Бързи и яростни 6 преминава граница на абсурда

10.06.2013

fastfurious6movie

   Развитието на поредицата „Бързи и яростни” е интересно явление в света на холивудското кино. За разлика от много други поредици в жанра на екшъна или научната фантастика, при които качеството на филмите спада паралелно с продълженията, „Бързи и яростни” сякаш подобрява формата си с всеки следващ филм.

Стартирайки с четвъртата част, екшън маестрото Джъстин Лин измести тона на поредицата от автомобилната субкултура и незаконните състезания, към обирите и по-традиционния екшън. Това позволи на поредицата да засегне повече неизследвани сюжети, да вкара повече невиждани персонажи и най-важното – да разшири целевата си аудитория от феновете на бързи коли до екшън почитателите по цял свят. Тези комбинирани фактори доведоха до високи критически оценки и до рекордни приходи. Но дали шестата част продължава тази невиждана тенденция?

За заклетите фенове на поредицата отговорът вероятно е „да”. Лентата е изключително развлекателен екшън с феноменални автомобилни преследвания, но и с повече юмручен бой и престрелки от когато и да е било. Залозите също са вдигнати – основна цел на протагонистите е не голяма сума пари, а запазване на световната сигурност. Срещу тях застава неуловимият злодей Оуен Шоу, изигран от Люк Еванс с подобаваща заплаха и безкрайна самоувереност. И двете черти са изключително нужни на антагонист, изправен срещу Вин Дизел и Дуейн Джонсън едновременно.

movies-fast-and-furious-6-5С имената на актьорите, които играят главните ни герои, стигам до първия проблем във филма. Сценарият на всеки екшън филм почива върху определени мачо клишета и свръхуверено поведение. Но когато е съставен само от такива елементи заприличва повече на пародия, отколкото на сериозен филм. Прибавете към това постоянните комични изяви на Тайрийз Гибсън и лентата придобива откровен вид на комедия. А не това е целта на сценария.

В петата част Крис Морган, сценарист на последните 4 филма от поредицата, успя да инкорпорира персонажът на агент Люк Хобс, изигран до съвършенство от Дуейн Джонсън. Поведението на персонажа и взаимодействието му с Доминик Торето, под чиято кожа Вин Дизел вече влиза по навик, бяха основната причина критиците да оценят филма толкова високо. В шестата част диалозите им са клиширани до болка и динамиката им е изпълнена с толкова тестостерон, че човек си мисли, че могат да се разбират само с ръмжене и мимики, а думите са излишни за тези двама супермъже.
600full-fast-&-furious-6-screenshot     Но да речем, че клиширан сценарий е пренебрежим проблем за екшън филм. Целта му е да забавлява и да развлича, да докосне аудиторията сетивно, а не емоционално. За тази цел всеки такъв филм изисква от публиката си да забрави за момент суровата реалност и да повярва в това, което се случва на екрана. На английски се нарича “suspension of disbelief”. Използва се в много видове развлекателни предавания, включително и в професионалния кеч, откъдето започна кариерата на Дуейн Джонсън, тогава по-известен като Скалата.

   Е, „Бързи и яростни 6” ви моли да забравите неверието си и да се потопите във филма. И точно когато вие го направите, започне да ви пука какво се случва с персонажите, започнете да се страхувате за тях… е-е-е, тогава Вин Дизел прелита 40 метра във въздуха, улавя Мишел Родригес, двамата се приземяват върху кола, движеща се със 150 километра в час и нямат нито драскотина. С подобна сцена хората зад филма сякаш се смеят в лицата на зрителите, които емоционално са навлезли в действието и по някакъв начин са изпитали обвързаност с любим персонаж. С подобна сцена хората зад филма ни уверяват, че протагонистите ни са свръххора, нищо не може да ги нарани и всякаква емоционална привързаност към тях е смехотворно излишна.

Такъв абсурд е недопустим. Хората се наслаждаваха на поредицата „Умирай трудно” до петата й част, защото главният й герой се нараняваше също толкова лесно, ядосваше се и се плашеше също толкова лесно, колкото обикновения зрител. Това превърна Джон МакКлейн в икона. В петия филм границата на абсурда бе премината. В резултат критиците изравниха лентата със земята и милиони фенове бяха ужасно разочаровани.

Паралел с „Бързи и яростни” е напълно уместен. През цялата поредица на зрителя му е ясно, че на екрана хората са доста по-трудно уязвими от него, но все пак се идентифицира с тях, представя си се зад волана като синеокия Пол Уокър или мускулестия Вин Дизел. Чувства се по-готин, по-отдалечен от гадната си реалност. Същата е връзката на аудиторията с героите на Шварценегер, Сталоун и компания. Е, тази връзка се скъсва когато героите започнат да прескачат от движещи се със 160 км/ч автомобили и да събарят с коли танкове и самолети. А скъса ли се връзката с аудиторията не остава нищо.
FastandFurious6Screenshots    Петата част от „Бързи и яростни” настъпи границата на приемливото със сценария си и каскадите си. С това и тя си остава №1 в поредицата. Шестата я пресича, но не за добро. Това обаче е гледната точка на един средностатистически зрител, т.е. моята. Неслучайно в началото споменах, че за нови и стари фенове на поредицата филмът вероятно ще е истинско забавление. За това говорят и рекордните приходи на лентата, които несъмнено ще доведат до седма част. За тези, които нямат нищо против два часа клиширан мачо диалог и екшън против законите на физиката, филмът е задължителен. Но за останалите… е, поне бих ви препоръчал да си спестите парите и да изгледате филма по-нататък.

Оценка: ** (две звезди от четири) 5/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаВин Дизел практически ни обеща "Бързи и яростни 8"01.04.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика