За Тиндър и за хората, които се превърнаха във вафли

27669635631_9a85896b38_k

Берлин е столицата на сингъл хората, провалените връзки и любовта, която свършва, преди да е започнала. Берлин е и свърталището на техно музиката, хипстърите и на хората, които нямат време да останат за през нощта, защото има твърде много клубове за обикаляне, твърде много живот за живеене, както и граници за прекрачване. Берлин е и столицата на самотниците, които никога няма да си признаят, че са самотни. Може би само когато алкохолът и тревата замъглят съзнанието им дотолкова, че сърцето им започва да говори.

Стоя в един парк, а септември е решил да съживи лятото, което бяхме забравили. С няколко приятели сме си взели по бира и гледаме залеза. Всичко би било чудесно, ако не забелязвам как поне двама човека от компанията си цъкат на телефоните и то… в Тиндър. Възмущавам се и грабвам телефона на най-близкия човек до мен. Не е честно! Искам и аз. Нямам Тиндър и ровичкането там от чужди телефони е като влизането в порно сайт за тинейджър. Вкусване от забранения плод и жалка тръпка. Ето, как един залез отива по дяволите. Но кой има вече време за залези?!

Ето и малко инфо за Тиндър, ако все още не сте имали безумното щастие да бъдете част от този магичен бордей, в който сами се логвате и пред вас се разгръща „свят като реалния, само че по-хубав“. С тези думи ви посреща официалният сайт на една от най-популярните съвременни социални мрежи за запознанства по цял свят. От създаването си през 2012 година Тиндър е събрал 50 милиона активни юзера, които чекват акаунта си по 11 пъти на ден и прекарват в Тиндърландия средно по 90 минути на денонощие. Как функционира този връх в съвременната индустрия за запознанства, пред който „морето от любов“ на Наталия Симеонова изглежда като жалка локвичка? Елементарно, драги ми Уотсън, елементарно- чрез плъзгане на снимки. Когато плъзнеш на ляво, изпращаш потенциалния си избраник в дебрите на низвергнатите, неполучили лайк. С едно плъзване на дясно пък показваш интерес и сега ти остава само да стискаш палци, че и отсрещният ще ти даде заветния лайк. Ако това се случи, имате право да си пишете, а след това да заживеете щастливо до края на дните си. Шегувка, де. Цяло щастие ще е и една щастлива нощ да прекарате. Ако не, юзери много. Изборът е добре подбран. Тиндър е свързан с фейсбук и така установява самоличността на потребителите. Освен това идентифицира и точното местоположение на всеки един от тях. Така всеки човек, използващ Тиндър, има възможността да настрои апликацията по свой вкус. Например да вижда профилите на всички хора в близост до него в радиус от 40 километра. Какъв е основният смисъл на този ап? Според създателите си, той трябва да мотивира хората да комуникират по-смело един с друг, като вече знаят, че визуално си допадат взаимно. Това намалява стреса от правенето на първата крачка и от един евентуален провал. Освен това Тиндър създава атмосфера на непринуденост и закачливост, която помага на хората да разчупят леда, както и им дава един огромен избор от потенциални партньори, които при други обстоятелства те дори не биха имали възможност да срещнат.

15279938160_12b13cf5af_o

Плъзвам снимка след снимка в телефона на моя приятел. Не мога да се освободя от едно неприятно чувство, което упорито ме гложди и плете на конци вътрешностите ми. Когато съм в Тиндър, се чувствам като в голям супермаркет. Яди ми се вафла. Вафли тук- бол. Повече, отколкото може да си представите. Всякакъв вкус, цвят, вид, опаковка… Толкова много, толкова различни. Свят ми се завива. Просто ми се ядеше вафла, а сега виждам само преливащи щандове с вафли. Не знам какво да правя. Отварям една, опитвам друга. Хвърлям трета, защото има едноцветна опаковка. Четвърта пък е твърде арти. Петата има странен вкус…. Мозъкът ми вече става на желе. Оглеждам се и всичко пред мен, зад мен, под мен, над мен е стока и се слива в един рай или ад от вафли. После виждам, че вместо вафли, това били хора. Хмм… я, да видим какво имаме в супермаркета днес. Невинната Лолитка, жената вамп, сладурана с криви зъби, спамежливото момиче с много лунички, гърди, нацепен мъж с оскубани вежди, жлъчен интелигент, момчето чил, което се напушва с приятели, момичето чил, което е арти и никога не си показва лицето изцяло… и така нататък… до безкрай. Какво свързва всички тези хора? Те са „свободни“. Те са „диви сърца“, които искат „да живеят за мига“. Те „не могат да бъдат опитомени“. Те все са различни, неповторими и изключителни. Независими са. Нямат време. Над нещата са и май над себе си. Знам ли… Загубих им бройката. Разглеждам снимки от пет минути. Казах на притежателя на този телефон, че ще му намеря перфектното момиче. Дадох лайк на поне двайсет. Той си хареса още пет, но аз плъзнах в грешната посока. Сега са в канала на нехаресаните. Милите. Добре, че не ти изписва колко хора са те намерили за непривлекателен.

13474417783_ac5ddff2b4_k-1

Това ме плаши, читателю. Че хората се превърнаха във вафли. Че ние сме уж свободни, а тъпчем в машината на капитализма и даже сами си инсталираме нейните нови апове, да не вземем да излезем от матрицата. Че човешкото общуване се сведе до минимум и затова в метрото, вместо да погледнем някого в очите, ще гледаме електронните екрани, че поне там да го срещнем и да му се усмихнем. Чрез емотиконка, разбира се. Страхувам се, че ще се намерим в Тиндър като една позната двойка. След това ще живеем в сляпата еуфория на влюбването, за да се намерим след една година пак… в Тиндър, понеже никога не сме излизали оттам и понеже в днешно време трябва да имаш опция „Б“, ако връзката ти не върви. Да, неангажиращо е в Тиндър. В Берлин понякога непознати канят непознати на кафе, за да запълнят онази малка пауза, която е зейнала случайно в графика. Сигурно няма нищо лошо човекът да общува с човека около себе си, но говоренето общуване ли е винаги? Каква е неговата цел? Каква е и целта на днешната комуникация? Струва ми се, че в Тиндър смисълът е повърхностен. Той се заключва в трите секунди, в които съзнанието ти трябва да отведе образа към съответната конотация, която съзнанието ти е изградило. Малката Лолита е секси. Жената вамп е перверзна. Тази, цялата в черно е филмарка с малко снимки. Този с мускулите е вървежен. Не, че не правим същите асоциации и на улицата при случайно разминаване, но ми се струва, че Тиндър ни обрича на нещо по-лошо. Дава ни усещането, че хората са предмети, които можем да заменим, когато вече ни дотегнат. Избор винаги има. Ако днес не стане, тогаво ще плъзнем отново утре. Ако връзката ни не върви, ще си намерим нова. Ако ме дразниш с нещо, ще си тръгна. Няма да правя компромиси. Тиндър е пълен с хора и там някъде е моят перфектен матч* *съвпадение* Но дотогава трябва да се изядат много вафли. Трябва да се суайпнат още много лица, крака, ръце, тела, докато намериш своята вафла. А дори, когато я намериш, може да се окаже, че не си готов за обвързване, привързване, а може би само за връзване… като в онези „нюанси сиво“…

Разбира се. Трябва да има привличане. Да, знам, че то е свързано с крака, ръце, очи, влажни устни и широки рамене, стегнато тяло и какво ли още не. Но… аз харесвам и другото привличане. Онова в реалността, което не идва от пръв поглед, но което те кара да дадеш втори. Мислиш, че този човек никога, ама никога няма да може да ти влезе в главата и после… Просто се случват… Разговорите до три през нощта. Темите, които започват от времето днес, минават през бежанската криза и завършват до смисъла на живота и извънземните. Искаш да се гмурнеш още по- надълбоко. Там има много душа и мисли. Плуваш сред детски спомени, страхове и радости, надежди и мечти. Накрая човекът не е само лицето си, нито тялото. Не е хубава профилна снимка, нито сто лайка. Той е красота и несъвършенства. Симпатичната трапчинка на дясната буза. Немирните къдрици в косата. Лукавото пламъче в очите и непрестанносто чувство за хумор. Той е всичко. Цяла вселена. Толкова много, че нямаш време да плъзваш останалите юзери, защото времето няма да ти стигне да обходиш дори една малка част от тази вселена. Дали те харесва? Не знаеш. Караш полека, за да не се спънете. Забравяш телефони и апове. Неусетно онзи, който те е загубил на пръв поглед, е същият, който е направил твоята вселена с една идея по- красива… Но е трудно. Вафлата може и да загорчи. Може дори да не се окаже вафла.

Слушай, зарежи. Логни се и опитай отново. Срещни се с новия юзер в някой задимен бар. Мълчете си час и двайсет минути. Не кани никого у дома. Никога. Може да иска закуска. Може да ти разкаже някоя интимна история в тъмното и да се заразиш с чувства. Може да ти залипсва, след като си е тръгнал завинаги. Много е опасно. Много е заразно. Ти търсиш вафла. Изяж поредната и си тръгни. Нямаш време. Живей, сякаш това е последният ти ден. Плъзгай. Лайквай. Изхвърляй. Това е оргия от тела. Вземи си. Използвай. Не се набивай на очи. Тръгни си. Сега отново. Утре пак. Вафлите се мощен афродизиак за самотници.

23099324251_b7b4f8b301_z

Е, добре. Не искам да виня. Просто не си падам по Тиндерландия. Не е моята приказка явно. Прекалено много плът, потисната перверзия, но и надежди и очаквания, които докарват на отчаяние. Знам, че е хубаво да имаш избор. Знам, че е хубаво винаги да имаш план „Б“. Знам, че е хубаво никой никога да не ти липсва, защото знаеш, че е заменим. Но и знам, че не искам да съм просто вафла. Не съм специална, нито гениална. Като всеки човек имам своите силни и слаби страни. Сигурно милиони приличат на мен, както и аз не се различавам по нищо от милиони. Но… за някого аз ще бъда себе си. Колкото, толкова. Ще е достатъчно… Затова засега оставам тук. Някъде, където съм истинската аз, понеже знам, че някой ще ме намери през десет апа… в реалността. А ти, читателю, също не трябва да ме виждаш. Нека с текста ми се видите лице в лице. Нека анонимно ти хвърля няколко думи. Ако ги харесаш, значи мога да се възгордя, че съм пробутала нещо, без да съм показала евтиния. Чудо на чудесата в държава, която потъва в деколтета.

Нека намериш онова, което търсиш… където и да го търсиш.

А сега един абонат без име излиза от този виртуален супермаркет, без да си е купил вафла. Пада нощ, но Берлин и още много други градове никога не спят. Ние, юзерите заспиваме сами, достигнали онова, за което днешното време ни кара да копнеем. Самотата, която сбъркахме със свобода.

Карина Николова

Берлин, 2016

ПС: Благодаря на любимите берлински момчета (те си знаят) за безкрайните разговори на една и съща тема, за откровените им до болка отговори, споделянето на тайни Тиндър стратегии, както и за съчувственото им потупване по рамото, когато „по- хубавата реалност на Тиндърландия“ ми идваше в повече.

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по „Медии и политическа комуникация“ в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to