За честта и славата в епохата на материализма

photo1

На почти всеки един от нас се е случвало, ако не да мечтае, то поне да допусне възможността да открие пари. Разпилени, в сакове, в куфарчета или в изгубен портфейл. Ей така – от небето. Благодат за обикновения съвременен човек, който често е наместил заплатата си още преди да я е взел.

Броженията по материалното са неразделна част от битовото самосъзнание на нравствено неизвисените хора.

Спомням си ясно как едно време като работех в един завод за полиетиленови изделия ни дадоха от онези, в които банките са държали пари. И тъй като бях в отдел рециклиране, трябваше аз и колегите ми да ги преработим. Аз си бачках както трябва, но колегите ми пропиляха няколко 9-часови смени да търсят остатъчни банкноти.

Е, неуспешно.

„Слава” е един от онези филми, толкова тежко стъпили върху родната действителност, представящ я толкова точно, че зрителят е впечатлен, но и в същото време разочарован.

Гневен. С объркан вътрешен свят.

„Слава” не разчита на ефектните бойни сцени, истории за мафиоти или за сладникава любов като масата родни продукции, заимстващи от чуждите.

photo4

За мен „Слава” преди всичко е филм, който показва самочувствие и смелост. Че можем да покажем нещо идентично и че не се притесняваме да посочим и извадим за обществен дебат важни както социални, така и обществен теми.

Като структура „Слава” е доста опростен. Първи плюс за създателите. Имаме само две сюжетни линии с няколко главни персонажа, които бързо се преплитат и предлагат серия от действие.

Няма да скучаете, защото сюжетът ангажира мозъка ни, давайки му храна за размисъл постоянно. Тук е редно да отбележа, че това, което не ми хареса, беше прекомерното акцентиране и удължаване на някои сцени, което си беше излишно. Не, че е лошо зрителите да си вземат почивка, но подобни сцени изкарват основното действие от ритъм.

Чудесата обикновено се случват на тези, които се нуждаят от тях. Като вид изпитание за духа, волята и ценностите.

Цанко води изключително простовато, повтарящо се съществуване. Мъжът живее в нищета. Облеклото и мебелите му не са обновявани от десетки години. Натуралистичното представяне на бита му спомага за проникването във вътрешния му свят, тъй като той не говори много по време на филма.

Доста оригинално! Мълчалив и простоват служител на БДЖ, чийто нов работен ден поднася изненада – хиляди разпръснати пачки и банкноти върху релсите.

Обещаващо начало. Малкият човек подложен на изпитание.

photo2

От другата страна се намира богатата ПР агентка на министерството на транспорта, обградена от послушния си като кученце мъж и неособено релевантен и способен екип колеги, кръжащи около нея като мухи, които повече пречат, отколкото помагат.

Макар да е материално презадоволена, героинята има своите проблеми – неуспешни опити за забременяване и досаден журналист, посветил се в подривна дейност.

Още един плюс на филма – имаме интересен антагонист, който въпреки всичко не можем да мразим, защото се възхищаваме на силния му характер и упоритост в кариерата.

Как ни наказват за добротата ни?

Ние всички правим избори. Във всеки един момент от живота си. Действаме според вътрешни кодекси и външни фактори.

Можем да контролираме тези избори, но не и последствията, които тръгват като ураган след тях.

photo3

Филмът много добре поставя фокус върху идеята за намеренията и резултатите. Как мислейки си, че правим добро, ние всъщност бъркаме. Защото нашата призма не е задължително правилната.

Като новият часовник, заменил „Славата” върху ръката на Цанко.

Има едни такива неща като памет, чест, наследство, слава, които са над материалното. Те могат да сринат големеца и да го затрият.

Този филм го доказва и ако повече държахме на тези ценности, щяхме да се намираме другаде в обществен план.

И тук не говорим за преуспяване или дори извисяване.

Тук говорим за правда и правилното й разпределяне към отговорните страни. Не че ще направим света по-добър или политиците по-съвестни. Не че ще направим хората, свикнали да крадат държавата (още от епохата на комунизма) парче по парче (или както в случая литър по литър нафта), но ще успеем да променим себе си дотам, че да се изчистим от наивитета и да се научим да оцеляваме, дори жертвайки най-свидното – човещината.

photo5

Уникалното на „Слава” е точно в завъртането на персонажите и промяната на агендата им. Добрата актьорска игра си пролича именно там. Където ролите се размениха и където не успяхме да познаем същите герои, на които се възхищавахме или които проклинахме по-рано.

Има ли славни постъпки?

Какъв пример ще оставим?

Трябва ли да сме добри и въобще заслужава ли си да жертваме всичко, най-вече личните си щастие и спокойствие в името на перспективна, но неблагодарна и поглъщаща ни работа.

Едно е сигурно – няма да ви остави безучастни.

Никога повече.

 

„Слава”

България/Гърция, 2016

Сценаристи: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Дечо Таралежков

Режисьори: Петър Вълчанов, Кристина Грозева

Участват: Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, д-р Георги Стаменов, Иван Савов, Христофор Недков, Мира Искърова

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to