На колене пред таланта и болката- романът „Колене” от Росен Карамфилов

Такова е истинското изкуство – у него има първичност, размах, топлота…”, пише поетът Росен Карамфилов в дебютния си роман „Колене”, посветен на баща му Кольо Карамфилов. И болка, много болка, бих добавила след прочитането на тази книга. Поклон за силата и смелостта, които са нужни, за да бъдат оставени тези страници, тези редове, тези думи.
Надявам се, четейки тази книга, всеки от вас да е посетил поне една изложба на Кольо Карамфилов, да е запомнил поне една негова картина- поне, поне това. Когато затварям очи и мисля за него, в съзнанието ми винаги изскача „Човекът, който пътува с влак нощем”. Още щом я видях, се открих в нея и я обикнах. Дали защото обичам пътуването с влак, или просто пътуването – не можех да откъсна очи от нея. Или защото Кольо Карамфилов смени земното си ателие с небесното и това донесе още тъга в картините му. Или защото животът ни не е нищо повече от едно дълго пътуване.

Виж още: „ДУМИТЕ РЪМЯТ И РОМОЛЯТ” В „ЧИСТИ СТИХОТВОРЕНИЯ” ОТ МАРИЯ ДОНЕВА

Бихте попитали кога настъпва мъката? Ще ви отговоря така – мъката касае живите. Тя настъпва тогава, когато очакването е съвсем нищожно. Защото Бог е единствената константа. Именно затова ни е дадено правото да създадем поколение, да посадим дърво, да стоим до дървото, докато не започне да ражда плодове, да върнем семките обратно в природата, да пожелаем моногамната обич, да предпочетем светлината пред неяснотата, да бъдем предани на своите вярвания, да се научим на взаимна почит, да бъдем митохондрии от обща клетъчна система. Да дишаме…!!!”
1

Кольо Карамфилов е български артист – художник и график, с ясно изразен характер, разпознаваем и незабравим. Кольо си тръгна от този свят в началото на годината и остави синa си Росен да пише. Именно на него е посветен романът „Колене”, издаден от издателство Жанет 45 с редактор Елин Рахнев. Росен казва: „Писах от любов към баща си. Това е.”
183-те страници на романа ме задъхаха поне 183 пъти. Поне 183 пъти сърцето ми спираше и се питаше как е възможно? Тази книга е „Епицентър. Производител на емоционални земетресения…”. Не очаквайте строг сюжет, нито измислени герои – всичко тук е реално, болезнено реално. Разделена на Интерфаза, Профаза и Метафаза, „Колене” ни хваща за ръка и ни повежда из галерия, в която са изложени картините на Кольо, а думите на Росен кънтят, шептят, викат, галят… Оглеждаш се, вдишваш, издишваш, спираш за миг и затваряш очи, потъваш, вдишваш, издишваш, потъваш пак. Текстовете за картините Росен нарича „пулсът на книгата, а останалите – кръвта ѝ.”
Но освен болката и голямата любов, с които е пълен този роман, той носи и много въпроси. Въпроси, които се усукват като въже около врата ни и с всеки изминал ден затягат хватката си все повече и повече. „Защо никой не се е върнал на Земята? Защо Бог изтрива паметта, с която отиваме при него, след като сме преминали? Каква е повторяемостта на животите? Кой е измислил понятието мъртвец? Кой си е позволил да постави биологията над теологията? До колко мълчанието е вредно, или точно обратното? Има ли горна граница на тъгуването?”
Откъде идва куражът, когато смисълът си отиде? Процесът на умиране обратим ли е? С каква скорост се издига духът над обвивката? С каква скорост обвивката бива унищожена, щом изтече нейният срок на годност? Съществува ли тунел след тунела?”
2
И докато си поемате дъх, въпросите на Росен, емоциите му, състоянията му ще ви тласкат към личните ви емоции, към личните ви състояния. Бих казала, че това е една книга на съпреживяването, на емпатията. Не просто на мъката. Не. Знам, че Росен не пише просто за себе си и за Кольо, а за всеки един изгубил онзи, който е бил неговото сърце, неговият смисъл. За всички онези, които бдят над нас. Книга за неразбирането и самотата. За обществото, в което живеем. За промените. За вдъхновението и страха. За смелостта да продължиш. „Научени сме да вървим по лесния път. Всеки се страхува да стъпва бос сред стъклени градини. Защото колкото и красива да е градината, тя е опасна. Крачка напред-червено. Крачка назад-също. Ще има ли продължение? Ще се случи ли?”
Прочетете тази книга. Прегърнете Росен. Прегърнете Кольо. И помислете за всичко онова, което оставяме след себе си.
За какво ни е Времето, след като то е безгранично? Какво значение има средата, след като началото и краищата са еднакви при всяко човешко същество? Проплакването не е ли издъхване? Издъхването не е ли проплакване?”
„Аз например възприемам остатъка от дните си тук като компютърна игра с определен брой нива, които трябва да мина, без да зная колко са, задължен всеки полуден и всяка полунощ да натискам бутона ENTER и да чакам следващото ниво да зареди. Със задоволство да приемам надписа LEVEL COMPLETE и с мир да очаквам на екрана да се появи GAME OVER с големи букви…”

3-мъж със сърце
Росен Карамфилов е автор на две стихосбирки – „Орелът и детето” (2011) и „Стерео тишина” (2013). Той е най-младият автор, включен в американската антология на българската поезия ‘The sеason of delicate hunger’ (Accents Publishing, САЩ ). През 2014 печели наградите „Рашко Сугарев” и „Добромир Тонев”. В момента е студент в ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност Приложна лингвистика с два чужди езика – английски и немски. „Колене” е неговият първи роман.

Книгата ще бъде представена на 04.12.2014г., четвъртък, в Народен театър „Иван Вазов” от 18:30 часа, Сцена IV етаж,ул. “Дякон Игнатий” 5, от Елин Рахнев и издателство „Жанет 45” и на 13.12.2014г., събота, на Коледния панаир на книгата в НДК на щанда на Жанет 45.

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to