Urban Tapes: разговор с Comasummer

Днес сме на вълна Comasummer. А това значи смесица между жесток гаражен рок и психеделик. Групата е едно от явленията на българската сцена и със сигурност една от най-оригиналните и алтернативни банди. Съвсем очаквано попадат и в новата сесия на Urban Tapes, а Пако, Деси и Шентов отговарят на редовните ни въпроси.

Как започнахте да се занимавате с музика?

Деси: От тригодишна родителите ми ме водиха на пиано. След това, понеже слушах много рок групи, сама реших да се запиша на барабани. Исках да съм като идолите си, да свиря в банда, да правим музика с много енергия.

Шентов: Веднага след като чух Incesticide на Nirvana.

Пако: Бях на 15-16, когато грабнах старата електрическа китара „Орфей“ на баща ми, който така и не се беше научил да свири на нея, но я беше запазил в добро състояние. Той вгради самоделен дисторшън с девет-волтова батерия в нея и тогава се заврях в един гараж във Враца с още две момчета. Мъчехме се да изсвирим “For Whom The Bell Tolls” на Metallica и няколко кавъра на Некролог от Мездра. За нас те бяха нещо като местните Black Sabbath. Един ден китаристът и барабанистът на Некролог влязоха в гаража, привлечени от ужасното ми свирене. Хванаха нашите изкъртени инструменти и започнаха да си джемят. Останалите от безименната ми група през това време се криеха някъде отвън, за да пушат цигарки и не станаха свидетели на тази картинка. А това беше все едно Томи Айоми и Бил Уърд да ти влязат в репетиционната. Исках и аз така да влияя на хлапетата един ден. Да си на 16, да презаписваш касетки с дема на местни банди, които дебнеш по концерти и да се забиеш в малък гараж с най-ужасната техника на земята, издавайки непоносими звуци, беше истинска магия.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Шентов: Sonic Youth и неудобно дълъг списък с хардкор/пънк банди.

Пако: Томи Айоми, Глен Бъкстън от оригиналния състав на Alice Cooper и Ед Мъндел от Monster Magnet са китаристите, които винаги са ми били любими, съответно и техните групи в ранния си период. Преди десетина години чух The Black Angels за първи път и това страшно много ме запали по модерния сайкъделик рок, a също и по класическия. Харесвам и стила на Джош Хоум, както в Kyuss, така и в QOTSA.

Деси: Обобщено – започнах с Beatles, Doors, Pink Floyd, Police. Имах и пънкарски период. След това преминах през Сиатълската вълна. После започнах да слушам повече Black Sabbath, Primus, Rage Against the Machine и т.н. Сега ми е интересна експерименталната музика, нойз рок, авангардните електронни явления. Nerve са моите хора.

Какво е да правиш музика в България?

Деси: Страхотно е, че имаме достъп до всякаква музика, която ни вдъхновява и свободата да правим такава, която ни харесва и искаме да свирим. Няма значение къде правиш нещо, което обичаш. Важното е да го правиш с любов.

Шентов: Напук на клишето, да правиш музика в България е чудесно!

Пако: Супер е, но смятам, че голяма част от публиката, журналистите, организаторите на концерти и мениджърите на клубовете не подкрепят достатъчно местните групи. Друг негатив е, че в чужбина публиката не е добре запозната с българска музика, с много малки изключения, така че за чужденците съвременен поп/рок/алтърнатив у нас няма. Ако изобщо са чували за България по някаква причина. В крайна сметка, аз не обръщам внимание на всичко това и правя каквото сметна за правилно, без да ми пука, понеже изпитвам удоволствие от създаването на изкуство и съм твърдоглав до болка. Странно е колко рядко в днешно време наричаме музиката изкуство, а музикантите – артисти. Не само българските.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Пако: Концертите на The Black Angels и Wovenhand в Солун преди 4-5 години ме впечатлиха доста. QOTSA също бяха много добри в Нови Сад.

Шентов: Като зрител – Sonic Youth в Истанбул през 2005 и Shellac в София през 2007 или 2008.

Деси: Еее, на доста концерти ми е било мега изживяване – Iron Maiden, Metallica, Black Sabbath, Faith No More, Living Colour, Prodigy, Jojo Mayer с Nerve. Спомням си, като бях по-малка ходих на HIM и застанах най-отпред. Kато се появи Виле Валло, щях да припадна от вълнение. Няма да го забравя… момичешки работи, хихихи.

Има ли музикант/изпълнител, с който бихте искали да работите?

Шентов: Бих направил пънк банда с Oliver Ackermann и бих записал албум при Steve Albini.

Пако: С Трент Резнър и Антон Нюкомб. Това би било страшно комбо.

Деси: Да, с Нуфри.

Разкажете за първото си участие?

Шентов: Някакъв фест в Монтана през далечната 1998, бях на 13 и май не можех да си настройвам много добре китарата. Спомням си, че и Crowfish свириха, а „хедлайнери“ бяха Епизод, ама нещо се нацупиха и май не свириха. Култови времена.

Деси: Преди около 11-12 години. Беше концерт с няколко групи: Big Mama Scandal, Футбол и Шахмат, моята бивша група и др. Тогава Мицата, който също участваше в концерта, ми даде да свиря с неговите чинели, защото бяха Zildjian.

Пако: Първото ми качване на сцена беше на дебютния лайв на Comasummer през март 2015. Това не е първата група, в която свиря, но е първата, с която правя нещо достатъчно смислено,че да изляза на живо. Около 20 дни преди лайва си бяхме намерили басист и барабанистка и трябваше да репетираме усилено. Дойдоха неочаквано много хора. Това се случи в Чешкия център в София. Постоянно имахме технически проблеми, както и неочакван бис, затова сетът ни продължи почти три пъти по-дълго от предвиденото, като 2/3 от него бяха свободни импровизации, които за нас си бяха забавни, но предполагам, че публиката е отнесла плувката. За капак, визуализациите ни забиваха и насичаха през цялото време. Страшен цирк.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Пако: Отдавна искахме да преработим няколко от нашите парчета, така че да звучат добре акустично и вашата покана дойде в подходящия момент. Досега не бяхме репетирали с кухарки и вечерта преди снимките успяхме да се съберем, за да пробваме. Взех на заем китарата на Недко от Sativa, щото моята „Кремона“ отдавна се разпадна, а Шентов намери отнякъде акустичен бас и пейзажът стана много дезърт. “Man in the Sand” заспа от първия път и решихме, че това ще е парчето, което ще запишем за Urban Tapes. По-рано през деня ми хрумна да звънна на Жицата от „Разврат и поквара“, за да удари една пънкарска хармоника, на която добавих фейзър, дилей и ривърб и се получи идеално. Благодаря на всички в играта и пожелавам успехи!

Шентов: Чухме, че всички готини пичове го правят.

Деси: Защото Urban Tapes е страхотна платформа с уникално готин екип, които доближават българската музика до повече хора.

Какво ви предстои?

Деси: Ще сме съпорт на финландската група K-X-P на 9 юни в Mixtape 5. Същевременно работим върху новия албум.

Шентов: Пишем нов албум с Comasummer. По всичко личи, че ще е ужасно добър.

Пако: Поне до края на годината ще работим супер старателно върху новия албум. Това е всичко, което има значение за мен в момента, що се касае до Comasummer. Вероятно ще излезе през пролетта на 2018 и ще бъде съпроводен от европейско турне. Също така, към края на годината ще опитаме да издадем нов тираж на “Out of the Sun“, понеже ни останаха само няколко диска. Сигурно ще направим и акустичен лайв в близко бъдеще. Преди всичко това, на 9 юни ще забием в „Микстейп 5“ с финладците K-X-P. Следете страницата ни във фейсбук, за да сте в течение.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Пако: Във всички. Турнетата са най-якото нещо евър.

Деси: В много градове из Европа. Най-много искам в Лондон, Берлин, Париж, защото има много голямо разнообразие от музика, публика, култури, влияния.

Какъв съвет бихте дали на по-младите (малките) от вас, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Шентов: Реализацията е илюзия, а сигурността е за слабите. Музиката не е избор на професия, музиката е постоянно усещане за вътрешна принуда. Хора като нас нямат избор. You might as well try to cure a zebra from its stripes.

Деси: Да следват себе си и това, което обичат. Важно е да знаят, че да имаш професия не изключва правенето на музика, нито пък музиката изключва да се развиваш и в друга професия. Независимостта е много важна за един артист. А допълнителната работа би могла да осигури такава независимост. Разбира се, с цената на двойно повече труд и недоспиване, но това няма значение щом с приятелите ти правите музика, свирите и записвате Rock ‘N’ Roll.

Пако: Никоя професия не гарантира сигурна реализация. Всеки трябва да има умения и познания, за да си изкарва хляба, но всеки трябва да бъде верен на себе си и да прави, каквото обича, в крайна сметка. Докато следвах в университета, имаше дълъг период, през който не се занимавах с музика и тогава не бях на себе си. Да създаваш изкуство не е избор, а необходимост, без която животът не е нормален. Ако то е част от теб, не можеш да избягаш от него и по-добре не се опитвай. Колкото до образованието и професията – те са задължителни. Всички в групата работим и нашите професии са извън арт сферите, но творим през останалото време и така имаме свободата да правим каквото решим с музиката си, защото не зависим от никого. Мултитаскинг и т‘ва е.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to