Urban Tapes: разговор с Jin Monic

Jin Monic са една от най-готините български банди. Не само като музика, но и като хора. Участието им в Urban Tapes бе въпрос на време, а резултатът е най-гледаното видео в ютуб канала на акустичните сесии. Макар и не в оптимално пълен състав, Jin Monic отговориха на въпросите на Urban Tapes.

Как започнахте да се занимавате с музика?

Никс: На 5 получих първия си ситнезатор и се сцепвах да експериментирам. След това една лятна ваканция като бях на 15-16 хванах акустичната китара и се оказа, че мога да пея върху нея.

Боян: Когато бях 10-ти клас, слушайки любими групи и изпълнители, често грабвах стика за хокей на брат ми и имитирах, че свиря на китара. В крайна сметка реших, че далеч по-смислено би било да убедя родителите ми да ми купят китара и да правя същите упражнения с реален инструмент.

Жорек: Гледах клипче с един ненормалник, който използва празни кофи от боя за барабани. Зарибих се.

Ивайло: Майка ми изневиделица реши да купи китара за мен и брат ми от ЦУМ. Струваше 2100 лв. Осем години по-късно за 1900 лв. си купих кола. Инфлацията и деноминацията са хубави неща.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Жорек: Black keys, White Stripes, Gorillaz, Cage the Elephant, ABBA… много са.

Ивайло: Radiohead, Oasis, The Beatles, Gorillaz, Manic Street Preachers, Travis, Kaiser Chiefs, Stereophonics, Editors, Interpol, The Strokes, Ostava.

Боян: Ако мога да отговоря от гледна точка на периоди и стилове – повлиян съм музикално от естетиката на американската и британска 80’s new wave сцена и зверския поп от това време, 90’s grunge, британската и северно американската indie сцена от средата на 00’s до сега.

Никс: Баща ми е пънкар и съм буквално заченат и закърмен със Sex Pistols. Слушам ги непрекъснато до днес и така ще си остане. The Stranglers също представляват голяма част от детството ми и често се хващам как използвам техните похвати в собствената си музика. По-късно открих Joy Division, които трайно се настаниха в главата ми и често се отнасям в тяхната посока, докато композирам. New Order също, съответно. Много харесвам Squarepusher, Plaid, Boards of Canada и всичко, което излиза от Warp Records.

Какво е да правиш музика в България?

Никс: От една страна е каквото е да се занимаваш с изкуство навсякъде – прекрасно е. И е още по-прекрасно, когато го правиш заедно с няколко други приятни и интелигентни индивида. Специално в България много малко хора правят музика в направлението, в което ние съществуваме, така че не е особено трудно от гледна точка на пробив. Не целим да се издържаме от това, нито пък търсим някаква широка известност, така че сме доста щастливи от положението тук.

Жорек: Ако въпросът е насочен към финансовия аспект, няма смисъл да го обсъждаме. Не си изкарваме парите от музика и това ни дава много свобода, защото не се занимаваме с глупости. Свирим и създаваме музика, която ни харесва и се радваме, когато и на някой друг му хареса.

Боян: С една абревиатура – DIY. Нямаме много развита музикална индустрия и култура, като цяло, но мисля че нещата, макар и бавно, се движат в правилната посока. За мен лично размерът и интимността на музикалната сцена са по-скоро чаровни, но може би така ми се струва и защото не се издържам само с музика.

Ивайло: Да правиш музика е чудесно и няма разлика къде си, стига да няма някакви бомби или химическо оръжие наоколо.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Никс: Няколко са: Иги Поп 2016 г. в Берлин. С Джош Хоуми и останалите небезизвестни копеленца в бандата. New Order пак в Берлин, пак 2016-та, на Lollapalooza – имаше велики визуализации. Ladytron бяха спиращи дъха на плажа в Слънчев Бряг през 2006 г. Вятърът развяваше косите и дрехите на Мира и Хелън, а звукът беше убийствен. Винаги е хубаво, когато има вятър.

Ивайло: Radiohead – Lollapalooza Berlin, 2016.

Има ли музикант/изпълнител, с когото бихте искали да работите?

Никс: С Джош Хоуми само май. Другите не стават.

Боян: Който ме познава, вероятно знае много добре какво ще отговоря тук – безспорно Kevin Parker от Tame Impala.

Жорек: Фил Колинс.

Ивайло: Damon Albarn.

Разкажете за първото си участие?

Боян: Първото ми участие пред публика беше с университетската ми група, Slow, където свирех на бас китара. Беше на един открит фестивал в двора на Американския университет в Благоевград и си спомням, че изсвирихме 4 кавъра, от които омазах поне 3.

Жорек: В Плевен докато бях в гимназията свирихме на някакво събитие за млади таланти. Спечелихме 50 лева ваучър за един магазин за кецове.

Ивайло: С Николай репетирахме акустично в бар „Петък“ в неделя следобед и веднъж просто посрещнахме първите гости с лайв. 6-7 човека, но все пак – сценична треска, адреналин… Незаменимо.

Никс: С бандата първото беше със стария ни барабанист. Casual Threesome, с които се познавахме покрай мястото, където репетирахме, ни поканиха да ги подгряваме в Swingin’ Hall. Бяхме изключително щастливи, подготвихме се добре и се получи много силно. Свирихме основно кавъри, но вкарахме и няколко собствени песни, които се приеха отлично.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Боян: Защото Urban Tapes помага да се разширят хоризонтите на младата ни музикална сцена. Трябва да се търсят начини да достига музиката ни до повече хора.

Ивайло: Имате готино лого, обичам касетки. Имам много, ама не знам къде са.

Никс: Със Сами се познаваме покрай Homeovoxmusic и дори за секунда не се замислих, когато ми предложи да запишем нещо за Urban Tapes. Другарите ни от Bears and Hunters вече бяха участвали, както и други познати, така че беше въпрос на време да се включим в каузата. Допълнително ме спечели идеята да записваме в бар Kick’s – много подходящо място за подобна изява.

Жорек: Благодарим за поканата на първо място! Всяка инициатива, която промотира независимата българска музика, е безценна. Продължавайте!

Какво ви предстои?

Ивайло: Три почивни дни, в които съм си поставил за цел да напиша най-гениалните инди парчета на Балканския полуостров.

Никс: След като миналата година издадохме дебютния си албум, работим по нови песни. Вече имаме 10. Ще измислим още 6-7, ще изберем около 12 за запис и ще изкараме втори албум наесен.

Боян: Предстои ни да запишем втори албум. Страшно ентусиазирани сме.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Никс: Някъде в Япония, Китай или Южна Корея. Мисля, че ще допаднем на публиката там, а преживяването ще е много по-различно от това, на което сме свикнали.

Боян: Токио. Прекарва ми се време в Япония.

Ивайло: Каварна. Там свирят само легенди на рока.

Какъв съвет бихте дали на по-младите (малките) от вас, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Ивайло: Ааа не. Нашата група е дишащото доказателство, че няма нужда да се избира между двете. Съвсем сериозната ми препоръка за всеки начинаещ инди рок музикант е в никакъв случай да не се занимава с музика за пари. Рано или късно ще ви се доповръща от нея, а това е жалко.

Никс: Спокойно могат да се захванат и с двете паралелно. Да гледат професията да не е много стресираща, за да им остава време и енергия за музиката. Хубаво е да се събират със сходни индивиди, с които да правят музика заедно.

Жорек: Зависи дали искате да изкарвате пари от музика или просто искате да правите музика. За мен има място в живота и за музика, и за кариера. Компромиси се правят, разбира се, но не са от значение.

Боян: Бих ги посъветвал да не си слагат ограничения. Няма нищо невъзможно или несъвместимо в това да си музикант, създаващ и изпълняваш музика, и паралелно с това да градиш кариера като професионалист в дадена сфера. Всички от JM сме точно така. С желание, мотивация и целенасоченост много неща са постижими. Пък вече, ако музикалната кариера е успешна и набира скорост, винаги може да й се отдадеш.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to