„Майстора и Маргарита” – сатира за нелогичния рационализъм

Класиките не трябва да събират прах в библиотеките на нашите баби или по сървърите на Читанка. Те са ни нужни – тук и сега. Защото въпреки дистанцията между нашето време и това на авторите им, класическите текстове носят много идеи и отговори, които могат да са ни полезни днес. А ние често забравяме тези съкровища, тези ключове, тъй като сме прекалено заети да ровим в калта на съвременната проза. И затова трябва да се пишат ревюта за класики – за да бъдат тези книги част от ежедневието ни, макар да не са издадени вчера и да не са обект на агресивна рекламна кампания в интернет книжарниците.

„ТРИ РАННИ РАЗКАЗА” ОТ СЕЛИНДЖЪР – ИЗДАНИЕ БИЖУ

Сюжетът на романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита” е сложен, объркан, нелогичен, сюрреалистичен, комичен. Той не може да бъде преразказан с прости думи, тъй като това несъмнено би го лишило от многото му възможни интерпретации и смисли. Но, най-общо казано, този сюжет има две линии. Основното действие се развива в Москва през 20-те години на 20-ти век. Дяволът и неговата колоритна свита посещават града за няколко дни с желание да се позабавляват, внасяйки хаос и нелогичност в подреденото ежедневие на гражданите. Другата линия се развива в Йерусалим по време на Пилат Понтийски. Пред небезизвестния прокуратор е доведен особен арестант, наричащ себе си Иешуа. Пилат трябва да реши съдбата на този човек и да понесе последствията от своето решение. Всяка от двете истории е пътека, по която Булгаков води читателя към своите сложни убеждения и разбирания.

251499_10150271316686738_4127173_n

— Изумително! — възкликна неканеният събеседник, после, кой знае защо, се озърна крадешком, приглуши плътния си глас и каза: — Извинете за нахалството, но, доколкото разбрах, вие на всичкото отгоре не вярвате в бога? — Погледът му стана уплашен и той добави: — Кълна се, никому няма да кажа!

— Да, ние не вярваме в бога! — отвърна Берлиоз, леко усмихнат на уплахата на чуждестранния гост. — Но това може да се говори съвсем открито.

— Вие сте атеисти?!

— Да, ние сме атеисти. В нашата страна атеизмът не учудва никого — каза с дипломатическа учтивост Берлиоз, — преобладаващата част от нашето население съзнателно и отдавна е престанало да вярва на приказките за бога.

Тогава чужденецът направи следния номер: стана, стисна ръка на изумения редактор и каза:

— Позволете да ви благодаря от все сърце за това изключително важно сведение, което за пътешественик като мен е безкрайно интересно.”

The_Master_And_Margarita_by_klumsyk

Основната тема на романа е спиритуализма и духовността в рационалния свят. Булгаков представя своите сложни и многопластови идеи за доброто и злото, за светлината и мрака, за същността и произхода на тези сили. Но преди да ги обрисува по-обстойно, авторът първо убеждава читателите в тяхното съществуване. Редица изследователи са склонни да разглеждат романа само и единствено като политическа сатира на конкретния социален строй в Москва през 20-те години на миналия век. Остро не съм съгласен с подобна интерпретация, тъй като тя орязва огромна част от художествената стойност на произведението. „Майстора и Маргарита” не се отнася само до един определен строй в един определен век, а представлява критика на крайния рационализъм, проявяващ се в безброй човешки общества в различни епохи и култури.

„АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“ НА АЙН РАНД

24224_104121636291852_2757465_n Булгаков осъжда присъщото на бездуховните хора желание да вярват само във физическото, само в това, което може да се види, пипне и докаже. Романът е критика срещу затварянето на сетивата за явленията, които са необясними с рационални аргументи. Книгата е зов за спиритуализъм, поклон пред невидимото и неуловимото. И именно затова е адски актуална днес, в нашето рационално пазарно общество, което държи да измерва всичко единствено във физически и икономически параметри. В един от епизодите Дяволът обявява, че ще изнесе спектакъл с черна магия, а след това ще обясни рационално и логически как са били извършени всичките фокуси и заблуди. След спектакъла така и не е дадено обяснение на магията, но вместо това са разкрити алчността, лицемерието и ограниченото мислене на публиката, жадна за логични обяснения. Би ми се искало да дам някои по-подробни примери за това, но ще ви оставя удоволствието да се запознаете с тях сами.

— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!

— Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.

— За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат, — но навярно не познавам добре живота! Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава — той например добър ли е?

— Да — отговори арестантът, — въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили, е станал жесток и коравосърдечен. Бих искал да зная кой го е обезобразил така.

— С удоволствие мога да те осведомя — отвърна Пилат, — защото бях свидетел. Добрите хора му се нахвърлиха като псета на мечка. Германците се вкопчиха във врата, в ръцете, в краката му. Това се случи в битката при Идиставизо, в Долината на девите.

— Да можех да поговоря с него — изведнъж мечтателно каза арестантът, — убеден съм, че той рязко би се променил.

Bulgakovs-Moscow-The-Master-and-Margarita-e1350319498182

Не си мислете обаче, че Булгаков се впуска в религиозна пропаганда. Той говори за Бога и Дявола, за Иисус Христос и Пилат Понтийски, но разказва своята история по изключително специфичен начин, който не съвпада особено с одобрения канон. За изграждането на образа на Дявола и неговата свита Булгаков изследва различни древни религии и описания на Сатаната и включва идеи и концепции, събрани от всички тях.

Ако трябва да посоча нещо, което не ми хареса, това би било забавянето на действието в първата половина на романа. Тя е по-сатирична и представя неспособността на бюрократизираното общество да възприеме богатството и пъстротата на по-мистичния аспект от вселената. За жалост обаче се наблюдава известно еднообразие и повтаряемост, които в един момент леко доскучават. В тази половина почти напълно отсъстват героите от заглавието – на Майстора е отделена само една глава, а Маргарита присъства само като част от неговия разказ. За щастие втората половина на романа, разказана основно от гледната точка на Маргарита, е много по-емоционална и въздействаща. Още първите изречения на тази втората част предвещават затрогваща и пленителна история:

Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!

Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!”

И нека го кажа така – не случайно тази влюбена жена от Москва е един от най-обсъжданите и обичани образи в световната литература. Маргарита е жизнена и жива, а нейната история е изпълнена с толкова много чувственост, че сякаш е разказана в поема, а не в роман. Маргарита е човек – прекрасен и величествен човек, който все пак не е лишен от недостатъците на своята раса. Образът й е едно безкрайно красиво съчетание на земното и небесното, на светлина и мрак, затрогващо изображение на великолепие без съвършенство. Тя е може да бъде егоистична и отмъстителна, но също така жертвоготовна и отрицателна. В различните епизоди тя е кралица или вещица, но никога не губи своето собствено лице, каквато и роля да играе. Тя може да извърши най-голямата жертва и най-големия морален подвиг, но не защото искрено чувства нуждата да го направи, а просто защото е обещала и държи на думата си.

Когато се събуди, Маргарита не заплака, както ставаше често, защото се събуди с предчувствието, че днес най-сетне нещо ще се случи. Усетила такова предчувствие, тя почна да го разпалва и да го подхранва в душата си от страх да не я напусне.

— Аз вярвам! — шепнеше тържествено Маргарита. — Аз вярвам! Нещо ще се случи! Не може да не се случи, иначе наистина трябва да ми е отредена доживотна мъка? Признавам, че лъгах и мамех, водех таен, скрит от хората живот, но нима може наказанието за това да е толкова жестоко… Да, сигурна съм, че нещо ще се случи, защото е невъзможно нещо да се проточи вечно. Освен това сънят ми беше пророчески, убедена съм…”

 Романът на Булгаков е практически бездънно ковчеже със съкровища. Само част от тях успях да проумея, още по-малка част успях да ви представя. Важен елемент от проблематиката на книгата, илюстриращ темата за духовното в материалния свят, е интересната концепция за трайността на творчеството. Булгаков излага тезата, че, веднъж сътворена, една идея никога не може да бъде заличена напълно. Колкото и да бъде отричана и забранявана, тя винаги ще намери начин да се върне при хората. И неслучайно една от най-знаковите фрази за романа е репликата „Ръкописите не горят”.

533772_10151528992411738_1475897557_n

Книгата е много особена, не е за всеки вкус и няма да допадне на всеки читател. Но аз лично ви съветвам да й дадете шанс, защото безмерните скъпоценности, които бихте могли да откриете в нея, надхвърлят стократно шанса да не ви допадне.

 

„ПРЕКРАСНИЯТ НОВ СВЯТ” – ЛОГИЧЕСКИ ТЕСТ ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ

 

е на 24, е завършил Психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, комикси, история, кино, приказки и опера. Обожава да е в непрекъснато движение и е почти невъзможно да го убедите да застане на едно място за повече от час-два. Като типичен психолог се вълнува от вътрешния свят на хората, от мотивите зад техните действия, и съответно цени художествените произведения, които изследват дълбочинно тази тема.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to