Urban Tapes: разговор с Reflexion

Reflexion е група, създадена през май 2009 г. в град Петрич от група ученици. Членовете на бандата в днешен състав са: Емил Георгиев (китара), Иван Керемедчиев (барабани), Сара Митова (вокал) и Петър Керемедчиев (бас китара). Въпреки младостта си, групата вече има над 13 авторски парчета, но изпълняват и техни версии на популярни поп и рок песни. Екипът на Urban Tapes пътува до Петрич, за да заснеме готините музиканти от Reflexion, вярвайки, че в България музика има навсякъде и всеки, който се опитва да я прави по хубав и чист начин заслужава внимание.

Как започнахте да се занимавате с музика?

Петър: Започнах да се занимавам с музика през 2009 г., когато с моите най-добри пиятели, вдъхновени от първото издение на Бела Рок Фест, решихме да сформираме наша група и така започна моето приключение, свързано с музиката.

Сара: Започнала съм да се занимавам с музика, когато съм била на 6-7 години. От тогава за мен това е не само най-любимото занимание на света, но и мечта, която в продължение на години се опитвам да сбъдвам.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Петър: Труден въпрос, защото всеки ден човек се натъква на нещо ново и креативно, което по някакъв начин повлиява на стила и виждането му. Например в началото ме вдъхновяваха групи като Iron Maiden, Metallica, Megadeth и други, но сега черпя вдъхновенията си от всеки стил и изпълнител, стига да грабват ухото.

Сара: Не са един или двама, за това е много трудно да отговоря. Израснала съм с песните на Christina Aguilera, Madonna, Jenifer Lopez, Pink и още много, много други. Сега по-скоро обичам да слушам талантливи изпълнители, които правят кавъри на модерните парчета, защото са ми интересни авторските приумици на нашето поколение.

Какво е да правиш музика в България?

Петър: Да правиш музика в България си е предизвикателство на първо място. След това може да кажем, че е една упоритост и желание да докажеш на света и себе си, че можеш да правиш това, което обичаш, независимо от всичко (Rock `n` Roll).

Сара: Признак на увереност, твърдоглавие и желание за борба срещу известното „Музикант къща не храни“, но и постоянно колебание между „Струва си“ и „Прекалено е трудно“.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Петър: Все още очаквам този концерт, който ще запомня и разказвам на всички (и на децата си). В личен план, като изпълнител, имам няколко, едни от които в родния ми Петрич, във Варна и не на последно място две уникални участия в Несебър.

Сара: Като публика не са много (за съжаление), може би най-добрият концерт, на който съм била, е концертът на Мadonna, който си беше голямо зрелище. Като изпълнител имам няколко по-запомнящи се, но един от любимите ми е едно участие във Варна!

Има ли музикант/изпълнител, с когото бихте искали да работите?

Сара: Разбира се, най-ползотворно се работи с надъхани хора, които имат не само енергия, но и идеи. Тук не мога да посоча конкретно, защото не ми се иска да стеснявам кръга.

Петър: Тук преписвам малко от Сара, тъй като и аз намирам за много ползотворно човек да има възможност да работи с креативни и вдъхновяващи творци, а колкото повече, толкова повече.

Разкажете за първото си участие?

Петър: Ооо, то беше година по-късно, на същия този фестивал, който ни вдъхнови да започнем да свирим. Времето беше адски дъждовно, но пък ние адски развълнувани за първия си концерт. Имаше много хора пред сцената, които ни подкрепяха и насърчаваха…. Още си спомням неприятното/приятно, свиващо усещане в стомаха, докато изкачвах стълбите на сцената, поглеждайки пуликата преди да започнем да свирим, просто беше невероятно и не мисля, че е възможно да се опише с думи. Просто трябва да се изживее!

Сара: Не си го спомням, защото съм била много малка, но пък имам снимки. Била съм на 7, а концерта е в читалищния салон на нашия град.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Сара: Защото намирам проектите, които ни поднасят, за нещо по-различно, нещо, което е много близко до мен. Обичам акустичната музика, поднесена по малко по-натурален начин. Смятам, че те допринасят за колорита на българските артисти, които не са (все) още много познати на голямата аудитория.

Петър: Решихме да вземем участие в Urban Tapes, след като попаднахме на клип заснет/направен от тях, мисля че беше Polina & Valeri – No diggity. Изкефихме се адски много и решихме да разберем как да направим и ние такъв клип. Така се свързахме с Urban Tapes в лицето на Самуил Петков, един много зареден с енергия и хъс млад човек, който дава шанс на не до там известни изпълнители да покажат на по-голямата публика своето виждане за музиката.

Какво ви предстои?

Петър: Предстои ни една много цветна и раздвижена година, надявам се изпълнена с различни положителни емоции и преживявания.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Иска ни се да можем някой ден да обиколим и да имаме концерти в едни от най-големите градове и сцени в света.

Какъв съвет бихте дали на по-младите (малките) от теб, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Бихме ги посъветвали да следват мечтите си и да се борят за тяхното реализиране. Музиката прави живота по-хубав и цветен и ако тя е тяхната мечта, то им пожелаваме да им се сбъдне.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to