Защо да отседнеш в „Гранд хотел Будапеща”?

Featured

Üdvözöljük Budapesten!

Най-новият реверанс на тексаския режисьор Уес Андерсън към Европа този път се премества на 1246 километра източно от парижкия хотел „Шевалие” , посока Будапеща. Осмата лента на 44-годишния режисьор посреща погледа ти, сервира му хубав черен чай върху карирана покривка и го оставя да попътува между двете световни войни без въобще да усети ужаса на тази епоха.

Вижте още: Нашето ревю за “Теорията на всичко”!

Хумор по време на холера? Когато в интервю питат Андерсън как така филмът е комедия, когато контекстът на времето е толкова мрачен и сериозен, той отговаря, че не е мислил специално върху баланса между фикция и исторически събития. „Имах герои, за които исках да напиша история. Не съм мислил особено за това кое трябва да е сериозно, кое комично и кое развлекателно. Исках да направя нещо интересно”.

Hotel4

Успява. Историята за легендарния портиер Густав (Ралф Файнс) и довереното му протеже Зеро Мустафа (Тони Револори) си има всичко, необходимо за качествена сюжетна дъвка – йерархични отношения, които прерастват в голямо приятелство, любовна история с невинна, но смела млада дама и, разбира се, кражба на безценна картина и бягство от лошите, което допълва необходимата криминална жилка. И всичко това е носталгичен разказ от първо лице, който млад писател (Джъд Лоу) документира в мемоари, достъпни за всеки посетител на стария европейски хотел.

Вижте още: Нашето ревю за Birdman 🙂

И ако сюжетът е дъвка, то визията на филма си е торта Гараш с крокан. Най-голямото обвинение към Андерсън, отправено от елитния критически глас на гилдията, си остава константната стилистика на всички негови филми и силно изразения афинитет към визията и детайла за сметка на повествованието. С основание, защото всяка сцена на режисьора прилича на картина на Ян ван дер Хайден – пастелени цветове, прецизност на образа и изключително внимание към детайла. Може би най-показателна за тази педантичност е анимацията „Фантастичният мистър Фокс”, когато, само за един кадър на вестникарска колонка, Андерсън написва 400 думи, които да приведе в необходимия достоверен вид. Това внимание в никакъв случай не е престъпно, но не всеки си пада по визуален крокан.

Hotel2

Визията със сигурност не е единственото достойнство във филма на Андерсън. Той несъмнено успява да изгради пълнокръвни и интересни образи, да си играе успешно с границата между абсурдно, преувеличено, сериозно и реално и да засегне съвсем непринудено категории като приятелство, любов, смърт и меланхолия. Всичко това благодарение и на актьорския състав – Ралф Файнс, Ейдриън Броуди, Уилям Дефо, Бил Мъри, Харви Кайтел, Леа Сейду, Джеф Голдблум, Тилда Суинтън, Едуард Нортън, Матю Амалрик, Оуен Уилсън и Тони Револори, който направи кинодебюта си по доста обещаващ начин.

Вижте още: Нашето ревю за Boyhood!

В крайна сметка усещането, с което ще излезеш от салона след „Гранд хотел Будапеща” е, че си си изнесъл багажа, но ти се остава за още една нощувка. Възползвай се от последната възможност, която предлага програмата на София Филм Фест и резервирай стая за Дом на киното на 30 март от 18:30 часа.

Hotel3

Наталия Иванова
на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to