В търсене на дома със Социалната чайна – интервю с Димитър Петков

Социалната чайна на улица „Преслав“ във Варна приютява различни социални събития, в компанията на топла чаша чай или разхлаждаща лимонада. Чайната работи с деца от домове, осигурявайки им работа и учейки ги на различни умения чрез своята менторска програма. 

Димитър Петков, барист в Социалната чайна, ни разказва повече за това интересно местенце и любимите си занимания.

Под Моста: Как влезе в чайната?

Димитър: Най-често задаваният въпрос (смее се).

Една приятелка от София – Лили, ми разкри за чайната. С нея се запознахме покрай един проект на фондация „Подарете книга“. Това беше един едноседмичен курс за опознаване на работата.

Нашият дом „Надежда“ беше поканен да участва, а тя беше доброволец. Идеята на курса беше да си създадеш някаква представа какво е това да работиш, след като излезеш от дома, и да имаш някаква насока какво искаш да правиш и в какво си най-добър. Можеш да работиш като готвач, барман, строител, фризьор, стилист. Аз избрах да бъда барман. Този курс трябваше да продължи тук професионално, като се върнем, но не знам какво се случи.

Впоследствие дойде време да изляза от дома. Започнах нормална работа в кухня като готвач, но не ми хареса там. В този момент Лили се свърза с мен и ми каза за чайната. В онзи момент имах някакви идеи за друга работа в бъдеще, затова се срещнахме след две седмици. Лили ме запозна със съоснователката на чайната – Стояна Стоева. Обясниха ми какво е чайната и с какво се занимават. На мен това много ми допадна.

ПМ: Каква е разликата между кухнята, където си работил, и чайната?

Д: От небето до земята. В кухнята напрежението е голямо, а когато работих там, беше лято – сваряваш се. Тук го няма това крещене, което го има в кухнята. Шефовете ни работят на бързи обороти, а за мен беше много трудно за един месец постепенно да мина от студената към топлата кухня.

ПМ: Учиш ли нещо в момента?

Д: Започнах в Икономическия университет във Варна, но прекъснах. Реших, че не е сега моментът за това и реших, че имам други приоритети засега. Може би правя грешен избор. Много хора ми го казват.

ПМ: Имаш ли желание да останеш тук в България?

Д: Всичко според зависи. Ако отида да работя в чужбина и спечеля пари, естествено, че ще се върна в България. Тук е много по-евтино да започнеш нещо.

Иначе имам амбиции да остана тук. Може би за кратко бих отишъл да работя в чужбина, за да видя едно по-различно място. Искам да живея тук, освен ако приятелката ми не реши да се преместим. Всичко ми е тук. Това, с което се занимавам и това, което тренирам.

Под Моста: Какво тренираш?

Димитър: Занимавам се с латино танци.

Под Моста: Танците ли са нещото, с което искаш да продължиш да се развиваш?

Д: Да, танците. Но и това, с което се занимавам в чайната, също е много приятно. Светът около теб можеш да видиш през чайната, понеже всяко едно събитие тук ти показва нещо от него. Хората, с които се срещаш тук, ти показват нещо от себе си. Различни събития – различни хора. Така добиваш представа за света и изграждаш себе си като личност.

ПМ: Успяваш ли да съчетаеш танците и работата?

Д: Всъщност тук много добре се съобразяват с това, че ходя на танци, понеже това е нещо, с което искам да се занимавам след време.

Чайната е един вид старт. Не можеш да работиш завинаги тук, освен ако не искаш да се занимаваш само с това.

ПМ: Поддържаш ли връзка и приятелства с други момчета от дома?

Д: Да. Има някой хора, с които още се виждам, макар че са малко. С повечето деца избягвах да контактувам, поради това, което правиха. А то не е правилно.

ПМ: Но някой явно са успели да поемат по правилния път?

Д: Има различни хора. Изборът е личен. Дали ще избереш лесните пари и готиния живот на дрогата, или ще избереш трудния път, който след време излиза, че е по-благоприятен.

ПМ: Какво съветваш децата, с които сега работите?

Д: Да не се предават. Според мен много от децата, които срещнах, вече се бяха предали и бяха тръгнали по кофти път. Кофти хора и компании, уж им е забавно, обаче всъщност прикриват чувствата, които изпитват. Това те погребва направо. Ако имаш цел и я преследваш, а това, което си преживял, го приемеш като стимул, можеш да се изстреляш много надалеч. Трябва да покажеш на хората, че си по-силен от тях, защото си преживял нещо, което те не могат да си представят.

В чайната срещаш много готини хора. Хора, които искат да помогнат, да оставят нещо след себе си. Те идват в домовете, защото искат да помогнат. Искат да направят добри хора от децата.

Да вземем например едно дете, което е израснало в семейство с много пари и едно от сиропиталище, което вече се е изградило като характер и му дадеш същите пари. Единият ще ги изхарчи на момента, без да знае за какво ги дава. Но другият ще знае цената им и ще ги използва много по- умно.

ПМ: Виждаш ли разлика в себе си, откакто си започнал работа в чайната?

Д: Определено! Много по-смислени неща мога да свърша сега, отколкото преди да дойда да работя в чайната.

Мая: Мите, дай да те крадем обратно!

В този момент екипът вече се е събрал за работна среща. За да не объркваме запланувания им график, им връщаме Димитър, без да се налага да си го крадат, и слагаме финална точка на нашия приятен разговор.


Интервю: Емилия Илиева и Калоян Гуглев

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to