„Дивергенти” – съвършен кастинг освежава клишираната история

randomwallpaper
„Дивергенти” притежава всички предпоставки за хубав научнофантастичен екшън с целева аудитория от момичета на възраст между 16 и 22 години. Филмът е адаптация на роман на Вероника Рот, издаден през 2011 година и посрещнат с противоречиви отзиви от критиката. С популярния му успех обаче е трудно да се спори и това, както винаги става в Холивуд, доведе до филмова адаптация. Това ни довежда и до съответните предпоставки – режисьорът Нийл Бъргър, отличил се с напълно задоволителни, разнородни творби като „Илюзионистът” и „Високо напрежение” (т.е. безумно преведеният „Limitless”); актуалният филмов композитор Джънки Екс Ел в тандем с живата легенда Ханс Цимер, който продуцира саундтрака; и, разбира се, отлично подбраният актьорски състав, събиращ на екран задължителните за жанра непознати млади актьори и ветерани в професията с голям опит и повече постижения. Звездата на филма Шайлийн Удли, Тео Джеймс, Зоуи Кравиц и Джей Кортни се вписват в първата категория, а Ашли Джъд, Рей Стивънсън, Маги Кю и двукратната носителка на „Оскар” Кейт Уинслет попълват втората. Но довеждат ли тези предпоставки до също толкова задоволителен резултат?
DIVERGENT
Отговорът до голяма степен е „да”, макар и да остават известни резервации по отношение на финалния продукт. Критиките към лентата, също както и към оригиналната книга, са насочени най-вече към сюжета, който изглежда твърде, твърде подобен на този в „Игрите на глада”. Персонажът на главната героиня е поредният опит на женска авторка да създаде икона на феминизма в популярната култура. Не може този опит да бъде заклеймен като пълен провал, тъй като чертите на героинята Беатрис/Трис до голяма степен са откраднати от персонажа на Катнис Евърдийн, който преуспя в авторските намерения да се превърне в символ на женската сила и сексуалност в литературата и на големия екран. Но колкото и добър да е източникът на вдъхновението, творческата кражба си остава кражба и запознатият зрител ще усети това в пълна сила, докато гледа „Дивергенти”.
tris
Централният персонаж не е единственото нещо, откраднато от „Игрите на глада” в случая. За щастие, в „Дивергенти” няма любовен триъгълник, но изцяло стереотипният холивудски красавец, в който главната герония се влюбва, е като копие на Гейл Хоторн от „Игрите” – онеправдан още от детството си здравеняк със златно сърце и склонност към героични подвизи в името на справедливостта. Дори актьорите Тео Джеймс и Лиам Хемсуърт, които изиграват съответно Тобаяс/Четири и Гейл, си приличат във вокален и физически аспект. Но вероятно най-безсрамно е открадната идеята за антиутопичното тоталитарно общество, където разделението на окръзи („Игрите”) и на касти („Дивергенти”) се налага от властващите сили, чийто основен аргумент за това е Войната от близкото минало, за която, естествено, не получаваме никаква информация. Тя е просто голямата страшна Война, която е предизвикала затварянето на Чикаго и разделението на касти. Всичко това звучи смехотворно, но не толкова, колкото самата социална структура, представена във филма.
b.s.
Обществото е разделено на пет касти: Ерудити, които се отличават с ума си и арогантността си; Безстрашни, които имат повече мускули, отколкото мозък, и леки самоубийствени наклонности; Миротворците са земеделци, които постоянно са усмихнати като Снууп Дог във вторник вечер („Puff, Puff, Pass Tuesday”) и се обличат като хипита; Прямите са неспособни да лъжат, нямат филтър между мозъка и устата си, и по този начин често провокират желание да бъдат фраснати в устата; и Аскетите, които не се обличат като хипита, но проявяват техния манталитет с показната си безкористност и постоянната помощ, която раздават наляво-надясно. Казано накратко, това е общество, в което водещото качество на всеки човек се манифестира с отвратителна самохвална демонстративност, достойна за свръхнаконтен член на ромското етническо малцинство. По мое скромно мнение най-щастливият завършек за такъв обществен строй би бил ядрена експлозия, но, хей, това е само моето мнение.
bullshit
Ако случайно проявиш повече от едно водещо качество в личността си, биваш заклеймен като „Дивергент”, оставаш безкастов и си обречен на просешка тояга до края на живота си. Затова и Дивергентите масово се прикриват и отчаяно се опитват да се впишат в някоя от предначертаните касти. Такава е и главната героия Беатрис, която, по неясни за зрителя причини, съкращава името си на Трис, когато се присъединява към кастата на Безстрашните. Опитите й да се прикрие движат сюжета на филма, както и политическата интрига между Аскетите, към които се числят родителите на Трис, и Ерудитите, към които принадлежи Джанин Матюс, изиграна от самата Кейт Уинслет в първия й филм от „Титаник” насам, който не се опитва да бъде арт хит. Интригата се дължи на това, че Аскетите контролират правителството като най-безкористни, а Ерудитите се опитват да ги изместят, като ги компрометират морално. Повече детайли за действието биха ме накарали да навляза в зоната на спойлерите, затова спирам дотук.
DIVERGENT
Режисурата на Нийл Бъргър е сред най-големите козове на филма. Демонстрираното операторско майсторство и умението при създаването на кадрите, независимо дали са реално заснети, създадени от компютър или смесица, заслужават похвала и възхищение. Саундтракът на Джънки Екс Ел също е задоволителен, като опитът на младия композитор да отдаде почит на легендарния си продуцент Ханс Цимер с определени музикални тонове, е явен и също заслужава похвала. Актьорският състав също свършва чудесна работа – Шайлийн Удли има потенциала да стане истинска звезда и го показва с доброто си представяне в главната роля. Ако не се опитва да бъде Дженифър Лоурънс в проектите си извън „Дивергенти”, където е обречена да я имитира до голяма степен, младата актриса има светло бъдеще пред себе си. Зоуи Кравиц и Тео Джеймс изиграват непретенциозните си роли толкова добре, колкото сценарият им позволява. Ветераните също изпълняват функциите си без грешка, водени от Кейт Уинслет, която пръска отрова с погледа си и с всяка своя дума в ролята на главната антагонистка.
DIVERGENT
Комбинацията от тези качества и недостатъци превръща „Дивергенти” в една голяма машина, в която голямото колело скърца оглушително, но се движи напред от множеството добре смазани помощни колела. Филмът ще задоволи почитателите на жанра и феновете на книгата, които до голяма степен формират целевата му аудитория. А целта на всеки жанров филм е точно това, нали?

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to