Старите ленти: филмът „Вчера“, aктуален и утре

,,Киното е отражение на културата и няма нищо лошо в това да се адаптираме към технологията, стига това да не бъде с цената на загуба на оригиналността ни.“ С този цитат на емблематичния китайски актьор Джаки Чан се обобщава в едно изречение сентенцията на днешното кино. В тази статия погледът ще бъде обърнат към българските продукции,  които излизат една след друга и остават трайно в съзнанието на зрителите.

Появата на най-новия български филм „Бензин“ в света на родната кинематография, непосредствено след филмите ,,Маймуна“ и ,,Воевода“, определено загатва, че българското кино се завръща с нови сили и е готово да ни изненадва. Видимо е,че модерните технологии, графичният дизайн и американската музика за фон на по-наситените с патос сцени достигнаха и до нашия екран.

Това може да бъде видяно като позитив от страна на привържениците на компютърните ефекти и американската кинематография. Почитателите на ‘old-school’ филмите обаче вероятно остават малко разочаровани, че и в нашето кино актьорската игра се измества от техниката и анимацията.

Този текст е предназначен точно за онези от Вас, които изпитват известна носталгия към старите ленти.  Точно затова спирам вниманието върху един филм, който дори 27 години след премиерата си продължава да е любим на поколения български зрители, а именно филмът „Вчера“.

Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската гимназия в Ловеч. Действието във филма ни връща в края на 60-те години на миналия век. Дана, изиграна от актрисата София Кузева, е дъщеря на дипломат в Лонон. Когато се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери.

Главната роля се изпълнява от Христо Шопов – баща на актьора,изпълняващ ролята на привлекателния лекар Борис Тасев в наскоро нашумелия сериал „Откраднат живот“. Във „Вчера“ изпълнява ролята на Иван – син на човек на върхушката, на когото по-сериозните провинения се прощават, докато Ростислав (Георги Стайков)е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен.

Освен че харесва и двамата, съученичката им Марина е човек, който обича сложните интриги, в които скоро ще бъде въвлечена и Дана. В училището се разследва бременността на ученичка и преподавателите са изнервени. На обикновените младежки лудории се гледа като на потенциални престъпления, докато не се случва непоправимото. Стига се доридо фатален край за един от героите, което внася доза драма в наситения с бунтарски дух филм.

Всъщност Владо Даверов описва историята на своята младост. В образа на Ростислав той обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското разузнаване, както и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години зет на финландския премиер.

Самият Даверов е прототип на Иван. Когато Иван Анонов се съгласява да стане режисьор на филма, поставя условие да вкара в историята и нещо от своето училище и студентство. И особено преживяванията с любимия си бял албум на „Бийтълс“, с който като младеж успява да се сдобие само 3 дни след издаването му. Като стана дума за музикално оформление, не мога да не спомена Кирил Маричков (част от рок- групата „Щурците“), който композира музиката във филма. Именно той създава и песента „Клетва“, с която филмът става известен. Любопитното е, че култовата сцена с клетвата действително се е случила  в Ловешката немска гимназия.

„Клетвата беше написана от мен и от още двама мои съученици и когато някой не спазваше клетвата, тогава ние го изключвахме и всеки от подписалите се под този клетва прогаряше подписа му със  свещ, разказва Бриго Аспарухов – бившият разнузнавач номер 1.

Малко след излизането на филма, „Клетва“става една от любимите прощални песни на зрелостниците в деня на абитуриентския им бал.

Филмът „Вчера“определено ще остане актуален и утре, защото съдържа в себе си откъси, които достигат до съзнанието на широка публика. Друга причина, която го увековечава, е силата, която носи, в примес с бунтарския  дух. Сред  „шльокавицата“, поробила „Под игото“,и вече популярната фраза„Кай чес’но“ от новоизлезлия „Бензин“, филмът ще се превъплъти в ролята на спасител… може би в ръжта.

За финал помествам няколко запомнящи се цитата от тази вечна продукция:

„Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!“

„Не съм казвал, но пак повтарям.“

„…а той къде е?

-Замина.

-Кога замина?

-ВЧЕРА.“

„То от кино не се забременява!“

Автор: Даниела Лалова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to