Върху „Чистач” на Петър Бебяк (София Филм Фест)

cistic-nestandard1

В ъглите на многообразната програма от настоящия 20-и София Филм Фест има някои заглавия, които могат да бъдат пренебрегнати по желание или заради липсата на добра ориентация.

Едно от тях е пълнометражният дебют на словашкия режисьор Петър Бебяк, който през последните години експериментира жанрово както с късометражни филми на ужасите, така и с мокюментъри и телевизионни продукции.

Чистач“ (Čistič) е интересно съчетание на опита му – определян жанрово като „психологическа драма“, в него не са спестени нито насилието, нито най-тъмната и низка страна на човешкото същество, нито балансът, който съгрешилият човек успява да създаде с ежедневното изкупление и чистата любов, които мълчаливо преживява.

event_90440

Томаш е млад човек, който живее сам в полупразен, стерилен и смачкващ апартамент в панелен блок. Изкарва хляба си като почиства помещения след настъпила в тях смърт. Колекционира свещи. От време на време е задължен да се подписва при социален работник.

Това е, което зрителят, поканен да споделя тишината на ежедневието му, разбира. Томаш се чува с майка си по телефона, за да докладва лаконично, че е хапнал, но дори гласът му „от другата страна на слушалката“ е заглушен и тих, какъвто избира да бъде и самият той в живота си.

Единственият досег с Другия са откраднати моменти на воайорство, които работата му позволява.

Именно чрез тях Бебяк успява майсторски да превърне наблюдението на живота в наблюдение на любовта, затваряйки в обща стая двама души, притиснати в уединението на собственото си отчуждение от света. Така филмът неусетно се превръща в преход към живота, към желанието да се включиш в него, да протегнеш ръка, за да помогнеш, а сетне и в единствен смисъл да излезеш изпод леглото или гардероба и да се включиш в неговия ход.

1445253117550_0570x0400_1445253147503

Бебяк и сценаристът Петър Гашпарик успяват постепенно да създадат от плахо нахвърляните щрихи един завършен разказ за самотата, вината, самопрезрението, съчувствието, нежността и изкуплението, които в крайна сметка носят отговорността да бъдеш жив.

Решен и заснет в минималистичен стил, със своята ниската тоналност и мрачна атмосфера, филмът жанрово напомня ноар, съчетавайки усещането за градска депресия, характерна за съвременното източноевропейско кино.

Cleaner-1

За неговата завършеност допринася и работата на талантливия оператор Мартин Жяран, който редува статични кадри в близък план със задъхани епизоди, заснети от ръка, допълвайки повествованието.

Неговото развитие обаче ще завърши с въпроса: „Дали?“ и със собствената преценка за отговора, който искаме да чуем.

„Чистач“ ще бъде излъчен още веднъж в рамките на фестивала на 14 март (понеделник) от 20:30 ч. в Euro Cinema.

Наталия Иванова
на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to