„Измислици” – Хорхе Луис Борхес

BorhesАко сте си поставили нелеката задача да прочетете „Измислици” на Борхес, подходете към нея предпазливо. Това не е една от онези книги, които четете в блъсканицата в градския транспорт или в смрадливото купе на стар влак, докато чат-пат поглеждате през прозореца, за да видите дали не е станало време за слизане. Това не е и книга, която може да четете на работа, скривайки я под бюрото всеки път, когато шефът мине покрай вас.

Вижте още: “ИЗГУБЕНИТЕ ХРИСТИЯНСТВА” – ШАМАР В ЛИЦЕТО НА ОРТОДОКСАЛНОТО

Това е книга, която изисква внимание.

Шестнайсет кратки философски текстаа, маскирани като ревюта на въображаеми книги, криминални истории, полунаучни трудове за несъществуващи организации и разкрития за отминали конспирации.

Шестнайсет кратки есета, преструващи се на разкази, които разкриват фрагментите от метафизичния мироглед на едно ерудирано и необятно съзнание.

Привидно нашега, без типичната за темата претенциозност и мрачна сериозност, Борхес разглежда теми като Вечността, времето, цикличността на съществуването, Вселената на безкрайните алтернативни вселени, възникващи при всеки избор, всеки път, когато можем да направим нещо по един начин или по друг, идеализма, колективното съзнание.

Да го кажем така – Борхес създава магия, пишейки за магията. Не типичната за фентъзито магия с нейните файърболи, светкавици и много специални ефекти. Иде реч за способността чрез думи да променяш нечие съзнание, да провокираш въображението, да създаваш светове и да посяваш идеи. Думите са онова средство, което най-често дава форма на мислите ни и Борхес знае как да ги използва.

Ивсе пак, да се върнем на предупреждението – бъдете предпазливи, когато подхождате към Борхес. Освен че изисква повишеното внимание, типично за повечето подчертано философски трудове, лековатият стил на „Измислици” може да бъде подвеждащ. Идеите за безкрайността, безграничността на Вселената и цикличността на времето имат и друга, доста по-мрачна страна. Неминуемо някои от вас, за които четенето е повече от хоби за убиване на времето или пък които са просто предразположени към подобен тип мислене, биха си задали въпроса – „Какво значение изобщо може да има съществуването пред лицето на вечността и безмерността?”

Тази торба с интригуващи и опасни „Измислици” и „Хитроумия” пристига в страхотно издание с меки корици, чийто семпъл дизайн изненадва с рядка за българския книжен пазар оригиналност и уместност. В България издава издателство „Колибри”.

Константин Николов

е 22, студент по “Право” в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to