Умиращата архитектура на София

София, град утвърдил се през годините с красивата си архитектура, чистота и аристократичност, все по-често бива омърсяван от действия, разрушаващи неговия облик.

Свидетели сме на многобройни набези срещу целостта на различни паметници на културата с цел изграждане на „модерни” сгради, които да развият столицата. Строят се небостъргачи и офис сгради – мастодонти в нашия красив град, а се забравят малките къщи, носители на историята. Развиват се панелните квартали, някои от които съдържат „сложна” архитектура, за която може да завиди и най-арт насоченият архитект. В момента столицата се развива по пагубен за нея начин и в скоро време изцяло ще изгуби красивата си аристократична архитектура.

Къщата с ягодите” е една от емблемите на София. Построена от завършилия във Виена български архитект – Георги Кунев, тя и до днес придава приказен облик на квартала около ул. „Сан Стефано”. Но, за съжаление, тя се руши. Последната й реставрация е през 1990 г. Оттогава насам са минали почти три десетилетия, в които този знаменит паметник на културата е оставен на произвола на съдбата. Тъжно е, когато гледаме как тези красиви къщи се рушат и малко по малко изчезват. Въпреки заможния си собственик, „Къщата с ягодите” се крие зад избуялите храсти в двора и тихо напомня, че все още е там.

Друг паметник на културата – Къщата-музей на поета Пейо Яворов, се оказа с по-щастлива съдба. За разлика от многото рушащи се къщи, тази на „Раковска” успя да си върне красотата. Официалното откриване на обновената фасада бе на миналогодишното издание на „Нощта на музеите”. От тогава насам тя се радва на огромен интерес, както от софиянци, така и от туристи дошли в столицата. Домът е бил обитаван от Яворов и неговата любима Лора в последната и единствена година от техния съвместен живот. В музея посетителите могат да разгледат стаите, в които домакините са посрещали своите гости. Малкият салон, в който Яворов е посрещал видни автори и македонски революционери.

Разхождайки се по малките централни улици впечатление ни прави, колко много и малки къщи и блокчета има. Всяка една сграда е различна от съседната, но съжителстват в хармония и придават уют на центъра на София. Всяка къща и всеки блок притежават собствени и уникални орнаменти. Красиви балкони с первази от ковано желязо или малки каменни скулптури, които дебнат от двете страни на улицата.

Късите тихи преки носят невероятен дух и тишина, която е нарушена само от нечий смях или от весели младежи, които се забавляват в някой от баровете в центъра. Вечер се събужда и заживява своя нощен живот под светлините на уличните лампи. Тогава забързаността на делника утихва и заспива, и на негово място идва забавлението. То е съпроводено с красива музика, симбиозата на много гласове от различни компании и смях. Но декорът на това действие е тъжен. Там стоят старите къщи, родители на днешна София. Голяма част от тях са изоставени или пък свети само едно прозорче. Те се рушат и вместо да радват окото,  се превръщат в заплаха. Падащите им фасади често надвисват над нищо подозиращите минувачи.

Красиви са ни бръшляновите къщи, чиито прозорци бавно се скриват зад листата. Красиви са къщите в стария „Лозенец”, които са обвити в дървета и зеленина. Те тихо живеят сред спокойствието на стара София и се борят за своето оцеляване. Оцеляване, което не е сигурно, тъй като модерното строителство завзема все повече и повече от терена на красивата ни столица.

От красив град, София се превръща в пренаселено и мръсно място, в което всеки ден изниква по някой блок. Старата архитектура отстъпва пред панелните квартали, в които живеят стотици хиляди хора. Еднофамилните къщи отдавна не намират място в развитието на столицата. Ниските три – четири етажни сгради са заменени от блокове, които още малко и ще докоснат небето. Но сърцето на София си остава историческо.

В него няма място са големи сгради, които биха нарушили красотата и хармонията на малките улици. Сърцето на София е запазено за царството на тишината и старите сгради. Те заедно съхраняват душата на развиващия се град. И въпреки развитието по периферията, централният орган на системата на града е длъжен да остане цял. В него трябва да царуват старите сгради, които въпреки че загиват, носят историята със себе си. Тяхната сила ще им позволи, умиращата архитектура на София да възкръсне.

Текст: Симеон Тенев

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to