„Сън в лятна нощ” в театър София

Шекспир. Едва ли ще дойде време, в което текстовете му няма да бъдат поставяни на сцена. Романтичната комедия „Сън в лятна нощ” , представена  от режисьора  Бойко Богданов в театър София,  е една от най- симпатичните постановки, играни у нас в последно време. Симпатична, защото е приятна за гледане и ненатоварваща, но в никакъв случай шедьовър.  Целта  е просто да бъде една искрена усмивка в деня ви.

BIG_BIMG2_4793

Нареждайки се сред  най-четените произведения на Шекспир , „Сън в лятна нощ”  е интерпретирана по различен начин в множество постановки по цял свят, минавайки от класическите  до модернистични виждания на режисьори и артисти. Бойко Богданов обаче слива и двете в свое собствено виждане – постановката не е прекалено модернистична и отнесена, но не е и демоде. Има своите нови, изцяло авторски моменти и виждания , но в същото време се придържа и към Шекспировия текст, което прави диалозите  леки и приятни. Музиката е на живо и най-любопитното е, че е изпълнявана не от оркестър, а от самите актьори.  Кратките, лесно запомнящи се мелодии увличат и те карат да си ги тананикаш дни наред, особено тези излезли от устата на Пък. Постановката предизвиква усещането, че хем си в реалния свят, който понякога прилича на този от комедията, хем  пренася в омагьосаната гора, където се сипе вълшебен прашец и малки сладки феи разказват истории.

Познатите лица несъмнено са плюс. Още в самото начало няма как да не познаете гласовете на Пламен Манасиев, Лилия Маравиля, Мартин Гяуров, Николай Върбанов и още много други. Младите  сред актьорския състав няма как да не ви харесат- те са щури, свежи, естествени. Сякаш не е игра, а реалност. Сцената наподобява моменти от ежедневието ни – тя е непрекъснато променяща се  и показва различните страни, емоции, мисли. Ефекти няма особено, но въпреки това пиесата успява да не бъде статична. Затова, важна роля, играе мултимедията. Изключително забавно е как, в края на постановката, на екрана,  зрителите виждат себе си и своите реакции,  а в следващия момент  наблюдават звездното небе. Младите двойки и Тезей и Хиполита се появят на малки балкончета над зрителите, като привличат вниманието и стават част от тях – и те са в ролята на гледащи. В залата се чува много смях, а времето минава неусетно.

BIG_BIMG6_4793

“Това е, за мен, една от най-прекрасните пиеси в цялата история  на драматургията, която разказва за любов, но за всякакъв вид любов. И най-вече любов към изкуството”, споделя Богданов. Пищната сценография и костюми са дело на дъщерята на режисьора – Цвета Богданова. Актьорите са различни, контрастни – шутът Пък е облечен в злато, младите влюбени са с тениски и дънки, а Оберон и Титания приличат на божествени видения, а малката розова фея няма как да не остане в съзнанието ви- те пее, танцува и има крица на гърба си.

Пък яде семки докато се люлее на люлка и гледа какви глупости сътворяваме ние хората в името на любовта, повтаряйки непрекъснато колко умни сме всъщност, а колко много грешим. Оберон се изживява като Бог и прави магични номера, с които допълнително да объркват живота на простосмъртните.  Титания се влюбва, омагьосана от Оберон, в човек – магаре. А Елена, Херния, Деметрий и  Лизандър непрекъснато се гонят и крещят- Обичам те! Не те обичам! В същото време всеки от тях носи ябълка към любимия си – може би библейска препратка на режисьора към Адам и Ева. Все пак накрая всеки получава правилната ябълка.

BIG_BIMG7_4793

Постановката не ме развълнува особено, не ме замисли, но ме разсмя. В рамките на два часа, два часа и половина, се пренесох в един друг свят – свят на вълшебства и доза реализъм. Може би комедията цели да ни покаже и че всичко е поправимо?  В крайна сметка всичко идва на мястото си. Защото винаги след  хаоса нещата трябва да се наредят. А и както казва самият режисьор – всичко, което цели да покаже постановката е, че всичко, от което се нуждаем е любов.

Сега да си представя ясно мога
защо й ваят и рисуват бога
с превръзка на очите и с криле —
припряна слепота! От туй по-зле!

И го представят все дете, защото
не различава злото от доброто
и в своите игри сред шум и вик
кълне се и отмята всеки миг! “

 

Снимки –  Театър “София”

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to