Тютюнева приказка

Близо година след като фотографът Сайед Асиф Махмуд започна да се навърта  около евтините цигарени фабрики на Бангладеш, той спря. Проектът му беше базиран на това да документира животът на тези, които робуват на една от най-големите индустрии. Те нямат име. Те просто свиват ръчно нискокачествен тютюн в мизерни условия, който е популярна и по-евтина алтернатива на опакованите цигари в Южна Азия.

Всичко започва в края на 2008г., когато Асиф приключва 3-тата си година в бизнес училището и започва занятия в Южноазиатския медиен институт. Търсейки история, той започва да се върти около фабриките в неговия роден град, Рангпур, в чиято северна част тютюнът се отглежда в огромни количества. Но, Асиф, сега на 28 години, не влиза по-дълбоко в проблематиката и след известно време стартира други лични проекти.

Две години по-късно, той се прибира в града и някои от работниците го срещат и питат защо е спрял документирането и разказват колко по-тежко става с времето. Така той разбира важността на това, което е започнал и през септември 2010г. го прави своя личен проект.

Редица рапорти докладват за липсата на каквато и да е защита на работниците спрямо токсичните химикали и прах от тютюна. Употребата на бидис (бел. така се наричат въпросните тънки и малки цигари в тази част на света) води до хроничен бронхит и ракови заболявания. За да избегна сухите данни от рапорта, само ще обявя едно число – 11 милиона. Това е броят на хората в Бангладеш, които употребяват бидис (въпросните цигари). Наричат ги още „Цигарите на бедните“.

Асиф прекарва по-голямата част от своето време в северната част, където са и фабриките, но е успял да документира и това, което се случва в южната. Там всичко е в процес на обезлесяване, тъй като са нужни дървета за пещите, които се използват в процеса на втвърдяване на тютюна. Той снима работниците, които събират листата и ги сушат на слънце. Той документира глинените колиби, в които се помещават пещите, преди всичко да бъде купено и иззето от собствениците на фабриките. Той посещава претъпканите и лошо вентилирани съоръжения, където хвърчат малки парчета тютюневи листа и значително по-големи парчета болка и умора.

Въпреки знаците отвън, че няма експлоатация на детски труд отвън, вътре е точно обратното. Невръстните обикновено започват работа вкъщи, свивайки листчетата, а във фабриката ги пълнят с тютюн.

Районът е изключително беден и този бизнес е единственият шанс на голяма част от жителите да оцеляват. През юли 2012г. трима работници са застреляне от охраната при протест за по-високи заплати. Стачката спира. Мизерията остава. Оцеляването продължава.

„Тютюнена приказка“ е проект, който се превръща в каузата на Асиф. Сега той се бори с този проблем. На мнение е, че рекламите и филмите, където главните герои пушат цигари, подстрекават младите да правят същото. Това е тема, която е на друго ниво.

„Тютюнена приказка“ е лентата, която запечатва потта, кашлянето и милионите малки парченца тютюн, които изтъкават случващото се в евтините бангледешки фабрики. Лентата, която би могла да бъде единственият спасителен пояс на лицата потънали в нея.

Forest is gone, so is the rest of the green, which are chopped down to use as fuel wood. Curing tobacco causes massive deforestation in developing countries around the world. In Bangladesh, curing tobacco is responsible for 30% of deforestation. Lama, Bandarban. March 2011.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to