„Аз преди теб“ на Джоджо Мойс

maxresdefaultРомантичните филми за (почти)невъзможна, красива любов, любов на скритите докосвания, на едва забележимите усмивки и на големите дела без много думи са ми голяма слабост. Та когато гледах трейлъра на предстоящия филм „Аз преди теб“ веднага ми стана ясно, че някой летен следобед ще се наместя в кинозалата с притаен дъх и пакетче салфетки до мен. Нетърпелива да гледам филма реших да прочета едноименната книга.

В „Аз преди теб“ Джоджо Мойс разказва историята на Луиза Кларк – млада жена на 26, повлечена от течението на живота към предвидим и безинтересен бряг. Родом от малко градче, където нищо не се случва, без специализирано образование и с трудов стаж на сервитьорка, Лу отдавна е спряла да мечтае и да си мисли за света извън границите на улицата, на която живее. Луиза губи работата си и се изправя пред две възможности – да работи във фабрика за обработка на пилешко месо или да помага в грижите на инвалид. Така се среща с Уил Трейнър, тридесет и пет годишен мъж, който след злополука е парализиран напълно от гръдния кош надолу. Преди животът му да се заключи между стените на семейното имение Уил е имал обещаваща кариера, красива приятелка, а при всяка възможност е пътешествал.

image-3„Аз преди теб“ се чете бързо и леко, персонажите и историята са интригуващи. Защо усмихнатата Луиза със зелените обувки и чоропогащник на райета се е затворила в себе си? Какви мисли се крият зад постоянно безизразното лице на Уил? До голяма степен книгата отговаря на тези въпроси, но ми липсваше повече интимност – досег до разговорите, чувствата и мислите на героите. През повечето време сякаш изпусках значими случки и думи. Искаше ми се да надникна по-дълбоко в отношенията на Луиза и Уил, но вместо това Мойс беше отворила широко вратата към семейството на Лу.

Въпреки това книгата ме накара да се замисля за живота на хората в положението на Уил. Как човек в инвалидна количка се придвижва в София? Как се качва и слиза от разбитите тротоари? Може ли да се движи по кривите плочки? Отговорът е прост – не би могъл. Това са въпроси за колективната отговорност и колективната вина. Мнозинството има отговорност да се грижи за малцинството.

„Аз преди теб“ е книга за промяната, за това как понякога без да очакваш някой влиза в живота ти и го променя, и по-важното – променя теб. Но това е книга и за избора. Изборът да се промениш. Мойс пита – доколко изборът какъв да бъде животът им е избор на инвалидите и доколко е избор на хората, които се грижат за тях. Понякога става въпрос за невъзможността да излезеш, защото градът не е приспособен за теб (или ти не си приспособен за него), а някога за много по-малките свободи като това какво да ядеш или пиеш.tumblr_o4tq83YpqU1ulesryo1_1280

Чувствам се длъжна да ви предупредя, че това е една много тъжна книга и няма да ви остави безразлични, независимо дали ви хареса, или не. Трябва да призная и че не съм сигурна дали разбрах правилно и напълно посланието. „Аз преди теб“ ме остави със смесени чувства – красива история с прекалено много недоизказани думи, в която читателят се чувства по-скоро като страничен наблюдател, а не като участник в действията.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to