Ах, този…. Мюзикъл

WebberКогато се заговори за мюзикъл, пред очите ми най-често оживяват Джийн Кели, който танцува щастлив под дъджа („Аз пея под дъжда“, 1952г.), духовно възвисените хипита, които пеят своя Let the sunshine („Коса“, 1979), или Дороти, пееща Under the Rainbow в класическият „Магьосникът от Оз“ от 1939г. Всички те са тръгнали от бродуейската сцена и са се превърнали във великолепни музикални филми, които отекват и са валидни до днес.

Вижте още: ТЕАТРАЛЕН ЛОНДОН!

Мюзикълът, от сцената до кино камерата, разполага с много лица и превъплъщения. Но има един музикален театър, който завладява бродуейската и лондонската сцена. Театър, който оставя фундаменталните си символи в историята.

Театър, правен от един англичани, който може да ви разтръси из основи и е способен да изкара душата от тялото ви. Сценично изпълнение, което едновременно успява да бъде висока топка в изкуството и зрелище за по-обикновената публика. Това е изкуството на сър Андрю Лойд Уебър, един от най-успешните композитори на всички времена. Роден на 22-ри март 1948 година, в семейството на музиканти, Андрю Лойд Уебър е носител на седем награди „Тони”, един „Оскар” и три „Грами”. Упоритият му труд и безспорният му гений го превръщат в един от най-богатите и награждавани англичани. Мюзикълите, по които работи, са предимно в екип с текстописеца Тим Райт – текстовете за духовни, музиката божествена. Двамата създават уникален синтез между текста и нотното поле. Дръжте се здраво! Потегляме със „Старлайт Експрес“ на едно пътешествия към петте най-големи произведения на сър А.Л. Уебър

„Исус Христос суперзвезда“ – 1971 г.

“I don’t know how to love him. What to do, how to move him.”

Jesus Christ Superstar

“Jesus Christ super star” е парче, което все някога трябва да е стигало до ушите ви. То е най-важната част от една от най-запомнящите се рок опери на всички времена. Мюзикълът е много повече от прочит на евангелието. Исус Христос е портретиран като суперзвезда, а неговите апостоли като антураж. Текстът на Тим Райс приземява Исус от пиедестала на божество, до статута на обикновен човек.

“He’s a man. He’s just a man. And I’ve had so many men before, In very many ways“

Просто човек, но все пак недостижим, защото битието му е да бъде знаменитост. Чрез образите на Юда и Мария, авторите говорят за невъзможността да се следва един такъв път, въпреки желанието. Театралната критика определя спектакъла като комерсиален „кич“, без да разбира едно от посланията , че животът на суперзвездите често е един фалшив кич. Филмът от 1973 г. повтаря този мотив.

„Котките“ – 1981

„Jellicle Cats come out tonight, Jellicle Cats come one come all“
Cats

След премиерата в „Уест Енд”, с режисьор Тревър Нън, „Котките“ се превръщат в най-поставяния бродуейски мюзикъл на всички времена. Това е шоуто, което изстрелва кариерата на сър А.Л. Уебър в небесата. Мюзикълът е базиран на поемата на Т.С. Елиът „Книгата на стария опосум за практични котки“. Поезията бива преработена в още по-блестящ текст от Тим Райт, а Уебър композира музиката, като и двамата добавят много от себе си.

„Memory, All alone in the moonlight I can smile at the old days I was beautiful then.“

Музикалните изпълнения, съпроводени с уникални костюми (хора гримирани като котки) и зашеметяваща хореография, представят всяко едно от котетата, които се събират на нощният бал на The Jellicle Cats. Макар и фрагментарно, представлението не страда от липса на антагонист – злият котарак Макавити, за който няма нито котешки, нито човешки закони.

„Старлайт Експрес“ – 1984 г.

Ако има нещо, което да надминава „Котките“ като костюми, теми и сценография, то това е „Старлайт Екпрес“. Говорейки за този мюзикъл, понятия като „уникално“ и „неповторимо“ не са преувеличения, а думи, заковани на място. Когато “Starlight Express” (Звезден Експрес) излиза на лондонска сцена през 1984 г., изумява критиците, които вече са пленени от „Котките“. За тях „Звезден Експрес” е просто „…още от същото“.

“Only he has the power to move me. And together we’d make the whole world move in sympathy”

Starlight.763x530

„Старлайт Експрес“ е доказателство, че в жанра на мюзикъла всичко е възможно. Сюжетът е простичък: малкият парен локомотив Ръсти се се включва в неравно състезание с модерни и бързи локомотиви, като по време на гонките се надява да впечатли красивата кола Pearl. На сцената вместо котки играят, пеят и танцуват артисти на ролкови кънки, облечени в пищни костюми на влакове. Текстописецът Ричард вдъхва живот на машини, които изживяват чисто човешки перипетии: влюбват се, страдат, умират. Макар и в сянката на „Котките“ и с доста по-малко представления, „Старлайт Експрес“ е огромен хит в Германия, където представлението се играе на доста по-внушителна сцена, а либретото е изцяло на не мски език.

„Евита“ – 1978 г.

Evita2

Мюзикълът е базиран на живота на Евита Дуарте, която от певица се превръща в съпруга на аржентинския президент Хуан Перон, а в последствие и в най-обичаната и мразена жена в страната. Музикалното произведение е символ на драмата на цял един народ. А песента „You must love me“ Уебър получава „Оскар”.

“Don’t cry for me, Argentina. For I am ordinary, unimportant, and undeserving of such attention unless we all are – I think we all are. So share my glory, so share my coffin…”

Евита е една от по-ранните творби на Уебър, а премиерата й в „Уест Енд” е през 1978 година. Музиката на Уебър, в добавка с екзистенциалните и неповторими текстове на Тим Райс, е завладяваща. Също като „Исус Ххристос суперзвезда“, „Евита“ получава своята филмова адаптация през 1996 г. Едва ли има по-добра за ролята от Мадона. Антонио Бандерас се справя както с пеенето, така и с това да се превъплъати в неповторимия Че Гевара.

„Фантомът на Операта“ -– 1986 г.

“The Phantom of the Opera is there, Inside your mind.”
Phantom1

Ако изпълнения като „Memory“ и „Don’t cry for me Argentina“ удивляват слушателят, без да правят асоциация , че са част от мюзикъл, то при „Фантомът на Операта” е точно обратното. Проследяваме „Фантомът“ до началото на 20 век, когато той е познат единствено като главен герой в хорър новелата от Гастоо̀н Льору̀. Писателят на деттективски и готически романи е с изявен афинитет към театъра и операта. Уебър и режисьорът Харолд Принс поставят мюзикъла, базиран по романа, през 1986 г. Автор на либретото е Ричард Стилго, който по-късно ще напише „Звезден Експрес“. А през 2004 г. постановката се сдобива с допълнителна слава, тъй като излиза филмовата адаптация.

Сюжетът е клише, което през призмата на мюзикъла се утвърждава като шедьовър. Операта оживява пред очите ни, вниманието и емоциите ни са окупирани с една от най-тъжните истории, разказвани някога. „Фантомът“ е вероятно най-нехарактерната творба на гениалния композитор. Музиката в нея е по-близка до операта, за разлика от добре познатите поп-рок мотиви в останалите неща на Уебър. Белязаният Фантом, който се крие в Парижката опера, се влюбва в своята ученичка и муза Кристин и я превръща в свое протгеже. Но когато тя отново се увлича по стария си приятел Раул, яростта на Фантома се събужда.

Уебър в момента е на 61 години. Неговото творчество продължава да владее съзнанието на редица театрали и музиканти. В изкуството му се преплитат теми най-вече от духовен характер. Проблемите за живота след смъртта могат да бъдат разчетени в „Котките” и техния котешки рай, и в „Звезден Експрес”, където самият експрес се явява като божествена фигура. Разбира се, в кариерата на Уебър е имало и провали, които не си струва да бъдат споменавани. Защото всеки един от нас поне веднъж е надявал маската на Фантома, обичал е котка така, както обича човек, или пък просто си е задавал въпроса какво има след смъртта. Без значение какъв е отговорът, в едно съм сигурен. И то е, че не си живял, ако не си видял поне един мюзикъл на Андрю Лойд Уебър.

cats logo

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to