Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите

PercingДа махнем очевидното – ако случайно още не си разбрал – купи си тази книга и я прочети. Или я заеми от приятел, открадни я, изтегли я, все тая … Направи нещо по въпроса. По-надолу няма да видиш цитати или да ме чуеш да говоря за сюжет.  Ако разказът и размишленията ми те разубедят от горепосочената ясна позиция – не ми обръщай внимание. Марш към кашоните!

Вижте още: ПО ПЪТЯ НА ДЖАК КЕРУАК – СМИСЪЛЪТ ДА ЖИВЕЕШ СЪС СЧУПЕН КОМПАС

Периодът, в който лично аз погълнах един от най-емблематичните романи на ХХ век, бе дълъг и съпътстван с много събития. С обичайна несериозност завършвах втората си академична година, едновременно с това скачах по анти-правителствени протести, а после пропътувах над 2000км. из Сърбия и България, посещавайки два музикални фестивала и един селски събор. Книгата, която закупих в перфектно състояние срещу 10 лева от софийска кашонна книжарница, естествено стана на гъз в раницата ми. Моментите с нея бяха откраднати и преминаваха в различни тоалетни, автобуси, влакове и коли. Четох я близо два месеца.

От една страна, това говори, че най-вероятно вятър ме вее на бял кон и едва ли нещо толкова съм извлякъл от великото произведение на Пърсиг. Не е като да съм го погълнал на един дъх, отнесен в света на достъпния му философски синтез. Богатството от житейски случки и алкохолни напитки също ме е разсейвало и едва ли съм вникнал особено много в жизнеопределящите послания, които те карат да се замислиш*. Освен всичко и съсипах самата физическа книга. Това е рационалната истина, която ще защитят 90% от университетските ти преподаватели, най-вероятно майка ти, баба ти, повечето литературоведи и обичащи да четат хора.

От друга, докато имах щастието да поемам накъдето ми падне и да си създавам спомени, получавах точно толкова моментна храна за размисъл, колкото ми бе необходима.  А с тези 400 страници може да се нахрани и мозъчния еквивалент на задника на Делян Пеевски. Четях бавно и напоително. Правех постоянна връзка между книгата и моментната действителност, която ме пращаше в мисловни дебри с часове само заради отделен абзац или изречение. Започнах да гледам на себе си по различен начин. Това е моята истина. Излишно е да казвам, че съм романтична натура.

Пърсиг започва именно с това – вечният дуел между романтичния и рационалния (класически) светоглед. Макар да не изчезва от страниците в нито един момент, това противопоставяне е най-вече отправна точка за същинското изследване на ценностите. То представлява споменатият смлян синтез на тонове философия от преди Сократ, през Изтока и понятието Тао, до след Фройд. Всичко това е примесено с автобиографията на автора и вижданията му относно поддръжката на мотоциклети. В крайна сметка единствените му две книги, от които първата е „Дзен …”, водят до създаването на цяло ново течение в човешката мисъл и възприемането на света.  Толкова. Отивай да намериш книгата и разбери какво е качество.

Не мисля, че е адекватно да говоря повече за самата книга по същество, не е адекватно да й правя пряка реклама. С цел последното, обаче, ще споделя част от собствените си размисли, провокирани от нея, за които говорих по-горе.

Интересно е да четеш „Дзен и…”, във времена на сериозно гражданско недоволство. Романът е написан в контекста на културните борби в САЩ и западния свят през 60-те и началото на 70-те години, които според много умни хора са последния същински романтичен лъч в класическия ход на световната история, непредвиден от нейните движещи сили. Последен, но до скоро.

zenОт няколко години насам големи порциони от западните общества отново тотално не припознават потребностите си в системата, което ги накара да поемат по площадите. Трусовете разлюляха и нова свободно-пазарна България, макар и привидно причините тук да са чисто локални. Твърде голямата рационалност  в този момент ще ви залее с приказки за партии, външни намеси, платени лица, кога е нормално да се протестира и кога не, защо не може да няма банки и т.н.

Аз не бих искал да споря с него. Просто си мисля, че над всички рационални факти и взаимовръзки, стои именно качеството дефинирано от Пърсиг. Нещо повече – много често забравяме, че в основата на всяка от тези борби, преди да бъдат полазени от паяците на различните статуква, стои едно просто желание за по-качествен живот, който класическата система не може да осигури. Качествен, както за хората, чийто проблем е високата сметка за ток, така и за тези, които милеят за дърветата на Витоша или свободата на словото. Борбата на всички тези групи по същество е обща и ще наделее, дори да са необходими сериозни катаклизми, за да се унифицира.

Защо по-дяволите заговорих за тия неща? Комбинирай „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” с четене на новини.  Комбинирай я с каквото и да е … Ще преоткриеш доста.

*ако ти също повръщаш от фразата „накара ме да се замисля”, моля те свържи се с мен – трябва най-накрая да основем организация и да се отървем от това зло.

Гост автор: Константин Мравов
Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to