Жлъч – революционерът на българската рап сцена

Жлъч – креативен и авангарден. Бута нагоре българския рап със съучастниците си от така нареченото SoCalledCrew. Много хора биха казали че е ъндърграунд, но аз не бих го вкарала в рамки, защото, както се вижда от творчеството му – обича да експериментира. За наша радост, винаги е по интелигентен начин – знае какво прави с идеите си.

Имайки предвид критерия и ленивите навици на българския слушател, рапърът от Борово или както той обича да го нарича „Бирово“, не е пиво за всеки. Но трябва да вземем предвид, че „все пак никой не прави опиатите така интелигентни“.

Кой е Жлъч?

Столично емси, хип-хоп фен, ядосан добър човек. Дълъг списък.

Кой не е Жлъч?
Жлъч категорично не е Бенджамини, нито един от двамата.

Кои са хората, които са ти повлияли най-много и като лирика, и като стил, и като техника?

Slick Rick, MF Doom, Kool Keith, Brother Ali, Nas. Също дълъг списък.

Много пъти си казвал, че не слушаш български рап. Така ли е наистина?

Слушам една шепа хора: Атила, Бате Доуен, Лого5, ThaCrew са първите имена, за които се сещам.

Все пак следиш какво се случва на хип-хоп сцената и правиш колаборации с други изпълнители. Какво можем да очакваме от теб в скоро време?

Един тон не издавани колаборации, едно кратко албумче с Гената и един цял албум на So Called Crew са нещата, които мога да спомена в момента. Има и още.

Кога смяташ да пускаш втори солов албум?

Може би догодина ще се случи. Не спирам работата за почивки, но и не бързам за никъде.

Казваш, че рапът не ти е професия, но ако обстоятелствата го позволяваха, би ли работил „рапър“?

Рап музиката за мен не може да се превърне в работа, защото я правя без усилия. Засега ми харесва да движа две кариери паралелно, чувствам се пълноценен.

13592670_913613792117543_3097406973652814202_n

Снимка: Теодор Фичев

Съобразяваш ли стила си спрямо българската публика?

Спрямо публиката – не. Спрямо себе си – абсолютно.

Как са се променили собствените ти възгледи към рапа от първия ти досег с него досега?

Първият ми досег беше доста отдавна, но определено от 5-6 години насам разбрах много за медийната и бизнес частта на нещата. Колкото до самото изкуство, основните принципи за мен са абсолютно монолитни.

Какво е да си рапър в България и защо тук текстовете са по-малко съществени за публиката, отколкото в другите страни?

На мен ми е готино да правя музика, която една шепа хора оценява и това не е притеснително. А иначе да си рапър в България обикновено е да си глупак с много самочувствие, тенденциозно мислене и зверски ниско ниво на информация. Оттам и нивото на текстовете.

Вижте още: От Боро до Бороугоден

Смяташ ли се за успешен?

Като за човек, който изобщо не търси успех, съм доста успешен.

Как преминава творческият ти процес?

Трезвен съм като краставичка, слушам бийтове, изравям стари идеи и рими, генерирам нови, пипам неща по половин година, ако се наложи, пиша, редя, пея, квича, тествам, еба*ам се и най-накрая доволен тегля чертата. Винаги съм супер доволен, чак е плашещо.

Кои са най-любимите ти песни, като опрем до твоето творчество?

Всичките са ми любими по различни причини. Все още правя музиката, която аз самият искам да слушам и с която маркирам фази от живота си.

Може ли някой да те спаси от това, което искаш?

Само ти можеш да се спасиш от това, което искаш. Затова искай правилните неща.

Автор: Елена Фенрир

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to