Urban Tapes: разговор с Innerglow

“Innerglow” са една от вълнуващите нови групи на алтернативната сцена. Част са от Homeovox music, а наскоро и излезе клипът към първия им сингъл – “After you”. Именно тази песен записаха и за Urban Tapes, но в акустичен вариант. Трябва да признаем, че изключително много ги харесваме и се впечатляваме от авторските им парчета.

Как започнахте да се занимавате с музика?

Тодор: Всъщност започнах с класическа китара и нямаше нищо общо с това, което правя сега. Също така, не започнах с идеята да се занимавам сериозно с музика, но някак неусетно от един момент нататък вече не можех да си представя да не се занимавам с музика.

Иван: В интерес на истината, Тодор, вокалът на Innerglow, има голям принос за това да подхвана музикален инструмент за пръв път в живота си. Ние бяхме съученици с него още в началното училище и той от малък свиреше на китара. На един спортен лагер си я беше донесъл и ме впечатли колко много парчета знаеше, а бяхме едва 8-ми клас. Тогава реших и аз да се науча да свиря на китара и година по-късно с него направихме първата си банда.

Матей: Още от малък покрай майка ми, която е музикант, макар че с барабаните се запознах впоследствие.

Петър: И аз от малък имам връзка с музиката. Родителите ми винаги слушаха класически рок и това ме запали по музиката, в която водещи са китарите. Купих си китара в 7-ми клас, когато започнах да навлизам в музикалните жанрове и да слушам различни банди от различни периоди. За мен китарата е най-експресивният инструмент и ми позволява да вложа мисълта и преживяванията си в музиката.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Иван: Нескромно изтъквам често, че се смятам за най-големия почитател на U2 в Източна Европа. Със сигурност тяхното влияние в мен е силно. Други банди, които много ме вдъхновяват са Depeche Mode, Radiohead и Oasis. A песните на Beatles промениха изцяло живота ми в гимназията.

Матей: Доста са и ще е трудно да спомена всички, но основите за мен положиха групи като Pink Floyd, Radiohead, Muse, Porcupine Tree и в частност Гавин Харисън, който е брутален.

Петър: Определено първите британски блус рок и метъл групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Cream. Американската сцена също не изостава с Jimi Hendrix, KISS, The Doors. Винаги са ме впечатлявали old school групи от 60-те и 70-те заради креативността на звукозаписите и композициите от този период.

Тодор: Разбира се, те са неизброимо много, но на първо място аз не спирам да се уча от класическите групи, от Beatles, от Queen, от Led Zeppelin, Pink Floyd. По-модерните влияния напоследък получавам от Stromae, Стивън Уилсън, Foals, всякакви електронни жанрове.

Какво е да правиш музика в България?

Иван: Мисля, че българската алтърнатив рок сцена е много динамична в момента, има нови и модерни млади банди, с прогресивен начин на мислене, и се радвам, че с Innerglow сме част от това течение.

Матей: Удоволствие и лукс, който обаче е трудно постижим. Пълно е с талантливи и готини хора и музиканти, но разпространението на музиката става доста сложно.

Тодор: Зависи на първо място от твоето собствено отношение, местоположението ти не бива да те ограничава. Правенето на музика е нещо велико, където и да си. Но и е нещо доста задължаващо, доста отговорно, макар че този аспект обикновено се подценява.

Вече относно реализирането по някакъв начин на направената музика – има си и плюсове, и минуси от това, че сме в България и няма да ни чуете да се оплакваме. Лека-полека сцената се развива и възможностите се увеличават, затова всичко си зависи от нас.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Иван: На U2 в Атина през 2010 г., част от 360 турнето. Най-мащабната продукция, която съм виждал, усещането беше велико!

Матей: На Muse 2006-а. Уникално преживяване.

Петър: KISS в София през 2008. Колосално.

Тодор: Роджър Уотърс и The Wall в София беше шоу, което трудно ще бъде надминато у нас, а няма да забравя и Red Hot Chili Peppers в „Арена Армеец“. Такива концерти могат да разтърсят представите ти и не просто да те направят различен музикант или слушател, а и различен човек.

Има ли музикант/изпълнител, с който бихте искали да работите?

Тодор: На първо време за нас е важно да продължим да споделяме сцената с групи, които харесваме и с които правим запомнящи се общи участия. На следващ етап смятам, че бихме се заели с колаборации и при студийната ни работа.

Иван: В момента работата ни с лейбъла Homeovoxmusic и Георги Георгиев от Остава е много ползотворна, за което сме благодарни. От всеки добър музикант има какво да се научи, изисква се само желание за развитие и отворен ум.

Петър: По-скоро с познати и утвърдени миксинг и мастеринг инженери.

Разкажете за първото си участие?

Иван: Беше преди 10-12 години, с първата ни група заедно с Тодор, участвахме в ученически рок фестивал. Макар да изпълнихме само няколко парчета, онова чувство, което изпитах на сцената, наистина ме запали да се занимавам с музика и да свиря пред публика.

Матей: Хаха, в музикалното училище ли? Беше доста страшно. Беше на продукция на ударните в музикалното, които събираха доста зрители и интерес, поради забавния и разнообразен формат на събитието. Ръцете ми се потяха стабилно, макар че бяха ледени – особен феномен. Е, излязох, изсвирих си каквото имах и ми олекна. И тогава разбрах, че не е толкова страшно и започна да става все по-лесно. А с група – първото ми участие беше с Evolution (по-късно преименувана на Viperfish) и изкъртихме сцената на читалището в Дружба.

Петър: Беше в училище с първата ни рок група в актовата зала. Свирихме Scorpions и AC/DC. Бяхме притеснени, но когато излязохме на сцената всички бяха на крака и пяха с нас. Усещането тогава беше решаващо.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Иван: Следим каналите на Urban Tapes в социалните мрежи от доста време и концепцията за акустични версии на песни, изпълнени на необикновени локации, е много оригинална и грабваща.

Петър: Харесваме и самите артисти, които са участвали в проекта досега. Urban Tapes е отбор, който вярва в развитието на качествената музика и подкрепя млади артисти, които са част от разрастващата се клубна сцена.

Тодор: Освен това от самото начало планирахме да работим по акустични версии на песните си, които да звучат с нови аранжименти и да контрастират с това, което правим в студийните си записи и на живо. Urban Tapes ни даде шанс за пръв път да проявим групата и в такава светлина.

Какво ви предстои?

Тодор: Пълни сме с идеи за песни и за следващи начинания, не е далеч моментът, когато ще пуснем лайв версия на една от песните ни, както и втори сингъл, планираме и редовно да правим различен тип клипове за онлайн платформите ни. Вдъхновение не ни липсва, но разбира се, всичко отнема време.

Петър: Работим за този проект и постоянно го развиваме. Стремим се да бъдем по-добри музиканти и да звучим все по-добре с всяка репетиция и с всеки концерт.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Петър: Рио де Жанейро – там се случва един от най-големите музикални събития – фестивалът Rock In Rio.

Иван: Нямам проблем да мечтая – винаги съм искал да свиря на места като Madison Square Garden в Ню Йорк, или пък Royal Albert Hall в Лондон. Просто са легендарни концертни зали, с много история в себе си.

Тодор: Бих обиколил доста екзотични места извън Европа и признавам, че съм много любопитен как биха се приели песните ни от хора, които по начало слушат съвсем различна музика.

Какъв съвет бихте дали на по-младите (малките) от теб, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Петър: Човек трябва да знае какви приоритети има. Което е на първо място за него, нека го последва. Има хора, които са доволни да свирят вкъщи през уикенда. Други обикалят света на турнета, някои свирят по кораби и сватби. Музиката дава незаменимо и необяснимо чувство, така че според мен си заслужава на 100% да се занимаваш с това, но не смятам, че е срамно или необичайно някои да изберат музиката като хоби. Това е музика – няма правила.

Тодор: Даже няма да влизам в клишетата за това колко труд трябва да положиш, колко е дълъг пътят и така нататък. Музиката може да бъде много повече от просто професия или хоби и ако й дадеш нещо от себе си, тя ще ти отвърне с неща, които не можеш да получиш никъде другаде.

Иван: Наистина сложен въпрос. При всеки е различно, но моето убеждение е, че човек винаги трябва да следва това, което обича, под една или друга форма. А специално за мен музиката е такава страст, че независимо какво се случва, тя винаги ще бъде част от живота ми.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to