Читалищата – просветните институции с непреходно значение

За никого не е тайна,че парите за култура и образование в последните 25 години все не достигат. Наред с предложенията за най-разнородни  реформи в сектора, за съкращаване на бюджети ( не че е останало нещо за съкращаване) и прочие нелицеприятни идеи, се намират и хора, които смятат читалищата за ненужни в съвременна информационна среда с все по-бързия и лесен достъп до всякакъв вид данни, за места, които само изразходват излишни финасови ресурси, които могат да бъдат пренасочени към други културни или просветни центрове. Важна ли е за духовното развитие на българите тази институция или един компютър би могъл успешно да ги замени?

Народно читалище "Развитие 1869"; източник - bnr.bg

Народно читалище „Развитие 1869“; източник – bnr.bg

След бърза справка в любимия ми Гугъл научавам, че първото читалище е създадено в Свищов през далечната 1856г.  След още един клик на мишка разбирам, че сред многото имена на дейци участвали в създаването на тази просветна организация ,превърнала се в последствие в институция, е участвал и Емануил Васкидович – създател на първото елино-българско училище.

Разглеждайки намерените от Гугъл за отрицателно време резултати, се досещам за една книга – „Железният светилник”.  Този великолепен роман част от тетралогията на великия Димитър Талев, разказва за пробуждането на българския народ, за началото на църковната борба и поставянето на основите на новобългарска просвета. Именно в тези толкова бурни години от възрожденската епоха е създадено и читалището. То изиграва важна роля за окончателното формиране на българска нация като на пазител на българските традиции и българското самосъзнание наред с чисто просветителските си функции, които изпълнява. И това се е случило  не само в художественото произведение на Талев, читалища се появяват в хиляди български селища и променят  из основи целия свят на българина.

Както каза в едно свое интервю председателят на Съюза на народните читалища – Николай Дойнов: „Читалищата ги е имало, преди да има българска държава…първите български читалища са възникнали като устойчива структура, която и до днес продължава да има своя гръбнак. Те са възникнали от богати хора, от дарители, чиято мисия е била да създадат място за правене на култура.”

Мнозина може би ще си помисля – „Да, читалищата са свършили отлична работа в  минало, но за какво са ни те днес?”.

Не може да се отрече, че културно-просветната институция преживя тежки години след 1989г. поставена в пред новите социални, политически и икономически условия. Както всички други институции и тази трябваше да свиква с нови социални, политически и икономически условия. На предна позиция се оказа демографската криза, миграцията, обезлюдяването на цели селища , намаляването на държавните субсидии, което доведе до упадък, а дори и до закриването на някои от читалищата.

Книжната база,която безспорно е сред най- важните ресурси на тази институция също е в недобро състояние, а обновяването ѝ е твърде бавен и сложен процес. По темата Н. Дойнов казва в свое  интервю за „Фокус” следното: „Относно обновяването на книжната база – читалищата нямат пари за книги. Министерство на културата годишно обновява сесия за проекти за покупки на книги, но това е капка в морето. Едно средностатистическо читалище намира начини да купува около десетина книги годишно чрез спонсори и допълнителни средства. Ситуацията с книгите е много тежка, читалищата имат много читатели, но нямат средства за закупуване на нови книги, тъй като цената на една книга е между 15 – 20 лв., което е непосилна цена за едно българско читалище. Въпреки това има дарители, които даряват книги на читалищата.”

Но не бива да забравяме, че  „читалището е сърцето на града и на местната общност. Общината е мозъкът, но читалището е сърцето. Ако сърцето не функционира, няма как да търсим развитие.” (цитат от Н.Дойнов)

В наши дни броят на читалищата в страната е на 3 500. Тяхното упрвление, дейност и финансиране са уточнени от Закон за народните читалища и Наредбата – закон от 1996г .  „В 95% от случаите държавата поддържа читалищата. Те получават годишна субсидия директно от републиканския бюджет, през бюджета на съответните общини, с която покриват някои от основните си нужди. Другите средства, които са възможни в бюджета на отделното читалище, са приходи от собствена дейност, субсидии от конкретната община…”

След всичко казано до тук следва и най-логичният въпрос – добре, но защо все пак ни трябват читалища?

Източник:  bg.wikipedia.org

Източник: bg.wikipedia.org

 В по-малките населени места те създават почти целия културен живот. Участват активно в организацията на  празничните програма, улесняват консолидирането на общността в различните селища и изграждането на стабилно гражданско общество, запазват българските традиции. Дават достъп до информация чрез своята книжна и компютърна база, но читалищата не са само „складове на стари книги”. Към по-голямата част от тях има танцови и певчески състави, литературни школи и музикални оркестри, кръжоци по приложни изкуства и родознание. Те развиват многостранна дейност, разпространени са в цялата страна, а за много малки населени места са и единственият достъп до културни дейности и библиотечна база. Освен това те още ще от създаването си са образец за демократичност.

При едно добро финансиране, провеждане на сполучливи реформи и правилно управление на ресурсите на тези културни институции, те биха могли да изпълняват с максимален успех своята културно-просветна дейност.

Мисля, че думите на председателя на Съюза на народните читалища – Николай Дойнов казват всичко за ненамалялата нужда на обществото ни от читалища: „Казвам го с пълното съзнание, че именно днес в българските читалища имаме образци на модерност, а не само на традиция и патриотизъм. Важното е да се знае, че читалищата са тръгнали по пътя на своето обновяване. Не ни достигат само технически и финансов ресурс, за да можем да стартираме една действителна широко мащабна национална програма, която да задържи хората в местните общности и да им даде достъп до културата. В София има лесен достъп до култура, но в едно малко градче читалището е всичко. Именно на неговата сцена гостуват театрални и всякакви други звезди. Много странно може да прозвучи, но 160-ата годишнина на първото българско читалище в Свищов премина под звуците на струнен оркестър от Русенската опера и големият български цигулар Йосиф Радионов. Самите професионалисти отново се връщат на читалищна сцена…”

Флора Велчева

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to