Вечната песен за човека

Vapcarov_VarnaНа 7 декември 1909 г. в Банско е роден Никола Вапцаров. Със своето творчество той остава завинаги в българската литература като дързък защитник на човека и всичко човешко, що е останало по българските земи след Освобождението. Единствената му цялостна стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Въпреки мечтата му да учи литература, Вапцаров е принуден да постъпи в Морското машинно училище във Варна, да работи като огняр, механик, техник. На 23 юли 1942 г. е арестуван и осъден на смърт за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Още същата вечер е разстрелян. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

„Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това, което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.“ — Сергей Михалков

Никола Вапцаров пише и пътеписи, разкази, критика, произведения за деца, пиеса. В цялото му творчество централно място заема човекът. Социалната и хуманна тематика на творбите му го превръщат не само в „поет на българския народ, но един от големите поети на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци“ (Георге Дину).

„Аз поне не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си хуманна справедливост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия, която не приема красивите думи и натруфеността.“  — Арис Диктеос

 

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гост.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

 

Вяра

Ето — аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! —

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам! (…)

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to