Urban Tapes: разговор с Димо от П.И.Ф.

14725450_1801730290105188_2337933212722867500_n

Как започна да се занимаваш с музика?

Като всеки тийнейджър на 12-13 години хванах дезодоранта и застанах пред огледалото (смее се). Докато по-късно с момчетата от блока не решихме да си направим китари от дърво и започнахме въображаемо да забиваме разни парчета, но не с въздушни китари, а нашите си  – две. Истински. Първата китара ми я купи баба ми след дълго мрънкане от моя страна. Един ден се разхождахме из Морската градина във Варна и попаднахме на една от онези игри в каравана с движещи се цели. Помня как баба ми каза, че ако нацеля всички цели с едни топки, ще ми купи китара. Така започна пътят ми на музикант.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ти вкус и стил?

Слушахме много Halloween, Metallica, Queen и Toto, които бяха част от нещата, достъпни за нас. По-късно се пренесохме в по-твърдите течения с банди като Megadeаth, Slayer, Testament. Всичко това ни повлия много силно и на външния ни вид, и на поведението ни като музиканти. Все пак тогава това беше сред малкото информация, която получавахме и кумирите ни изглеждаха така. Това ни запали много и започнахме да се разпределяме в една реална банда вече, кой на какво ще свири, кой как ще изглежда и така. През много неща минахме чисто музикално, които ни повлияха. Сиатълското течение ни обогати много, за да се наместим и в нашето си звучене, защото винаги сме се стремяли да звучим адекватно на това, което се случва около нас, но да не изневеряваме на нашето си усещане за музика.

Какво е да правиш музика в България?

В днешно време нашето отношение и усещане е абсолютно същото. Преди ни беше трудно да намираме инструменти, които да звучат качествено и да са удобни за свирене. Купувахме си български китари реплики на големите компании, но с ужасно големи грифове и ръцете ни се разбиваха при всяко свирене, а не изкарвахме звука, който искахме да имаме. Сега нямаме този проблем, защото имаме достъп до абсолютно всичко, което ни е нужно. Тъжно е, че музикалната сцена е залята с некачествена продукция и това е основното нещо, което се излъчва по музикалните канали, радиа и медии като цяло. Важното е да вярваш в рокендрола като култура и начин на живот и да си отдаден истински на нещата, които правиш. Не трябва да има нещо пошло, което да те спира, когато искаш да вярваш в рокендрола.

bg3

Кой е най-добрият концерт, на който си бил?

Има няколко концерти, които ще помня завинаги. Първият от тях е на Стинг в зала 1 на НДК, който ме отвя тотално и ще остане в съзнанието ми завинаги. Другите такива моменти са Pearl Jam в Загреб и Крис Корнел в Пловдив. Тази година бях на нещо много впечатляващо, което е създадено от основателя на Porcupine Tree – Стивън Уилсън. То беше повече от концерт, по-скоро музикален пърформанс, който преминаваше от рок и театрална музика до разбиващ траш и метъл и накрая ми счупи главата напълно. А на сцената имаше просто една пишеща машина и един голям екран. Велика вечер…

Има ли музикант/изпълнител, с когото би искал да работиш?

Мога да бъда щастлив, че съм работил с много от музикантите в България, които за мен в началото са били известни личности и само съм мечтал за това. Имах щастието да се запозная и пея на една сцена с Емил Димитров, както и с Константин Цеков от ФСБ. Те са били мои кумири, а в един момент споделях музиката с тях. Международните музиканти сякаш не попадат в моите блянове в момента, а по-скоро съм си казал, че нещо, ако трябва да ми се случи, то ще се. Никой не знае какъв късмет може да изкара.

Разкажи за първото си участие?

Първото ни участие беше във Варна през 1992 година в голямата зала на Фестивалния комплекс. Подгрявахме една варненска банда Луцифер и всичките 1000 души бяха там заради тях, а ние заставахме на сцената за пъври път и то пред толкова много хора. Няма да забравя каква топка в корема имах и колко ни беше страх всички до един. Накрая се чудeхме кой да излезе първи и избутахме тогавашния ни барабанист Божо, а аз излязох последен. Незабравимо преживяване…

Защо реши да вземеш участие в Urban Tapes?

Страшно много ми харесва акустичното представяне на една песен. По-първично и истинско от това няма накъде. Просто да седнеш някъде с китара, да ти сложат един рекордер и една камера. Това е истината – шумът наоколо, както вълните в моя случай. Дори краткият фалшив момент в гласа, който винаги е възможен. Това е прекрасен начин да показваш музиката, а хората започват все повече да търсят подобни неща. Като например  LP , която стана популярна с нейната акустична сесия на “Lost on you” и влезе в класациите. Има нужда да се показва натурална музика на публиката.

Какво ви предстои?

В момента с П.И.Ф. работим върху нов интересен проект:  представление по мои текстове на песните с много интересни рисунки върху пясък, които ще се прожектират на живо. Mонолозите за спекаткъла са написани от Здрава Каменова, а режисьор е Мария Банова. Това е доста сериозна задача и огромно предизивикателство за нас, но ние вярваме, че ще се справим, пък и е много забавно. Планираме да сме готови след Нова година и да го представим в театрите из България.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to