За Фрида Кало (подправено с мащерка, карамфил, канела и малко магия)

12189067_10208080877084741_5580445900182810401_nСъс „Свещена билка“ (ИК „Колибри“ 2015) Ф. Г. Хагенбек отваря на читателите си врата към тайния свят на Фрида Кало. Нестандартната биография е написана в магически реализъм – картините оживяват, лекарите са говорещи си скелети, а Кръстницата скришно наглася колелата на съдбата, така че да спрат да се движат, точно когато трябва. Съветвам ви да не четете тази книга на гладен стомах, защото всяка глава завършва с екзотична рецепта, вплела в съставките си испанската и индианската култура.

Фрида Кало живее, както обича, както готви и както рисува – смело устремена срещу болката, напук на съдбата и с ясното съзнание, че двете неща, които обича най-силно, я карат да страда най-много – Диего и подареният ѝ от Кръстницата живот. И докато от картините ѝ прозира дълбоката ежедневна болка, която изпитва, то ястията ѝ носят щастие и са способни да разтопят сърцето на всеки, които ги опита; да го завладеят и покорят в името на Фрида, сякаш са нейни верни войни.

„Значи, може би ще ви предам нещо от мен чрез солта; защото, за да изживеем този живот, трябва да му добавяме подправки. Виждате ли, лошото здраве ме е направило издръжлива, макар животът понякога да е гаден. Но в страданието има поуки. Затова аз използвам мащерка, чили, карамфил и канела, за да придам приятен вкус на нещата.“

Хагенбек успява да създаде цветен и жив свят – от всеки ред бликат думи като цветове, аромати, звуци. Книгата ме пренесе в горещите мексикански вечери, накара ме да опитам от традиционните ястия и да „гаврътна“ няколко текили. В същото време образите на главните герои са някак недоизказани. В нито един момент не се усъмних, че Хагенбековата Фрида е истинската Фрида, но през цялото време, докато четях, имах чувството, че премълчава нещо, че иска да избухне върху страниците, а нещо я спира. Може би това се дължи на желанието на автора да запази мистичността, която витае около мита за Фрида Кало.

Frida_Kahlo_(self_portrait)Едва взела четката, усети облекчение в болката си. С очи, окъпани в сълзи заради загубата на своя любим, изстиска върху палитрата малко кървавочервено, придружено от черно и охра – цветове, които все още ѝ напомняха за злополуката и виковете „Танцьорката!“. Вдъхна невъзможния да бъде сбъркан мирис на боите и хващайки здраво четката като мощен фалос, проникващ в жена, потопи я в тях с въздишка на удоволствие и болка; с този акт щеше да даде живот на едно произведение на изкуството. Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите ѝ спряха да плачат, а в душата ѝ настана успокояващ мир.“

„Свещената билка“ се чете бързо, динамична е и изненадва от началото до края. Ако не сте запознати с живота на легендарната мексиканска художничка, тази книга е идеалното четиво, с което да започнете. Корицата е красива и също толкова цветна, колкото светът, в който Хагенбек ни пренася, а преводът на Даниела Радичкова е прекрасен.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to