Дъждовна вечер по английски с Хю Лори

5

Нали знаете как на концерт винаги последната песен е най-емоционална, въздействаща, запомняща се? Е, всяка една песен от концерта на Хю Лори беше точно такава. Макар и да му липсваше прословутата английска точност, Лори плени публиката още с излизането си, играеше си с нея, демонстрирайки заложбите си на комик, танцьор и музикант. Обстановката ни пренесе първо в задимен и уютен нюйоркски бар със стари пастелни килими и приглушени лампи в дъждовна лятна вечер, където в еднакви количества се леят уиски и джаз.

Вижте още: Творчеството на легендарния Хю Лори!

Вечерта наистина беше дъждовна, а Хю наистина излезе с чаша уиски в ръка, което създаде идеалната атмосфера за представянето на втория му албум – ‘Didn’t It Rain’. Заедно със страхотните музиканти от The Copper Bottom Band той успя бързо и неусетно да скъси разстоянието между прашния Ню Йорк и горещата Луизиана – родината на блуса, тази дяволска музика. И всичко това с нотка английски акцент, закачлив хумор и няколко шота уиски.

Снимка - Георги Димитров / Vesti.bg

Снимка – Георги Димитров / Vesti.bg

„Добър вечер, София!“, поздрави Лори, както повеляват добрите маниери, след което дойде време за блус, джаз и танго. Пред препълната Зала 1 на НДК Хю Лори и The Copper Bottom Band изпълниха парчета както от ‘Didn’t It Rain’, така и от първия си албум‘Let Them Talk’. През цялото време певецът показваше преклонението си пред големите имена в жанра, като изтупваше от прахта и забравата все стари песни. На помощ освен групата се претекоха и гватемалската певица Габи Морено и соул изпълнителката Джийн Маклейн. ‘Come On Let The Good Times Roll’, ‘Evenin’’, ‘Wild Honey’, ‘Send Me To The ‘Lectric Chair’, ‘I Hate A Man Like You’ бяха само част от страхотния репертоар на Лори и компания. Заедно с Габи Морено и невероятния ѝ глас той изпълни ‘The Weed Smoker’s Dream’ и нежното аржентинско танго ‘Kiss Of Fire’, на което дори танцува. Пеещият доктор остана сам на сцената, за да изпълни ‘Louisiana Blues’, посветена на опустошителните наводнения в щата през далечната 1927 г.

Вижте още: Хю Лори и писател 🙂

„Градът ви е толкова красив! Не че вие не знаете това. Знаете го, аз просто го отбелязвам.“ Благодарим за милите думи, Хю, а сега ни сипи по още един блус и джаз, моля. Жегата каза тежката си дума и къде на шега, къде наистина, но бандата имаше нужда от подкрепление, което дойде в лицето на Уили и поднос шотове. „Винаги се чудим колко време хората ще издържат да ни гледат как пиемна сцената. В Швейцария издържаха 45 минути.“ Музикантите казаха едно българско „Наздраве“ и пиха за здраве, щастие и просперитет. „Е, няма да има за всички ви, но го приемете така – ние пием за вас!“

Снимка - Георги Димитров / Vesti.bg

Снимка – Георги Димитров / Vesti.bg

Публиката може да не се е насладила на чаша уиски с лед, но първите редове имаха късмета неочаквано да се докоснат до почти двуметровия англичанин (за тези, които още се чудят – да, наистина е много висок). По време на енергичното рокендрол парче ‘Green Green Rocky Road’ Лори стана от пианото и се втурна към първите редове, като затанцува сред тях като светкавица, за да се върне отново на сцената. След заряда и емоциите, които донесе, и танците, които предизвика, нямаше как да се размине без бис (в случая цели два). Приятна изненада беше изпълнението на класиката на ‘Chuck Berry You Never Can Tell’, която накара всеки мъж и всяка жена да се разкършат в луд рокендрол като Джон Траволта и Ума Търмън (за по-недосетливите – да, говорим за ‘Pulp Fiction’). С втория бис страстите се уталожиха, за да дадат място на леката меланхолия, идваща с края на концерта и песента ‘Changes’ от албума ‘Didn’t It Rain’. Последва баналната, но тъжна за всеки меломан картинка, когато групата слиза от сцената и маха заднешком с обещаваща усмивка.

Untitled222

Снимка – Георги Димитров / Vesti.bg

Дъждът преди концерта ни най-малко не попречи на настроението, а след тази очарователна смесица от блус, джаз, танго и рокендрол един древен мит бе разбит. Англичаните определено знаят как да се забавляват.

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to