Заклинанието – неочаквано приятен сбор на хорър клишета

Zaklinanieto-pic01

Няма как да започна, без да го призная – не обичам хоръри. Рядко ми въздействат, рядко ме плашат, рядко ме кефят, въобще рядко си струват посветеното на тях време. Всъщност всички хорър филми, които харесвам, са по-скоро нетипични за жанра, като Другите, който ме спечели с емоционалната дълбочина, характерна за режисьора Алехандро Аменабар, или пародията Страстите на Дженифър, който очарова с разбиващия хумор на сценаристката Диабло Коди. Все пък трейлърът на Заклинанието беше достатъчно интригуващ, така че реших да му дам шанс и да посетя киносалона.

Филмът разказва за един от случаите на Едуарт и Лорейн Уорън – известна двойка изследователи на паранормални явления в САЩ. След мистериозен инцидент те са се отказали от активната борба със злите сили и са се отдали на академични дейности, прожектиране на документални филмчета и писане на книги. По същото време Керълин Перон, съпругът й и петте им дъщери, се нанасят в запустяла къща, надявайки се да изживеят много прекрасни мигове в новия си дом. Необяснимите странности започват още първата вечер, а след една седмица Керълин е толкова ужасена, че решава лично да потърси помощта на семейство Уорън. Ед и Лорейн нямат особено желание да се върнат към прогонването на духове, но няма как да откажат на прочувствения зов за помощ, отправен от толкова съсипана майка на пет дъщери. Така всички главни герои се събират в зловещата къща и хорърът се разгръща с пълна сила…

Zaklinanieto-pic03

Както вече ви става ясно, Заклинанието е преиспълнено с хорър клишета. Освен призрачна къща, невинно семейство и смели борци със злото, във филма се срещат и редица други популярни атрибути на филмите на ужасите – зловеща кукла, убит домашен любимец, мрачно подземие, спрели часовници, агресивни птици и какво ли още не. Сякаш режисьорът Джеймс Уан е искал да направи реверанс към класическия хорър, използвайки възможно най-много знакови за жанра елементи. Интересното обаче е, че всички тези клишета не дразнят, дори напротив – изглеждат съвсем адекватно и на място. Всяко от тях допринася за изграждането на атмосферата на филма, която е изключително плътна и въздействаща. И въпреки струпването на изтъркани елементи, всъщност филмът работи добре – напрежението е осезаемо, страшните моменти са си страшни, изненадващите гледки спират дъха, а жанрът на лентата е безапелационно признат дори от случайните хора в киносалона, които през няколко минути коментираха ставащото на екрана с възгласи като  „Ужас! Ужас!”.

Актьорската игра като цяло е на доста стабилно ниво. В ролята на смелата спиритуалистка Лорейн Уорън виждаме Вера Фармига, която преди няколко години получи номинация за Оскар за безпогрешната си игра във Високо в небето. През целия филм Фармига успява да намери точния баланс и да изглежда изключително реалистично в центъра на нереалистични събития. Силното екранно присъствие на Фармига, изразителното й лице и топлият й глас придават на героинята по-голяма дълбочина от заложената по сценарий.

THE CONJURING

Ед Лорейн е изигран от Патрик Уилсън, който има нелоши актьорски заложби, подхожда със старание към персонажа и като цяло стои почти перфектно във филма. Казвам почти, защото Уилсън е все пак една идея по-привлекателен от стандартния чичко-академик, който трябва да играе, и в други филми като Малки деца и Младите възрастни е представен като отличаващ се от средностатистическия американец. Но пък, както казах, играе добре, а в крайна сметка хората не отиват на кино за да гледат стандартни чичковци и лелки. Лили Тейлър, от друга страна, има визията на съвсем обикновена американка, дори е леко грозновата, но пък е повече от перфектна за ролята си. Героинята й – Керълин Перон – преминава през различни етапи на осъзнаване и приемане на ужаса и Тейлър се справя похвално с всеки от тях.

Като цяло Заклинанието не открива топлата вода, но все пак е стилен, добре режисиран и добре изигран филм, който има шансове да се хареса както на почитателите на жанра, така и на случайните зрители в киносалона.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to

Още публикации от автора


е на 24, е завършил Психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, комикси, история, кино, приказки и опера. Обожава да е в непрекъснато движение и е почти невъзможно да го убедите да застане на едно място за повече от час-два. Като типичен психолог се вълнува от вътрешния свят на хората, от мотивите зад техните действия, и съответно цени художествените произведения, които изследват дълбочинно тази тема.