В полет със северния вятър – концертът на Wardruna и smallman

922a5fd4-f07e-4fc9-bcd8-798f34e7aef7Геройски подвиг извършиха TRANSFIGURATION FESTIVAL, организирайки концерт у нас на група като Wardruna – малко промоутъри биха имали смелостта да рискуват по такъв начин. Нямам представа какво е коствало на организаторите да осъществят това събитие, нито дали рискът си е заслужавал в чисто финансово отношение. Като фен съм сигурен в друго – концертът бе магически, с невероятна атмосфера и добра организация. Три фактора, които по принцип трудно можеш да поставиш един до друг в графа „изпълнени“.

e31ccc5a-46f6-4ad6-b002-cc97d6e19196Каквото и да говорят някои, smallman бяха несъмнено правилният избор за откриваща група. Със своя плътен и тежък звук, украсен с автентични мотиви от българския фолклор, момчетата от Асеновград по свой собствен, самобитен начин, допринесоха за мистичното усещане и атмосфера на вечерта. Сетът им бе фокусиран около излезлия миналата година албум ‘Envision’ – чухме парчета като ‘Prayer’, ‘Dreaming Piece’, ‘Vision’ и личните ми фаворити – ‘New Day’ (тая гайда накрая ми разказва играта всеки път много, много жестоко) и „Първом, Първом“. На финала smallman ни върнаха обратно към емблематичния си, дебютен запис с превърналите се в класики ‘A Junction’ и ‘Evolution’. Звукът бе на ниво – нещо, което е трудно постижимо в зала 3 на НДК – а страхотното осветление допринесе с много за общото усещане.  Изпълнението на „малкия човек“ бе стегнато, концентрирано, ударно. Без излишни словоизлияния (вече изпитвам почти физическа болка, когато някой започне да ми се обяснява като поп по няколко минути от сцената), без разточителство и ненужно театралничене, с кратки, тихи думи вокалистът Цветан Хаджийски просто изрази искрено възхищение и благодарност за страхотната атмосфера в залата. Както коментира колегата Делиян Маринов – няма нищо нагласено или посредствено. Всичко е първично и непринудено. Истинско. Връзката с публиката се осъществява на духовно ниво. А когато мощният вой на гайдата изпълни залата, тогава ти просто не си там, а някъде дълбоко в себе си, наслаждаващ се на необятността, на красотата на българското фолклорно звучене. Нужда от повече думи нямаше – музиката говореше достатъчно сама по себе си. Силните аплодисменти от публиката – също.

83a65151-d399-44a7-bd4a-3b4ce61f7988След като smallman ни омаяха с родопска магия, дойде моментът Wardruna да ни върнат назад във времето и да ни пренесат през пространството към северните земи. Ще започна с признание – бях скептично настроен за това, че концертът бе поместен в зала 3 на НДК. Нямам добри спомени от това пространство – нито като озвучаване, нито като атмосфера. По време на изпълнението на нашенците се поуспокоих, а още на половината на първата песен на гостите – ‘Jara’ – бях радостно и напълно опроверган. Звукът бе кристален – всеки инструмент, всеки глас се чуваше ясно и високо. Светлинните картини пък бяха невероятни – от ярки, топли цветове, огряващи музикантите, до контражури, които създаваха мистични силуети, толкова, толкова подходящи за музиката на Wardruna. Предвид лошата слава на залата, хвала на организаторите и невидимите деятели зад озвучителния и светлинния пулт – половината от чудесната атмосфера на вечерта бе тяхно дело. За самото изпълнение на норвежците ще ми е трудно да пиша. Още от началото на концерта избрах стратегическа позиция – към дъното, зад пулта, където да виждам всичко и където, по стара традиция, звукът винаги е най-добър.  Около два часа, колкото трая изпълнението на Wardruna, стоях хипнотизиран и не успях да помръдна оттам. Дори не смогнах да направя няколко крачки вляво или дясно и да си взема втора бира – предвид факта, че кенчето бе на нереално ниската цена от 2 лв., значи трансът е бил наистина дълбок.

43928745-7dd3-4ab0-9fc3-21b508987ddfWardruna са известни с това, че свирят на живо изключително рядко, така че всяка тяхна изява е наистина специална и изпипана във всеки детайл. Софийският им концерт не беше изключение. Огромна е разликата да видиш на живо група, която е отдала енергията си само за един-единствен концерт, а не се раздава през вечер на някое супер продължително турне. Всъщност, не съм сигурен доколко това бе концерт, а не езически ритуал, в който всичко заедно се потопихме – музиканти и публика. Без излишно красноречие, без паузи, музиката просто се лееше – песен след песен, мотив след мотив. Картини на северни гори, гъсти мъгли, бурни морета се появяваха, ако човек притвореше очи само за момент. Оживяваха легенди за древни богове и герои от севера. Ейнар Селвик, основателят на групата, самият приличаше на някое северно божество. Тъпаните от еленска кожа отмерваха някакво безконечно и неземно време, рогът тръбеше, докато Ейнар извиваше шамански заклинания с дрезгавия си глас,  а красивата Линди Фей чародейски му пригласяше. Светлините на сцената преливаха от меко синьо или зелено, до войнствено, кърваво червено, в абсолютна хармония с музикалните внушения, които Wardruna ни отправяха.

Не смятам, че има нужда да се говори за присъстващите в сетлиста песни. Подредбата им и прочие иначе „задължителни“ елементи от един концертен репортаж. Изпълнението на норвежците бе една абсолютна цялост, която няма нужда да се нарушава от мъгливи спомени и изваждане на конкретни акценти, които да разкъсат ненужно този завършен затворен кръг. За да завърша с един заслужено патетичен тон своите разбъркани и хипнотични впечатления, бих обобщил, че това бе една красива вечер, която ни позволи да полетим на крилете на северния вятър и да се върнем назад към времена и места, чиято магия можем да усетим само в такива редки, специални моменти.

Христиан Йовчев
е на 25 и е завършил Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Слиза под моста след четири години прекарани в екипа на единственото независимо списание за рок музика в България – „Про-Рок”. Обожава литературата, театъра, алтернативна музика и планинското катерене. В момента се занимава като организатор на културни мероприятия сред които „Фестивал за свободен театър” и „София филм фест”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to