойно с литература и наука, на което бракът би попречил (колко модерна концепция), затова решава да стане монахиня. Защитава правата на жените (най-вече правото на образование) до края на живота си, което е и причина да влезе в сериозни противоречия с църквата. В нейно есе по въпроса твърди, че свободното образование „не само трябва да им бъде разрешено (на жените), но впоследствие ще се отблагодари на обществото”. Дързостта ѝ силно засяга епископа, поради което Сор Хуана продава цялата си библиотека, заедно с поезията си, която по-късно бива унищожена от Инквизицията. Някои нейни съчинения, познати като „Пълни съчинения”, са запазени от съпругата на Вицекраля, с която според Октавио Пас Сор Хуана има любовна връзка.

Благодарение на любопитството и таланта на Валери Петров, превод на поемите ѝ има и на български език.

Мъже, нападащи жените,
а не допускащи дори,
че плод на вашите игри
е туй, в което ги вините,

как, сеейки сред обществото
безспир презрение към тях,
желаете да са без грях,
като ги тласкате към злото?

Обсаждали със всички сили
сърцата им, подир това
разпространявате мълва,
че бързо са се съгласили.

Напомня детската ви мисъл
за някой малък рисувач,
от страх ударил го на плач
пред звяра, който е изписал.

(Из „Редондиля, в която се описват неразумните последствия на любовта“)

Мери Уолстънкрафт

Век по-късно (XVIII век) в Лондон, Мери Уолстънкрафт расте своенравна, сприхава и убедена в равноправието на жените. Тя често се възмущава от модела на традиционната женственост – най-вече от прекалената емоционалност и сантименталност, присъща на пола ѝ, затова агитира жените да се държат по-зряло и разумно. Това е причината тя да бъде смятана за основоположник на модерната феминистка философия.

Портет на Мери Уолстънкрафт от Джон Опи, 1790

Портет на Мери Уолстънкрафт от Джон Опи, 1790

Мери Уолстънкрафт е автор на сериозни научни трудове в защита на равнопоставеността на половете, както и на манифеста „Защита на правата на жената” (1792), в който твърди, че единственото, което кара жената да изглежда по-нисша от мъжа, е липсата на образование.

Оказва се обаче, че нищо от емоционалността, която отрича, не ѝ е чуждо. След като заминава за Франция в предизвикателната епоха на Френската революция, тя започва романтични отношения с авантюристично настроения бизнесмен и дипломат Гилбърт Имлей, от когото бързо забременява. Свободолюбив по природа, той отказва да се грижи за детето и да сключи брак с Уолстънкрафт, въпреки че по време на войната я представя за своя съпруга, за да я защити. Отхвърлянето, както тя самата се изразява, подлага душата и ума ѝ на продължителна агония, която завършва с опит за самоубийство, за щастие – неуспешен. Всичко това, както и много от възгледите на Уолстънкрафт относно социокултурната роля на половете, е описана в най-известните и четени „Писма, написани по време на кратък престой в Норвегия, Швеция и Дания“.

В автора на тази книга по-късно ще се влюби Уилям Годуин – английски журналист, философ и нобелист, с когото първоначално Уолстънкрафт има единствено приятелски отношения. Скоро връзката между двамата преминава платоничното обсъждане на философски и политически идеи и прераства в брак. От него Уолстънкрафт ражда втората си дъщеря – Мери, но вследствие на усложнения по време на раждането Уолстънкрафт умира.

Историята добре познава нейната дъщеря Мери Шели – автор на готическия роман „Франкенщайн или новият Прометей” (1818). Годуин се опитва да съхрани у нея либералните възгледи на майка ѝ, както и нейните убедени феминстки разбирания. Успява.

Новите вълни на феминизма. Суфражизъм.

Луис Вайс, заедно с други парижки суфражетки през 1935, носещи плакати с надпис "Френските жени трябва да гласуват".

Луис Вайс, заедно с други парижки суфражетки през 1935, носещи плакати с надпис „Френските жени трябва да гласуват“.

Историческо развитие на феминизма се разделя от изследователите на така наречените „вълни”, всяка с определени цели, които очертават пътя от желанието за фундаментални човешки права като образование и право на упражняване на глас, до модерни концепции за женския пол като висш и дори желанието за пълното изключване на мъжа от всички аспекти на живота, включително репродуктивния.

Далеч преди това борбата за равноправие се описва с понятието суфражизъм – вярването, че жената трябва да има право да упражнява гласа си и да бъде кандидат на свободни демократични избори. Движението на суфражетките се развива основно в САЩ и Великобритания в края на XIX и началото на XX век. Свързано с протести и артистични акции, движението за равни политически права напомня с енергията си на много от последващите акции, пърформанси и обществено недоволство, чрез които жените изискват равноправие и до днес.

Емелин Панхърст, водач на движението на суфражизма в Англия, е арестувана на демонстрация  пред Бъкингамския дворец в Лондон, 1914 г, фотограф: Джими Сайм

Емелин Панхърст, водач на движението на суфражизма в Англия, е арестувана на демонстрация пред Бъкингамския дворец в Лондон, 1914 г, фотограф: Джими Сайм

Наталия Иванова
на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to