When Everything’s Right, Go Wrong (Fest) с Николай Мареков

12974488_10154193384488825_1773225381536976438_n

Николай Мареков (дясно) заедно с Били Лун от The Subways

Николай Мареков е едната половина на The Wrong Bar и Wrong Fest. Двамата с Руслан Русев са се захванали да правят грешни неща и им се получава учудващо добре.  Това, което ни предложиха тази година на фестивала във Войнеговци ме очарова и нямаше как да не се свържа с тях за интервю. С Марека, както го наричат, се срещаме в бара, десетина дни по-късно. Макар да е сряда следобед, трудно намираме къде да седнем – обикаляме трите свободни маси, но всички те се оказват резервирани, затова се настаняваме на място до оградата и с по бира в ръка подхващаме разговор.

Защо Wrong Fest? Как ви дойде името на ум и какво му е грешното?

Първоначално всъщност искахме да имаме бар, в който да се свири, ако трябва дори акустично, и много дълго време мислихме, че искаме да го наречем на име на песен. Мислихме, мислихме и накрая се спряхме на песента на Depeche. Тогава това за нас нямаше никакъв смисъл – просто много хубаво съчетание „Wrong Bar“, взето от песен на Depeche. Това малко по малко започна да се пълни със съдържание. Твърдим, че Wrong Fest е всичко, което един нормален фест в България не е. Няма едно име, например Роби Уилямс, и да чакаш 6 часа това име да се появи на сцената – имаме много яки групи, от първата до последната. Не се пие каква да е бира, а чешка и испанска (тази година). Ако един фестивал в България трябва да има хедлайнер, да има една бира, кюфтета и кебапчета, да не се допускат деца и т. н., ние го правим по грешния начин.

Мина и четвъртият формат. Каква е равносметката, има ли развитие?

Първите години мислехме, че всяка година ще има супер яко развитие и според мен донякъде се получаваше. Първата година имаше само български групи, след това имаше две чужди, третата вече имаше по-добре изразени имена – Truckfighters и The Subways. Тази според мен е може би максимума, на което сме способни като групи, които да свирят на това място и в този формат. Равносметката е, че за нас като организатори има страшно развитие, но има и неща, които естествено куцат и могат да се оправят.

Можем ли да очакваме тази тенденция да продължи? Тази година две сцени, догодина три дни?

„Догодина три дни“ е нещо, което сме си мислили много пъти. Със сигурност няма да продължим да се развиваме откъм сцени, дори имахме доста критики тази година, че има две сцени – шумът, хората се раздвояват. Макар че на мен страшно много ми се иска да продължим да сме с две сцени, евентуално в петък и събота, вместо в събота и неделя и да продължим да се развиваме, но не толкова да разширяваме групите и сцените, а да организираме по-добре всичко. Имаше пропуски тази година. Ние като идея не сме фестивал, който трябва да събере 10-15 хиляди човека, ние сме фестивал, на който трябва да има 2-3 хиляди човека, просто всичко да е супер качествено.

В пространството между двете сцени се премесваше звука, има ли решение на този проблем?

Има решение, но от друга страна решението е да не стои човек по средата – аз познавам мои приятели, които прекараха 6 часа на пейките там и си тръгнаха. Естествено, че за всичко има решение – да се разделечат малко сцените. Това е може би някакъв малък пропуск, макар че седейки пред едната сцена никой не чуваше другата. Но, да, може да се помисли за това, прав си.

Вече сте работили на феста с 54 групи, кое е най-запомнящото се изпълнение?

Мога да кажа за две изпълнения, които за мен са най-запомнящи се. Едното беше Superhiks втората година – групата трябваше да излезе на сцената и ни затвори полицията. Супер якото беше, че Superhiks се оказаха супер пичове и се съгласиха да пренощуват в петък и на другия ден да открият фестивала. Така ние имахме щастливата случайност в един ден да откриваме с хедлайнер и да закриваме с хедлайнер в същата вечер. Естествено, другото запомнящо се са The Subways, които също не свириха, заради това, че спря токът. Затова смеем донякъде да се наречем грешен фест, защото според мен друг фестивал щеше да каже: „Хора, свириха 14 групи, нищо не очаквайте от 15-тата“. Ние се хванахме, платихме на групата втори път, за да дойдат да свирят, дадохме на хората, които бяха с билети безплатен вход… тоест Subways също свириха след това. И двете случки са с някакви страшни драми, в които накрая нещата приключват добре.

Само три от тези 54 групи са били на феста по два пъти. Не се ли изкушавате да каните по-често изпълнители, с които вече сте работили?

Да, само Babyface Clan, Soundprophet и Der Hunds. Между третата и четвъртата година такива няма. Вчера гледах едно интервю на Editors, които за шести път свирили на Rock Werchter. От една страна това ми се струва прекалено много, от друга явно Werchter е такъв фестивал, на който хората не ходят шест пъти и не могат да чуят една и съща група шест пъти. Аз много искам от чуждите групи никоя да не се повтори, a aко може и от българските повторенията да са рядкост. Например, много ще се радвам, ако ТДК, които свириха тази година на малката сцена, след две години са на голямата сцена и са българският хедлайнер. Това за мен ще е супер добре. Една група, за да дойде втори път, трябва да се е развила, да е издала поне един албум между тези свирения и да има нещо, заради което да я каниш отново. Общо взето идеята е да има колкото се може повече нови неща. В България има толкова много групи – ще стигнат за 10 фестивала поне.

Предполагам, че има много групи, които бихте искали да поканите, но все още нямате възможност. Кого се надявате да видите най-много на Wrong Stage?

Аз малко съм се отказал от това, защото вече някак гледам повече бизнес страната, отколкото сантиментлната. Между другото, това, което повтарях непрекъснато през тази година – Остава свирят преди Therapy?… За мен е някаква мечта и за двете групи. Все пак аз съм слушал Therapy? преди 20 години. Тази година се разминахме за малко с Down, което щеше да бъде доста голям хит за България. Искаме малко повече да минем към пънкарията, така че примерно много отдавна си мислим как ще поканим Gogol Bordello. Имам и други имена, но… Също бяхме в Солун на Blues Pills и някои хора смятат, че това е много яко продължение на Graveyard. Не си мечтая за Metallica примерно. Мечтая си за групи като тазгодишните – Therapy?, които са доста силна група от 90-те, Graveyard, които са пък една от най-актуалните. Всъщност на кого сме давали оферти? Аз съм си общувал с агентите на Muse и Arctic Monkeys, но това е само за да знаят, че има фестивал в България. Сега си спомням, че имам една колежка, която ми каза за две групи, които станаха страшен хит. Преди две години, когато никой не знаеше за Royal Blood, тя ми каза за тях и аз им писах. Щеше да е много яко да дойдат. Nothing But Thieves са също една подобна група, която  ние поканихме, но те свириха на Glastonbury. По-скоро такъв тип групи, за които ще дойдат едни хора, които няма да ги знаят и след 2-3 години ще си кажат „Ей, ние на какъв фест бяхме…“.

Група Therapy? на Wrong Fest

Група Therapy? на Wrong Fest

Мислите ли, че ще можете да се докоснете до по-широка аудитория? Много малко от групите, които каните могат да бъдат приобщени към „мейнстрийма“, а мнозинството тук сякаш не се славим като хора, които са готови да се гмурнат в неизвестното.

Така е, но пък какво значи „мейнстрийм“… Примерно тази година Остава и Контрол отдавна не са ъндърграунд. Отдавна не сме хардрок или алтърнатив. Въпросът е, че не става само с ентусиазъм, трябва с повечко ПР и реклама. Иначе за мен този фестивал е доста добър пример какъв трябва да е лайнъпът – имаше пънк, имаше оркестър Карандила, имаше алтърнатив, инди, хардрок групи… Според мен един средностатистически посетител на концерт в Зала 1 на НДК би се изкефил на това. Така че ние вече се обръщаме към повече хора. Те не ни чуват много, но ние се обръщаме към тях.

Прочетете още: Мартин Михайлов – човекът зад „Строежа”, „Терминал 1” и Jeremy?

Имаше доста дискусии относно липсата на течаща вода и транспорта, като тези две неща бяха определяни като двата основни проблема на фестивала. Можеш ли да дадеш някаква яснота?

Двата основни проблема, да. Някои неща опират до пари, някои – до администрация. Първите два фестивала имаше вода, понеже бяхме на стадиона, оттогава нататък не ни дават да го ползваме. Според мен грешката донякъде е, че тази година нямахме и къмпинг. Ако имаме къмпинг, който донякъде и да се плаща, дори и минимално, това ще даде възможност да имаме и течаща вода. Много добре се знаем и с транспорта, вече с две-три фирми работим. Много добре осъзнаваме, че това са проблемите, някакви технически неща са, които трябва да се оправят. Както ти казах и в началото, натам ще се работи – няма да се работи за това да се довлече някакво име огромно, а ще се работи за това да има течаща вода и нормален транспорт. И също ще мислим евентуално да е на място, където има повече дървета, дали във Войнеговци или в някое съседно село. Според мен, това голо поле е доста отблъскващо за някои хора. Страхотен изглед към София, но на голо поле.

Дочух и че трябва музикалната дейност да приключва до 23:00-00:00 часа, което звучи неприятно за един фестивал с такава насока. Вярно ли е това?

Вече не. Juno Reactor дори бяха до малко след полунощ. За мен това е ОК. На доста фестивали на Запад към 01:00 музиката приключва. Нещата са донякъде свързани с наредби на Столична община, за съжаление ние сме в Столична община, дори и извън селото. Даже съм чувал, че има инициативи за промени на тази наредба – критериите да не са едни и същи за стадион „Васил Левски“, Витошка и Войнеговци. Надявам се, че ще се случи – ще е много яко едната сцена да продължи до тъмно. Като гледам снимките от Juno Reactor… толкова яки неща стават на тъмно, така че така трябва да бъде.

Тази година пихме Wrong Eil. Интересен етикет. Какво послание носи?

Това е етикетът на първия ни дизайнер, Дидо. Аз не мога да кажа, че има някакво послание, просто това е част от общата ни идея, че на фестивала трябва да има яки неща. Бирата е много лека и с много хубав вкус. Някак си летни удоволствия, нищо ангажиращо. Ако ви харесва Wrong Fest, сигурно ще ви харесва и Wrong Eil. Посланието общо взето е, че лятото трябва да се забавляват хората. Колкото до етикета… на етикета, както казва дизайнерът, има грешни неща – слон, който показва среден пръст с хобот, куче, което пие бира. Просто етикетът е съставен донякъде от грешни работи.

The Wrong Bar, Wrong Fest, Wrong Eil. Можем ли да очакваме още подобни идеи под грешната марка?

Ти знаеш много добре, че правим концерти. Това продължава. Имаме три концертни идеи за есента. Имаме много амбиции, но доколкото знам примерно Glastonbury почива на всеки пет години, според мен и на нас няма да ни се отрази лошо една почивка. Но може да се ориентираш, че ще вървим натам. Още когато отворихме бара, искахме да се свири вътре. Не успяхме, защото съседите са едни такива… Натам ще се развиваме – ще правим повече концерти, евентуално по-големи и… ще видим.

Untitled

Направи ми впечатление, че Wrong Fest е доста приветлив към семействата. Имаше детски кът, хамаци… Успешно ли се съвместява това със здравите концерти на двете сцени?

Щом децата са там, може би успешно се съчетава. Първоначалната ни идея беше хора над 30, които имат деца, да могат да дойдат да слушат музика. Когато имаш дете и не можеш да го вземеш със себе си, няма как да отидеш на концерт. Може би ще ни трябва по-голямо пространство и нещата ще се съвместяват съвсем добре. Макар че не съм чул оплаквания, много хора се радваха и много хора имаше по надуваемия замък.

Благодаря ти, за мен беше удоволствие. Какво би казал на читателите на Под Моста?

Просто да ходят по повече концерти. Общо взето няма концерт, на който да съм ходил и да е бил отрицателно преживяване. Страшно много неща съм открил, слушайки музика. Главно българска. Най-важното е да ходят по концерти и да намират по нещо смислено във всяка група.

Автор: Момчил Русев

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to