Urban Tapes: разговор с Emme Woods

Emme Woods е псевдонимът, зад който се крие Морган Уудс. След като заменя акустичната китара с Fender Jaguar, звученето й се променя изцяло. През последната година работи усилено с Бари Джеймс О’Нийл, като това роди и последния й сингъл ‘I Don’t Drink to Forget’. Нейна музика е в официалния саундтрак на филма ‘The Space Between’.

Как започна да се занимаваш с музика и какво значи това за теб?

Всъщност започнах да се занимавам с музика доста късно…преди около 3 години. Тръгнах си от гимназията, знаейки, че нещото, което харесвам най-много, е да свиря и слушам музика, въпреки че все още не го можех много добре. Научих се, опитвайки да направя някакви яки звуци с моя инструмент и гледайки видеа в YouTube. Оттогава не съм спирала да свиря.

Кои са музикантите, които са ти повлияли най-много?

Обичам The Beach Boys, Брайън Уилсън е абсолютен гений. Мисля, че той ми е повлиял на начина на слушане и създаване на музика, а не толкова на музиката ми като цяло. С неговия албум „Smile”, отнел му години да бъде най-накрая пуснат. Той никога не би пуснал каквото и да е преди да е щастлив с крайния резултат и въпреки натиска от хората и лейбъла, той прави музика за себе си. Всичко, което искам да правя, е да свиря и правя музика, надявайки се, че хората ще я харесат също и така ще мога да продължа да правя повече от това, което обичам.

Какво е да правиш музика като независим изпълнител в Шотландия?

Навсякъде е трудно да работиш като независим музикант, трудно е да печелиш достатъчно, за да водиш комфортен живот, но шотландската музикална сцена като цяло е пълна с толкова много талантливи хора. Сцената е изключително подкрепяща и може би сте чували за това как тълпата в Глазгоу понякога наистина полудява. Сега съм подписала с нов crowdfunded лейбъл на име “Last Night From Glasgow”, където хората си плащат, за да се присъединят към лейбъла като член за годината и помагат на независими артисти като мен да издават своята музика. Има някои наистина невероятни изпълнители и групи, на които лейбълът помогна да издадат своите записи. Такива са Mark W. Georgsson, Teen Canteen и Boohoohoo.

Кой е най-паметният концерт, на който си била?

Гледах Lissie в Union Chapel в Лондон и беше магическо. Тя изпълни едно от нейните сола на органа. Бе спиращо дъха.

Имаш ли мечтана колаборация и с кой артист би искала да работиш?

Мисля че би било невероятно да работя с някой като Karen O от „Yeah Yeah Yeah’s”, Danielle Haim или Jenny Lewis. Има толкова много невероятни музиканти и автори на песни сега и за мен ще бъде страхотно, ако дори попадна в една стая с някой от тях. Пиша песни с моя приятел Barrie James O’Neil. Никога не съм мислила, че ще си пасна в писането с някого, но Barrie е всъщност гений, който прави красива музика. Музиката просто лети, както и трябва да бъде.

Разкажи ни за първото си участие.

Не знам дали мога да си спомня моето първо адекватно участие. Спомням си по-скоро моето първо соло шоу. Няма да лъжа, не се справях много добре…не беше ужасяващо, но скъсах струна, изтървах перце…обичайните грешки на начинаещия. Мисля, че можеше да бъде и по-зле.

Разкажи ни малко повече за екипа, с който работиш и колко важно е да имаш много хора зад гърба си.

Да имаш добра група хора зад себе си, на които да вярваш, е фундаментално. Адски е важно да имаш подкрепа от хора, които вярват в музиката и в това, което правиш ти. Моите колеги в групата и най-добри приятели, Нийл и Джейми, ми помагат толкова много, невероятни са. Не бих могла да намеря по-добри хора около мен. Те са абсолютни професионалисти. Моят тур мениджър, Никол, е фантастична в това, което прави. Музикантите не са особено известни с техните организационни умения или тяхната точност, но въпреки, че я побърквам понякога, тя винаги прави така, че да бъда навреме. Иън, който ръководи лейбъла “Last Night From Glasgow”, е също огромна подкрепа и прави всичко възможно да покаже моята музика на света. Мисля, че е много лесно да се изгубиш в чуждите мнения и натиск, така че е доста добре да имаш няколко невероятни хора, които ти пазят гърба през цялото време.

Има ли място, на което искаш да свириш?

Не се сещам за специфично място, но би било невероятно да обикалям Европа на турне.

Какво мислиш за формати като Urban Tapes, които се опитват да направят независимите продуценти и музиканти известни в Източна Европа? Колко стойностна е сесията, която записа с тях?

За мен е много ценна, страхотно е да има такива хора, които се опитват да помагат на инди музикантите. Не съм била в България все още, но планирам да го направя скоро. Страхотно е да работиш и да се свързваш с хора от целия свят. Страхотно е да си сътрудничиш с други креативни същества. Мисля, че човек учи много, наблюдавайки как другите хора работят.

И едно клише – какво предстои при теб?

Планирам да издам мини албум тази година. Искам да слушам и свиря колкото се може повече музика, както и да пътувам.

Какво би казала на младите музиканти, които тепърва започват свои собствени продукции?

Работете здраво и правете музика, която е истинска за вас. Останалото ще дойде.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to