В друго време с „Анна и планината” от Невена Митрополитска

 

http://www.janet45.com/

http://www.janet45.com/

Започнах да чета първия роман на Невена Митрополитска – „Анна и планината”, с голям интерес, защото имам  навика да се вълнувам, когато държа в ръцете си първа книга на някой автор. Издава ИК „Жанет 45”, а редактор е Виктор Самуилов.

В началото романът ме грабна с поетичния си език – повествованието на Невена определено ме заинтригува, а главната героиня Анна и цялото й семейство наистина ми харесаха – майка-учителка, баща- режисьор, тийнейджърка и малката й сестра Лора, които живеят щастливо в…годините на комунизма. Анна и Лора растат в материална задоволеност и в артистичното присъствие на баща си – известният режисьор Виктор Филковски, и на майка им Таня.

Определено книгата носи история за прехода, но не от гледна точка на цялото настроение около  свободата, а на разрухата, която пристига с трясък в едно добре установено семейство, живеещо в лукс; от гледна точка на промените, които тотално объркват семейство Филковски. Център на книгата е именно семейството за мен и Невена поставя много въпроси  чрез историята, която разказва – каква е ролята на семейството , когато е нещастно; и колко семейства са преживели години в страданието на Анна и Лора; какъв е изходът и има ли такъв?

Идването на новата власт след падането на Тодор Живков оставя известния филмов режисьор без работа, а съпругата му  продава зеленчуци след часовете в училище, за да издържа семейството си. В същото време Лора и Анна са принудени да растат под звуците на безспирните скандали, резултат от алкохолните бягства на своя баща. Изкачването на „планината” се оказва трудно и болезнено за двете момичета, свикнали с топлината на семейството и разбирателството. Разбира се, присъстват и темите за приятелството и любовта, в които Анна се впуска с ентусиазма на тийнейджър.

Минус на романа за мен са диалозите, които през цялото време ме караха да се питам наистина ли хората разговарят по този начин – струваха ми се твърде сглобени и не успяха да ме убедят, че някога някога наистина са се случили.

„Анна и планината” определено ще допадне на голяма част от българските читатели , макар да не е моята книга.  Невена Митрополитска е успяла да опише катастрофалните последици на прехода смело и може би голяма част от семействата ще разпознаят своята борба в тези редове.

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to