To The Moon

To the Moon

В едно от ревютата си написах, че можеш да почувстваш една книга своя, дори да не си я писал. Същото важи за всички форми на изкуството – пиеси, музика, филми. И игри.

Да, драги читатели, видео игрите също са изкуство. И не заради хвърления труд или вниманието към детайла. Не заради красивите гледки и омайващата музика, която ни поднасят. И най-вече, не защото някои от нас прекарват времето си с виртуални герои повече, отколкото с дишащи човешки същества. Причината, поради която игрите спадат към формите на изкуство, е проста – те са начин за изразяване. Човек може да излее себе си върху листа хартия или да се покаже пред света със струната на китарата. По същия начин може да вложи душата си в стотиците редове кодове, които карат играта да оживее.

Коя е причината за това словоизлияние? Радвам се, че попитахте. Позволете ми да представя на вашето внимание играта с простичкото наименование To The Moon.

В близкото бъдеще Sigmund Corp. разработва технология, доста наподобяваща тази от Inception – чрез намесата на обучени професионалисти, човек може да придобие каквито спомени пожелае. Като поставят в него определеното желание от най-ранна детска възраст и го проектират във всеки етап от живота му, те му позволяват сам да изпълни мечтите си. Проблемът на тези спомени е, че са толкова истински, че ако човекът се събуди, няма да може да различава реалността от измислицата. Затова тази технология се използва само върху хора на смъртно легло – един последен шанс да изживеят живота, който винаги са искали, преди да си отидат завинаги.

to-the-moon_2

Играта обръща внимание на един такъв пациент – Джони. Човек на пределна възраст, вдовец и има едно простичко желание – да отиде на Луната. Проблемът е, че не знае защо. Тази загадка ще разкриете в течение на играта през очите на двама герои – „доктори”, които са специално обучени за това. В тяхното пътешествие през спомените на Джони ще присъствате на всички важни моменти в жизнения му път – погребението на съпругата му – Ривър, тяхната сватба, първата им среща… Животът му се разкрива от старостта към юношеството и все повече и повече неща се изясняват. Защо Ривър прави стотици хартиени зайчета? Защо винаги пази до себе си проскубаната плюшена птицечовка? Защо толкова много държи на стария фар? И накрая – защо Джони толкова много иска да отиде на Луната? Ако очите ви не се навлажнят поне мъничко, когато разберете причината, то професионално обявявам, че вие нямате душа.

Но когато говорим за игри, историята е просто един фактор измежду многото. За геймплея, визията и звука ще говоря по-кратко по една проста причина – те не са на фокус.  Тъй като To The Moon е инди-игра, тя не може да си позволи да блести в последните две области, а геймплей, в широкия смисъл на думата, почти не съществува. Във всяка сцена от живота на Джони ще трябва да докоснете 5 или по-малко предмета, което ще ви позволи да продължите към следващата сцена След това трябва да решите не особено труден пъзел – това е. В графично отношение всичко е много стилизирано. Създателят е използвал енджина RPG Maker, което придава на заглавието олдскул усещане, в стил Final Fantasy. Звукът е простичък, но е използван ефективно и винаги успява да предаде нужната емоция.

To_the_Moon_1

Но в крайна сметка зарядът на играта, нейната душа е историята. Всички игрови елементи се използват, за да подчертаят историята. И няма нищо чудно в това, че там играта блести. А тази история разчита основно на емоцията. В нея няма нищо епично, нищо грандиозно, нищо чак толкова дълбоко. Просто един човешки живот – с трудностите и щастливите моменти. А колкото до Луната – това е нещо специално, нещо, което не мога да опиша с думи. Когато тази тайна се разкрие, може да се почувствате разочаровани. Може да ви се стори пълна глупост. Но тогава на вас ви е убягнало най-важното – тази история се чувства, не се мисли. Нито има задълбочени философски разсъждения, нито пък е заплетена и усукана. Заглавието не разчита на тези елементи, за да пробуди у вас онова чувство на задоволство – че сте я минали, че сте я разбрали. Не, To The Moon разчита на ритъма на сърцето и влагата в очите, за да я почувствате като ваша.

А дали ще ви хареса зависи от това какво търсите в една игра. Ако очаквате предизвикателство – забравете. Битки няма, а пъзелите са абсурдно лесни. Ако мислите, че ще се натъкнете на безспирни майтапи в стил Monkey Island, ще ви разочаровам – това просто не е такова заглавие. Ако обаче искате да опитате нещо, което ще ви докосне, ще ви разчувства и може би дори ще ви накара да пророните някоя и друга сълза, то To The Moon е заглавие, което ви препоръчвам с две ръце.

Оценка: 8/10

Сайт на производителя: http://freebirdgames.com/

ПП

Добре познавам особеностите на нашите родни краища. Затова не храня илюзии, че човек на драго сърце ще се раздели с 15 лева от джоба си за една такава игра. Въпреки това ви приканвам: ако сте си изтеглили заглавието и то ви е харесало, подкрепете създателя с тази символична сума. За независимите разработчици всяка стотинка е от значение. Разбира се, никой няма да ви вини, ако не го направите – доста често парите не стигат дори и за по-важните неща. Толкова от мен по въпроса.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to