Защо хората не се подчиняват на здравата логика и разум?

 

Снимка: globoforce.com

Снимка: globoforce.com

Рене Декарт е френски философ, известен с мисълта „Мисля, следователно съществувам“. Той има теория, според която реалността е просто сън и ние съществуваме като мозъци в резервоари, собственост на зъл демон, който манипулира нашите сетива. Тази идея е все още популярна, въпреки, че е напълно непроверима и неопровержима. Отричането на данни от сетивата е на пръв поглед нерационално, но може да произведе значителни емоционални ползи на един болен ум. Когато хората ни канят с аргументи да ги убедим, че вярванията им са нерационални, те често използват умствен еквивалент на Фабианова стратегия.

Фабиановата стратегия е военна стратегия за изтощаване на противника без пряка конфронтация. Когато някой каже „Не съм съгласен с теб, но съм отворен да ме убедиш“, на практика девет от десет пъти ти просто си удряш главата в стената, докато се изтощиш и се откажеш. Това е трудно доловима форма на пасивна агресия, която работи изключително добре. Можем просто да погледнем интернет „дебатите“ (включително коментарите под статии), за да видим многобройни примери. И е една огромна лъжа, която е изумявала поколения философи. „Искаме да ни дадете доказателства“, реват масите, „но яростно ще отричаме всички доказателства“.

За да разберем защо това се случва, представете си, че работите като продавач на коли и някой идва и казва, че иска някаква определена марка кола, но всеки път когато му показвате качествата на колата, той непрекъсното се съмнява и пита дори повече въпроси. На всичкото отгоре човекът ви дава противоречаща информация за желанията си – „Искам да гори малко, но и да е супер мощна“, „Искам да е двуместен спортен модел, но да ми побира четиричленното семейство“. След час преговори просто ви казва „Аз изобщо не исках да си купувам кола“ и си тръгва от автокъщата. Как ще се почувствате? Ядосани? Изнервени?

Може би сега ще разберете целта на тази голяма лъжа: Когато някой ви включва в псевдорационален дебат, той ви всмуква в своя луд, отричащ и кастриращ разума свят, той ви пречи да обсъжадте с други добронамерени хора и ви изнервя относно собствения ви капацитет за рационалност, което на свой ред ви кара да се съмнявате в нея. И най-вече, ако това е публичен дебат, противникът казва на публиката – „Рационалните хора са такива идиоти, че дори не знаят кога рационалността не е приложима“.

Снимка: retroclipart.co

Снимка: retroclipart.co

Според Макс Планк „една нова научна истина не побеждава, защото убеждава противниците си да видят светлината, но по-скоро защото противниците й в един момент измират и новото поколение израства отначало с познанието за нея.“ Тази идея, позната като принципът на Планк, има важни и малко мрачни последсвия. Ако учените – хората, които са най-запознати с методологията на логиката и емпиризма, отхвърлят разумната аргументация, каква надежда има за всички останали? И за съжаление неврологията ни носи още лоши новини.

В навечерието на президентските избори в САЩ през 2004 г., група невролози решили да изследват как мозъците на партизаните отговарят на информация, представяща Джорж Буш или Джон Кери в негативна светлина. На ревностни демократи и републиканци са представени 18 двойки противоречащи си твърдения – 6 от Буш, 6 от Кери и 6 от политически независима мъжка фигура. Запитани как оценяват противоречията, демократите нямали никакъв проблем да идентифицират противоречията на Буш, но игнорирали или омаловажавали тези на Кери. Същото важало и за републиканците. С други думи – те не възприемали сериозните противоречия на кандидата на своята партия, но интересното е, че и двете групи нямали никакъв проблем да идентифицират противоречиата на независимите политици. Главният изследовател описва резултатите на мозъчното сканиране: „При конфронтация с потенциално тревожна политическа информация, се активират невронни мрежи, които произвеждат тревога. Ние не знам дали тази тревога е съзнателна или несъзнателна, или някаква комбинация от двете. Мозъкът регистрира конфликта между данни и желания и започва да търси начини да изключи източника на неприятна емоция. Ние знаем, че мозъкът като цяло успява в това начинание, тъй като партизаните през по-голямата част от времето отричат, че са възприели какъвто и да е конфликт между думите и делата на своите кандидати.“

Излиза, че това е подсъзнателно министерство на пропагандата в самите нас. Ако сте демократ, харесващ Кери, и получите противоречаща си информация, то дори не изпитвате дискомфорт, просто автоматично игнорирате тази информация. Въпреките това, изследванията сочат, че мозъкът на някакво ниво отчита този дискомфорт и активно се опитва да го премахне.

4

Главният изследовател продължава: „Мозъкът не само успява да изключи дискомфорта чрез погрешни разсъждения, но го прави изключително бързо. Невроните, отговорни за регулиране на емоционалните състояния, много бързо успяват да възприемат вярвания, които елиминират дискомофорта и конфликта, изпитван от партизаните при сблъсък с неприятната действителност. Всичко това изглежда се случва почти без участие на невронните връзки, които нормално отговарят за разсъждаването.“

„Но политическият мозък направи и нещо, което ние не предвидихме. Щом веднъж партизаните намериха начин да аргументират погрешни заключения, не само се изключиха невроните отговорни за негативните емоции, но връзки, отговарящи за позитивните емоции, се активираха. Партизанският мозък изглежда не се задоволяваше с това да се чувства нормално, но работи извънредно, за да се почувства още по-добре, като активира „награждаващи“ невронни връзки, които дават на партизаните шок от позитивни чувства. Тези неврони съвпадат в голяма степен с невроните, активиращи се когато наркоманите си получават дозата.

В действителност има сериозни индикации, че политическата власт е пристрастяваща колкото кокаина, което е иронично, имайки предвид, че политическият елит като цяло е забранил наркотиците за обикновените хора (и дори се води „война“ срещу тях в някои държави).

Снимка: motherjones.com

Снимка: motherjones.com

При политическите науки, двама изследователи въвеждат термина „обратен ефект“(backfire effect), след като наблюдават това емоционално позитивно зареждане на практика. След редица проучвания те откриват, че поправянето на заблуди, като например, че Ирак има оръжия за масово унищожение, всъщност правят по-силно погрешното вярване у хората. Точно като чудовищата в някои детски анимации, по които стрелянето с куршуми само ги уголемява и прави по-силни. Това изглежда се случва и когато стреляш с логика по хората – те само стават по-окопани в своите вярвания.

Същото изследване отбелязва: „Обратният ефект, който открихме изглежда допълнително подкрепя растящата литература, показваща, че гражданите често използват мотивирана обосновка (motivated reasoning). Въпреки че ескпериментите ни се фокусираха върху оценка на ефективността на корекциите, резултатите показват, че преки фактически противоречия могат всъщност да заздравят идеологически основаните фактически вярвания.“

Учените също откриват физиологични разлики между политически леви или десни хора. Левичарите обикновено имат по-голям и по-активен Преден сингуларен кортекс (ПСК), който е част на мозъка, участваща в откриването на грешки и разрешаването на конфликти. Учените спекулират, че уголеменият ПСК прави левичарите по-толерантни към неяснотите, противоречията и към промяната.

Хората клонящи вдясно пък имали по-голяма Амигдала, която отговара за развитието, съхраняването и контролирането на емоциите. Това има голяма връзка с откритията на друго американско изследване, че консервативните американци даряват повече за благотворителност от демократите. В другата крайност една от физиологичните особености на социопатите – ненормално малката Амигдала (т.е. слаба обработка на емоциите). Десните също имат по-чувствителна Симпатична нервна система, която ги прави по-нащрек и по-бързо реагиращи на заплахи. Наистина, една от основните характеристики на традицинните десни вярвания е бдителността към заплахи, изразена обикновено в по-голяма подкрепа за националната армия. Това са основни разлики в мозъците.

Снимка: youarenotsosmart.com

Снимка: youarenotsosmart.com

Нещо повече – изследвания на близнаци показват, че може да има сериозна генетична основа за политическите възгледи на всеки човек. Въпреки че причинно-следствената верига е много трудна за определяне, както идеите могат да променят мозъка чрез невропластичност, така и предварително определени мозъчни структури могат да влияят върху нашите вярвания. Във всеки случай, някаква комбинация между свободна воля, гени и среда е отговорна за човешките вярвания и последното е факторът, върху който имаме най-много контрол. Или както го поставят изследователите: „Много проучвания, ползващи изключително разнообразни модели и методи, показват, че политическите и религиозните вярвания имат относително силна генетична основа. Но това не означава, че идеологическите наклонности не се влияят от личните преживявания и външните фактори на средата. Изследвяния на наследяването при близнаци сочат към генетични фактори в основата на социални и политически нагласи, но те не уточняват кои са биологичните и психологичните механизми, които водят до идеологически различия.“

Бих искал да живея в свят, където хората оставят настрана идеологията, отхвърлят склонността за потвърждаване и наистина се опитват да възприемат доказателствата, данните, базовата рационалност на философските и емпиричните аргументи. Разбира се, първата стъпка към решението на всеки проблем е признанието, че такъв съществува. Нашият проблем са всички предразсъдърци и склонности, за които пиша тук. Чрез държавата и нейния капацитет да преразпределя доходи, ние всъщност сме добре платени за своите идеологии и това е една от причините, поради която държавните апарати се разрастват все повече и стават по-силни, докато се сгромолясат.

Снимка: whartonmagazine.com

Снимка: whartonmagazine.com

Всеки си е мечтал за някакъв вид човешко братство, някакъв начин да сме единни отвъд границите на култура, раса, предразсъдъци и фанатизъм. Това място се нарича реалност. Ние сме еволюирали в племена, където нашата връзка са били нашите споделени заблуди, нашите фантазии, магическото мислене и лъжите, на които са ни учили. Нашата връзка е в нашата погрешност. Това е нещото, с което сме еволюирали и сме генетично програмирани, това е с което израстваме – да се свързваме в погрешността си, да разказваме лъжи на другите и да предаваме тези грешки на нашите деца. Дори бих казал, че сме само преносители, чрез които грешките се размножават. Но ако се отдръпнем от погрешността и се обърнем към реалността, към разума и доказателствата и имаме истинско състрадание към белите дъски, наречени детски умове, ако не продължаваме да печатаме грешки, заблуди и племенна култура върху техните мозъци, може би имаме невероятна възможност човечеството за първи път да се срещне с реалността. Защото като премахнем всичките си предразсъдъци, ни свързва единствено реалността.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to