Защо хората не вярват на здравия разум и доказателствата

Това е първата статия от новата ни рубрика „Контекст“. Казва се така, защото смятаме, че едно от най-лошите неща на българската журналистика е липсата на какъвто и да е било контекст. Пишат се безкрай новини и статии, но същността на проблема и предпоставките да се случи той – липсват. А това е дезинформация. С тази рубрика ще се опитаме да ви обясняваме различни проблеми от всякакъв род и естество. Започваме малко по-общо, за да преминем после към по-конкретни теми. Надяваме се да ви хареса!

Живеем в информационната епоха, но достъпът до неограничена информация не пречи на мнозинството хора не само да продължават да вярват в безброй безумни твърдения и суеверия, но като че ли дори ги защитават още по-яростно. На какво се дължи този парадокс?

1

Снимка: wordstream.com

Преди да разгледаме данните за реакциите на хората към аргументите, е важно да вземем предвид социалния, биологичния и историческия контекст на този проблем.

Останете будни, ще е важно и интересно, обещавам.

Всички живи организми са зависими от точното възприемане на реалността, за да оцеляват и да се размножават. Ако една газела не успее да възприеме хищника навреме… хрус… бива изядена, докато за лъва точността на скока към плячката може да е разликата между пълен търбух и гладна смърт или дори счупени кости от ритника на някоя зебра.

На човешките същества им липсват острите нокти и зъби на лъвовете или скоростта на газелите, но, за щастие, притежаваме най-мощното и опасно оръдие в царството на животните – нашите умове. Поради това ние очакваме човешкият ум да е способен точно да анализира и концептуализира света около нас. Процесът на разумно аргументиране неизменно съдържа използването на логика, а самата логика се извлича от неизменните характеристики на заобикалящия физически свят. Емпиризмът е друг компонент на аргументирането, който зависи от точното възприемане на реалността чрез сетивата. Разумът несъмнено е изключително важен за нас, но какво се случва ако самият ни разум пречи на нашето оцеляване и репродуктивен успех?

Представете си, че живеете на изолиран вулканичен остров, където единствените хора около вас са обожествяващи вулкана диваци, които разчитат на човешки жертвоприношения, за да омилостивят своя огнен бог. Разбира се, реалността е, че това им поведение по-скоро е свързано с факта, че са в капан на този остров и това, с което се опитват да се справят, всъщност не е божеството, а тяхното собствено безспокойство относно периодичните избухвания на вулкана. Какво ще стане, ако започнете да поставяте под съмнение тази практика, липсата на доказателства за наличието на какъвто и да е ефект от жертвоприношенията върху честотата на изригване на вулкана или дори самата идея за божественост? Дори ако оцелеете след такова „неверническо“ поведение, дали някой от противоположния пол би искал да прави секс с човека, който е разярил вулканичния бог?

3Това е само един от много примери, в които способността за разумно аргументиране е еволюционен негатив за човешките същества. Това, което наистина се случва в реалното общество, е, че живеем на един метафоричен вулканичен остров, не можем да избягаме от него и щом веднъж някакъв вулкан изригне, докато някой човек танцува, обществото възкиква: „Забранено е танцуването!“. Когато след време изригне друг вулкан, докато някой пее, обществото възкликва: „Забранено е пеенето! Никакво танцуване, никакво пеене!“ и така продължават да се трупат всевъзможни правила, докато обществото се срине или някакъв фактор успее да обърне тенденцията към увеличаваща се ирационалност.

Неврологът Майкъл Газанайга отбелязва: „Това, което винаги трябва да имаме предвид, е, че нашите мозъци са оформени от еволюцията, за да ни позволят да правим по-добри решения, които да увеличат нашия репродуктивен успех. Длъжностната характеристика на нашите мозъци е да пренесат гените на следващото поколение“. На нас ни е необходимо умението за разумно аргументиране (или просто разумът), за да създадем всичко от копия до компютри, но в същото време в социалната сфера логиката и емпиризмът могат да са изключително опасни. Това противопоставяне лежи в основата на основополагащо разделение в човешкия ум, което всички, занимаващи се с характера, разума и вземането на решения, трябва да разберат.

 Някой може да възрази, че нещата са се променили от дивите дни на примитивните племена. В днешно време, ако живееш в Запада, да поставяш под съмнение вярванията на религиозен човек е много по-вероятно да произведе искания за логични обяснения, отколкото пляскане на камшик, дъжд от тежки камъни или смърт чрез остър прът. Вярващите дори може да организират публичен дебат, ако си достатъчно известен. Сега е най-доброто време за разума в историята.

Според последните проучвания и болезнените преживявания на много философи това далеч не е така. В сферата на психологията Selective exposure theory ни казва, че хората не само търсят информация, която препотвърждава вече съществуващите им вярвания, но че те също избягват информация, която опровергава техните вярвания. Това се нарича склонност за потвърждаване (confirmation bias).

Изследователи са тествали преобладаването на отклоненията във възприемането (cognitive bias) в най-различен контекст: от коли, през козметични продукти, та чак до политиката и религията. Без изненада научаваме, че по последните две теми отклоненията във възприемането са най-силни. Например едно американско проучване открило, че 43% от републикаците и „десните“ в САЩ използват поне една лява медия, за да се информират, докато само 26% от демократите използват каквато и да е „дясно“ ориентирана медия. Процентът на републиканците вероятно би бил доста по-нисък, ако републиканските медии бяха по-диверсифицирани, но повечето модерни и големи медии в САЩ са малко или много вляво на политическия спектър. Т.е. не че републиканците са по-отворени, ами просто им липсват достатъчно източници за задоволяване на тяхната склонност за потвърждаване.

Ключова част от смъртта на разума в едно общество е проблемът с Неопровержимостта (обратното на Falsifiability или на български – фалсифицируемост). Какво точно е Неопровержимостта?

Представете си, че ви казвам, че на главата си имам невидим паяк, много дебел, космат паяк. Как ще знаете дали казвам истината? Вие отговаряте например: „Ще го пипна!“, на което аз отвръщам: „Не можеш, защото той не само е невидим, но и не може да се докосне!“. Можете ли да го подушите? Не, не може и да се помирише! Не можете да го видите, да го пипнете, да го помиришете и така нататък до изчерпване на всички възможности, при което вие вериятно ще вдигнете рамене и ще кажете: „Ами, значи няма паяк.“ и ще ме пратите в лудницата. Ако аз кажа, че имам невидим паяк на главата, и после премахна всеки възможен стандарт, по който може да се провери наличието или липсата на този паяк, в един момент вече няма абсолютно никаква практическа разлика между това аз да имам неоткриваем паяк на главата и това да имам точно нула паяци на главата. Неопровержимостта е липсата на какъвто и да е стандарт, по който може да се обори едно твърдение.

Снимка: http://www.wordstream.com/

Снимка:evil-klown.blogspot.com/

Скорошно проучване върху почти универсалната привлекателност на Неопровержимостта отбелязва: „Дълго изследване на екзистенциални и епистемични мотивации (б.а. казано просто – изследване на знанието) показва, че политическият и религиозният светоглед на хората често имат мотивационна основа, те го имат отчасти, за да задоволят лични мотиви. Много добре се знае как хората на лично ниво защитават тези светогледи от заплахата на фактите. Например хората разчитат на отклонения в обработването на информация (confirmation bias) или накърняване на източника на фактите (ad hominem; poisoning the well). По-малко се знае обаче за това кои характеристики дават на някои светогледи превъзходство пред други, доколкото вярванията, които са по-силни, се оказват по-задоволяващи психологически и доколкото Неопровержимостта може да увеличи ревностността. Системи от вярвания, които са включвали елемент на Неопровержимост, могат да се окажат напълно подходящи да обслужват психологически нужди. Поставено другояче, възможно е неопровержимите системи от вярвания да позволяват индивидуални различия, касаещи силата на вярванията, да се изразяват по-силно, дали чрез религиозна ревностност, политическо хулене, или дефанзивно окопаване в собствената позиция“.

Това е дълъг и малко скучен академичен цитат, но изследователите са завършили труда си със сериозно предупреждение: „Тези резултати и предположения водят до извода, че Неопровержимостта може да е опасна сила в обществото като цяло. Въпреки че може да е полезна психологически за отделния индивид или отделни социални групи, Неопровержимостта може да води индивидите и обществата към продължително вземане на решения, разведени с реалността, (б.а. или на прост език – да бъдат идиоти) дотам, че успехът на едно общество изключително много зависи от способността му да възприема качествени данни и да променя поведението си съгласно тях и от привързаност не просто към идеи, но към тестването на тези идеи като необходимост за здравето и развитието на обществото“.

„Изледванията показват, че определени вярвания се развиват, използвайки силата на непроверимостта. Вплетена в самата им тъкан е враждебността им към разума. По този начин опровергаващата информация се хвърля в черната дупка на Неопровержимостта. Този процес на отхвърляне усилва репродуктивността на съответния светоглед. С други думи, ако едно вярване е еволюирало да се противопоставя на разума, всяка успешна защита срещу логиката и емпиризма потвърждава собствената му полезност.“

Мислете си за система от вярвания, независимо дали политическа, религиозна или друга, (възможно е дори да има генетично начало, но за това друг път), която е нещо като животно – също като вас тя просто иска да оцелее и да се размножава. Поради това всяка информация, която застрашава нейния капацитет за размножаване, се отхвърля и всяка информация, която засилва капацитета за оцеляване, просперитет и размножаване, се приема. Отхвърлянето на опровергаващи доказателства е имунната система на един светоглед, точно както вашата имунна система отхвърля вирусите от тялото ви.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to