„Вампир” от Антон Страшимиров на сцената на Театър „София”

В ролите:
Гергана Арнаудова – Малама Ханджийката
Лора Декова – Вела
Нено Койнарски – Жельо
Леарт Докле – Динко
със специалното участие на Николай Антонов – Дядо Марко
Vela i DinkoПреди една година гледах постановката „Вампир” на режисьорската Василена Попилиева в Театър „София”, в която дейно участие вземат бивши студенти от последния дипломирал се клас на професор Пламен Марков от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Спомням си, че след края на представлението бях впечатлена и вдъхновена, не само от играта на младите актьори, но най-вече от начина, по който започват да действат фолклорните мотиви в едно време, в което те придобиват ново значение. Новите идеи в българската драматургия по онова време са по-елитарно ориентирани, няма необходимост да се обвързват с възрожденската и поствъзрожденската традиция, които работят посредством мимезиса, изкуството да подражава на действителността.

Модерната българска драматургия проектира нови теми. Макар героите все още да битуват в познатия ни фолклорен свят, се появяват темите за свръхчовека, за индивидуалния избор, за напускането на колектива и търсенето на упование в себе си. Цялостното впечатление от постановката, породи в мен желанието да се занимая по-обстойно с текста на драмата и да потърся отговори на въпросите, които се бяха появили.

В началото на XX век е направен първият опит за образцова елитарна драма в българското културно пространство – „Вампир” от Антон Страшимиров се появява спонтанно в нашата литература през 1901 г. Авторът споделя, че я написва за една седмица, след което тя претърпява четири редакции и промяна във финала, докато придобие окончателния си вид. След преработките, от текста на драмата изчезват голяма част от монолозите на героите, в които те саморазкриват своите характери, както и поривите за своите действия.

Авторът не обяснява поведението на героите си, но в техните характеристики ясно проличава, че всички са ръководени от личните страсти. За по-ясното разчитане на характерите на персонажите е необходимо да се обърне внимание на бележките към драмата, оставени от автора. Героите на Страшимиров са силно индивидуални образи, водени от собствените си желания, без да се интересуват от етиката. В заключение на всичко горепосочено драмата може да бъде интерпретирана като драма на егоизма, което ще доведе до нейната кървава развръзка.

Антон Страшимиров споделя в автобиографичната си книга „Творчество и живот”, че любим негов персонаж е Малама Ханджийката (Гергана Арнаудова), която е била замисляна като централен герой от автора, но след първото представление на сцена като централен персонаж се утвърждава Динко (Леарт Докле) , което води до промяна във финала. В това произведение Страшимиров си служи с прототипи на героите, вплита реални интриги, което до известна степен битовизира произведението.

В ядрото на драмата се наблюдават две линии на конфликта, първата между по-старото поколение- Малама, Дядо Марко и Марковица (това е един образ, който не е водещ в драмата, не претърпява никакво развитие и не повлиява на действието, затова този персонаж е изключен при някои режисьорски интерпретации, поради тази причина в постановката на Василена Попилиева, тази героиня не присъстваше), в центъра на този конфликт са изгубените жълтици на Марковица, намерени от Малама, реална случка между два чорбаджийски рода, обвинили се взаимно в кражба. Образът на Малама Ханджийката е сложен и противоречив.

От една страна тя въплъщава в себе си идеята за надигащия се роб, тя е имала нерадостната съдба да остане вдовица, да се грижи сама за хана и за дъщеря си Вела (Лора Декова). Ханджийката няма да допусне да се превърне в „гаврило” за чорбаджиите. В характера на Ханджийката проличава силата, твърдостта на характера и решителността, с която тя отстоява себе си. При изграждането на нейния образ Страшимиров е вдъхновен от идеята за колибарката, пленяваща със своята мъжественост, първичност и дивота. От друга страна образът на Малама трансформира общоприетите характеристики на идеята за майката, тя е сурова и непоколебима в решението за своята дъщеря.

Снимка - БНР

Снимка – БНР

Втората и по-откроена линия на конфликта е любовният триъгълник между Жельо, Вела и Динко. Мъжките персонажи са контрастни образи, появява се мотивът за дивото и питомното, разглеждан в характеристиките на двамата герои. Жельо (Нено Койнарски) е кметски син, от заможен род, той е възприеман от колективното мислене чрез идентификация с рода. Неговата „разпуснатост” е оправдавана с младостта му. Жельо е един меланхоличен образ на слабия, незавършения характер. Той страда за смъртта на своята първа изгора, Кръстинка, чийто косвен убиец се явява неговият род. В отношенията му с Вела проличава още повече неговата невъзможност да се справя със ситуацията: ”Не ми говори тъй! Недей ми говори, Вело, така. Докривее ли ми от тебе, както ми е докривяло от толкова други….ще се натряскам някоя нощ… ще ме чуеш, че съм се запилял завинаги във Влашко”.

Образът на Динко от друга страна, осмисля идеята за свободната личност, той не може да се превърне в част от общността, това е против неговата природа. „Аз… не съм научен, чорбаджийке… Навън ме тегли – в гората, с конете”. За разлика от кметския син, Динко е силната личност, която във финала ще се завърне, „в незнаен ден, в незнаен час”, за да овъзмезди всички, виновни за неговото нещастие. Във финалната сцена Динко ще бъде осмислен от примитивното колективно мислене (трите баби в V действие), чрез образа на вампира, но това не е случайно, вампирът е символ на абсолютната свобода. Именно тази свобода, която не може да бъде обуздана, осмислена и вплетена в рамките на общността, но точно тя е основната характеристика на персонажа.

За огромно съжаление тази българска класика на драматургичното изкуство към днешна дата отпадна от репертоара на Театър „София”. Силно се надявам скоро текстът на драмата да провокира интерес и при други млади творци и това да се превърне в причина да се появят нови режисьорски интерпретации.

Автор: Жанета Докторова 

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to