Всички наши врагове

12309159_1090921390918386_1173068014_nУча журналистика, а в момента нито мога да пиша, нито да мисля. За втори път тялото ми отказва като се опитвам да напиша нещо за Владимира. Пръстите ми не могат да уцелят клавишите, а умът ми мисли само клишета. С нея имахме една група, за която винаги можехме да си говорим- Red Hot Chilli Peppers. Реших да пробвам във всяко едно изречение да вмъкна заглавие на тяхна песен. Пак няма да е и една стотна от това, което тя създава като захване химикал или лаптоп в ръце, но и още 100 години да мисля, пак не бих бил близко.

Едва ли има човек като теб „Аround the World“... не, със сигурност няма. Толкова „Dozed“ с енергия, позитивизъм и толкова много други неща, че ако тръгна да ги изброявам, няма да остане място за твоя текст, а той ТРЯБВА да се прочете. Имаше още нещо, за което говорехме задълбочено, и то не беше песента на любимите ни RHCP (макар че и тя си заслужава), а сериалът „Californication“. Ти имаше книгата от сериала и трябваше да ми я дадеш, но нали си приятел с всички и първо трябваше да мине през много други хора, а в момента се удрям в главата и си казвам: „Защо не ти казах „Don’t Forget Me“ и не ти напомних да ми я дадеш. „By the Way“ при първа възможност ще си я купя и ще я прочета, защото човек винаги можеше да се упове на твоя музикален и литературен вкус. Надявам се книгата да ме отведе до някакъв „Otherside“ и да се потопя в нея, както ти правеше във всеки един твой текст. След като я прочета ще я дам на не един и двама от „My Friends“ и ще им кажа: „Владимира го препоръча, това означава, че е добро!“.

За цялото това време единственият ни спор беше София и Бургас, но сега ми се искаше просто да не бях захващал темата, а да бях chill като теб и да бях казал „Nevermind“. Докато пиша в момента за „Under the Bridge“, осъзнавам колко много си повлияла и на тях. Сега разбирам защо на детето на Бургас не му харесваше в София, особено през зимата с целия този „Snow“. За София в момента бих казал, че я „Give it Away“ само и само, за да направи още един дует в Soundwave. В момента писането ми е режим „Can’t stop“, а трябва да спра, защото вече твърде дълго бавя хората от това да прочетат поредния „Zephyr Song“ от теб под формата на статия. На хората, които четат това, бих им казал: „Look around“, защото в усмивката на всеки един човек могат да те открият отново, въпреки че няма да е същото“.

Май успях?! Направих увод за твоята статия и използвах във всяко изречение песен на Red Hot Chilli Peppers. Надявам се да го четеш и да се усмихваш, защото аз се опитвам, но е трудно. Не знам как ти винаги успяваше. Но за това ти си ти. Ти си това, което никой друг не може да бъде. Ти си Владимира писателят. Ти си Владимира бургазлийката. Ти си Владимира „чуека“. Ти си ти.

                                                                                         Rhc П. Дамасков- 03.12.15

 419535_2384706995313_470248713_n

Всички наши врагове

Към врага ми

Помня първия път, когато те видях. Очите ти светеха в жълто. Светеха в жълта, огнена, тлееща омраза и следяха всяко мое движение. Щом се срещахме с поглед, сякаш змия съскаше в ухото ми и предвещаваше моя край. „Пази се!”, „Внимавай!”, но не с цел предупреждение, а с нотка на сигурност, отброяваща останалите ми дни.

Помня, когато ме уплаши. Помня недоумението, шока и страха, които пълзяха нагоре по гърба ми и стискаха сърцето ми с острите си нокти. Тримата ми нови най-добри приятели, с които станах неразделна.

Чудех се, с какво го предизвиках. Чудех се, с какво го заслужих, но отговор на въпросите си не получих. Само допълнителна доза омраза, уплаха и нокти в сърцето.

След като се примирих с твоето съществуване се замислих за начин, по който да те унищожа. Да те бия в собствената ти игра или да те въвлека в моята собствена? Трябваше да те ударя там, където най-много ще те заболи. Но кое е това място? Къде да удрям, за да улуча ахилесовата пета на омразата? Ти ме въвлече във всичките си драми, интриги и ме постави в средата на Бермудския триъгълник, където медианите на омразата карат всичко чистосърдечно, красиво и нежно да изчезне, за да остане само заслепяващото желание да елиминираш другия.

Малко по малко, ден след ден аз прекарвах в мисли за това как да те унищожа. Ти беше моята първа мисъл сутрин и последната ми вечер. Преди да се усетя ти иззе всичко, което аз първоначално олицетворявах – доброта, съвест, нежност, чистота. Обезчести ме и изсмука всичко от мен, докато не останах само една куха черупка от някогашни добродетели. И аз ти помогнах! Без да осъзнавам вместо да те отблъсна от себе си, аз те приветствах тържествено и те настаних в петзвездна лява камера на моето сърце, за да се разпространиш свободно заедно с кръвта в цялото ми тяло. Аз се превърнах в ръката, забиваща нокти в моето собствено сърце. Аз се превърнах в теб! Страхът, шокът и недоумението станаха моите най-добри приятели, защото аз ги създадох. Аз им дадох воля и аз ги подклаждах, за да топлят тлеещия огън, който пожълти и моите очи.

Не си виновен ти, а аз. Дори злобен, мрачен и груб, пред мен ти не стори нищо. Аз развих целия потенциален сюжет в главата си и го направих това, което е сега – пожар, сеещ след себе си само разруха и повече омраза. Както Кърт Кобейн откри приятелите си в главата си, така и аз разобличих враговете си там. Всички наши врагове са в главите ни. Ние ги създаваме, изграждаме и подхранваме, за да станат нашите лични врагове. Не е нужно да ги мразим повече, за да ги отстраним, нито да ги обичаме, за да ги вбесим. Противоположното на омраза, не е повече омраза или любов, а безразличие. Студено, болезнено, гасящо всички пожари от чувства безразличие. Когато не изпитваш нищо към някого, той не съществува, не се развива и по никакъв начин не ти вреди. Той се превръща във враг, когато някакви чувства се породят спрямо него. Затова към моя настоящ враг и към всички бъдещи. Довиждане! Няма да се срещнем никога повече.

С пренебрежение,

Владимира

Владимира Живкова
Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to