“Брачната фабула” на Джефри Юдженидис (ревю)

big-brachnara_fabulaСтаичката беше тясна и задушна, от едната ми стана ме притискаше ксерокопирна машина, а от другата – метална етажерка. Благодарих наум, че вътре съм само аз, а не още 3-4 човека, както по принцип се случваше. Подадох флашката на жената до мен и ѝ показах какво трябва да се принтира, а тя най-неочаквано за мен подхвана разговор. Явно ѝ беше станало скучно и коментира отсъствието на жива душа по коридорите на факултета. Денят беше девети декември и студентският празник беше извел всички студенти далеч от университета. „Сега ви е времето да се веселите, да се влюбвате, да пътувате… не че после не може, но сега нямате толкова задължения.“
Вижте още: „НЕПОРОЧНИТЕ САМОУБИЙСТВА” – ЗА СМЪРТТА И ЗА ОНОВА НЕЩО, КОЕТО СИ СТРУВА ДА БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАНО

Не харесвам стереотипите, но въпреки това ми се стори, че е права. Да, различни сме, живеем с различен ритъм и нагласи, но човек има един период в живота си, когато всичко му се струва възможно и осъществимо, когато не спира да мечтае и има чувството, че целият свят ще легне в краката му, само да го пожелае, когато се влюбва, без да мисли за последствията, без да анализира бъдещето. Това обаче е и периодът, в който идеалите биват разрушавани, мечтите се сблъскват с реалността, любовта е поставена на изпитание. Точно за този период става въпрос в новата книга на Джефри Юдженидис „Брачната фабула“ (ИК „Жанет 45“, 2014).

Романът започва с дипломирането на Маделин, Ленард и Мичъл – трима интелектуалци, всеки със своята страст и копнеж за бъдещето. Мичъл започва следването си, без да има отговор на въпроса дали е религиозен и го завършва в Индия, следвайки стъпките на Майка Тереза. Той се опитва да бъде добър човек и добър християнин, въпреки че сблъсъкът с бедността и болестта го карат да избяга, а плътските желания не са му непознати. Мичъл обича Маделин.

Маделин е от добро семейство и „Никога не си бе задавала въпроси защо е реагирала по един или друг начин или какво влияние са оказали родителите й върху нейния характер.“, тя е романтичка, затънала до болка в отговора на въпроса какво е любовта. „Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти – това най-самотно от всички места.“ Маделин обича Ленард.
Ленард е бунтар с трудно детство, постигнал е всичко сам, въпреки семейството си, а не благодарение на него. Знае какво означава да си изоставен и да обичаш, но въпреки това не се поколебава да отговори на любовта с цитат от Ролан Барт, според когото думите „обичам те“ спират да означават каквото и да е веднага след изричането им.  Израсъл е в къща, където е извършено убийство. Кръвта е изчистена, стените са пребоядисани, проветрено е, минали са няколко години, няма и следа от престъплението. На пръв поглед всичко изглежда наред, но под повърхността се крият проблемите. Ленард страда от маниакална депресия.

Юдженидис създава идеален любовен триъгълник, в който всеки обича и никой не е щастлив, всеки желае нещо пламенно, но не може да го получи. Въпреки заглавието и сюжета си не бих казала, че това е роман за любовта и съпружеството. Маделин се е посветила на изучаване на автори като Джейн Остин, Дикенс, сестрите Бронте, но всичките те разглеждат брака като крайна точка на любовта, като последния пунктоационен знак в романа. За Юдженидис бракът не е нито начало, нито край, той е поредната стъпка от пътя на съзряването. Юдженидис е автор, който оставя най-важните си послания между редовете, той не крещи истини, а напротив – нежно и тихо ни разказва историите на героите си. Споделя ни за музиката, която слушат, за любимите им книги, за детството и страховете им. Помага ни да влезем в мислите им, да се припознаем в това, което харесват, в онова приятно-страшно усещане, което изпитват на прага на влюбването. Юдженидис е брилянтен разказвач, който умее да обсеби напълно мислите на читателя, а Невена Дишлиева-Кръстева отново доказва колко важна роля има преводачът в това да направи книгата пълнокръвна и вълнуваща.

Четейки „Брачната фабула“, нямаше как мислено да не я сравнявам с другите две книги на автора. От неспособността на обществото да види и да разбере самотата и трагедията на няколко момичета в „Непорочните самоубийства“ , през жаждата за идентичност и  борбата да бъдеш приет в „Мидълсекс“, чак до „Брачната фабула“ –  след като някак си си успял да се впишеш сред другите, след като си извоювал правото си да бъдеш себе си идва ред на въпроса: „Какво искам да правя с живота си?“ Още една по-лична тема се развива и в трите романа – тази за произхода, като тя е по-специално свързана с гръцките корени на автора. В „Непорочните самоубийства“ гръцкото не е важно, не е обособено, скрило се е в съседната къща и чака да излезе наяве. В „Мидълсекс“ историята бяга назад към Гърция и тя се разкрива като спомени, легенди и приказки, произхода е запечатан в гозбите на бабата и последния дъх на дядото. В „Брачната фабула“ Мичъл посещава тази страна, за която само е слушал, чува традиционната гръцка музика, яде така познатата храна, говори с хората, докосва се до корените си.

„Брачната фабула“ е вълнуващо пътуване през един от най-важните периоди за човека – когато се весели, влюбва се, мечтае, но и когато се сблъсква с реалността, прескача „и заживели щастливо до края на дните си“ и поставя най-важните въпроси пред себе си – какво идва, след като постигнем мечтите си? Какво става, ако притежаваме единственото, което сме желали досега, но то не ни носи удовлетворението, което сме си мислели, че ще донесе? А сега накъде? Независимо дали ви предстои да се сблъскате с тези проблеми, или вече сте го направили, „Брачната фабула“ ще отвори една нова страница за вас, ще ви помогне да надникнете в бъдещето или пък ще ви върне в миналот, но със сиурност ще ви предложи един нестандартен, но пък истински завършек.

Прекрасен, внушителен разказвач; той ни припомня, че макар любовта невинаги да тържествува, тя винаги следва непокорния си курс до самия край.“
Sunday Telegraph

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to