2015 в сериали – какво успя да се наложи на малкия екран

01.02.2016

1 (Art of VFX)Не е лесно да се съревноваваш с година, която е представила заглавия като „Лудия Макс: Пътят на яростта“, „Междузвездни войни: Силата се пробужда“, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ и „Крийд: Сърце на шампион“. Но телевизионните продукции на 2015 г. успяха не само да бъдат конкуренция, но и на моменти безсрамно да откраднат от аудиторията на по-големите си кино събратя. Ренесансът на сериалите, положен от ‘Game of Thrones’, ‘Breaking Bad’ и ‘The Walking Dead’, бе успешно продължен и доразвит за поредна година. Остава ни единствено да се вгледаме внимателно и да подберем най-добрите от най-добрите. Заглавията и моментите, запечатали се в паметта ни, които по-късно да пробутваме на приятелите си (насила, ако трябва).

Финална вметка – поради невъзможността всично от малкия екран да бъде следено своевременно, представената по-долу класация е изцяло базирана на лични впечатления и не претендира за професионална изчерпателност. Което ще рече, че авторът й е на разположение за всякакви корекции, критики, нападки, открито псуване и (недай си Боже) похвали.

Най-добра шапка (opening):Дявол на доброто“

Изключително въздействащо композирана шапка, която може да служи като модел за всяка бъдеща продукция, независимо от жанра й. Перфектно съчетание от цветове и стилистика, подчертаващи мрачната и същевременно нежно-трагична атмосфера на историята. Образи на ранимост и поквара, правещи точно това, което се очаква от един добър opening, а именно – да позволи на зрителя да вкуси от продукцията, без да разкрива сърцевината й. Подплатен с чудесна и умело подбрана музика.

Най-добро въвеждане на герой: Елиът („Г-н Робот“)

В наши дни можеш да попаднеш на достатъчно продукции с добре режисиран пилотен епизод. Но са доста по-малко тези, които не само успяват да привлекат зрителя с история, но и го запознават от раз с достатъчно провокативен, интригуващ и многопластов главен герой. Саможивият социопат Елиът ни спечели с нещо елементарно и същевременно трудно за постигане – дълбок, хаплив и бунтарски вътрешен монолог, съчетан с мълчалива, но преднамерено интровертна фасада. Подобна комбинация загатва за поне два възможни прочита на предстоящата история и гарантира, че насреща ни стои герой с потенциал.

2 (ING)

Най-разочароващ финал:Двама мъже и половина“

Сериал, който започна да издиша още с включването на Аштън Кътчър. За когото въпреки всичко сме на мнение, че представи най-доброто от себе си и далеч не заслужи засипалите го нападки. А за дългоочаквания и обстойно дискутиран финал на комедията можем да кажем само едно – къде, по дяволите, е Чарли Шийн? Защото ни беше обещано едно последно негово участие. А какво получаваме вместо това? Дубльор, смазан от доставено с хеликоптер пиано?! Срам и позор, Чък Лори. Срам и позор.

3 (EW)

Най-силен финал:Игра на тронове“

Ще оставим настрана гледната точка на прочелите предварително книгите и ще се концентрираме изцяло върху девствения зрителски поглед. Макар леко претрупан и на моменти твърде динамичен, последният епизод на „Игра на тронове“ предизвика сензация по целия свят. Зрителите бяха шокирани, въодушевени, ужасени и разплакани – понякога по едно и също време. А нима можем да искаме нещо повече от финала на една история? Всяка разплетена сюжетна нишка остави след себе си нови възли, всяка сцена ни сервир нова порция от превъралите се в запазена марка за продукцията обрати. Динамика и напрежение, изправящи косъмчетата по тила ни. И ново поколение от загинали герои. Че закъде без тях. Като стана дума… Безспорната перла в короната бе шокиращата смърт на Джон Сняг, отекнала сред стотиците хиляди сърца на феновете. И малкият Оли, който вече е почти толкова мразен, колкото Джофри. Чудесен обрат. Разтърсваща сцена. Абсолютен победител.4 (Screen Art)

Най-епична батална сцена:Нощния страж срещу Белите бродници“ (Игра на тронове)

Една от най-въздействащите и забележителни сцени, режисирана извън канона на „Песен за огън и лед“. Изпипана и реалистична хореография, добра операторска работа и елемент на съспенс, особено силно засегнат при дуела между Джон и Бродника, кулминирал с разкриването на новите свойства на валирианската стомана. А какво да кажем за финалния кадър? Кралят на Зимата, застанал с разперени ръце на брега на Тръпнещото море, заобиколен от новородените Други, изпрати тръпки на вълнение и страх по гърбовете ни. И успя да ни вземе дъха.

5 (Game of Thrones Wikia)

Най-добър дебютант:Дявол на доброто“

Още с пускането си в Netflix, адаптацията по едноименния комикс на Марвел предизвика небивал възторг. Сюжетът е мрачен, без да се опитва да имитира творчеството на Кристофър Нолън, като същевременно съумява да е повече сериозен и по-малко „комиксов“. Добрата актьорска игра, чудесният диалог и забележителната операторска работа допълват картината, загрозявана единствено от някои малки, почти пренебрежими детайли – като твърде честото мигане на Чарли Кокс, особено за слепец. Противоречиви са мненията относно играта на Винсент Д’Онофрио, въплътил се в култовия Кингпин. В началото Фиск действа като несигурно, импулсивно дете – образ, коренно различаващ се от познатия ни от комиксите. Едва впоследствие забелязваме наченки на високомерието, заплашителността и властността, присъщи на бъдещия лидер на престъпния свят. Но макар да се различава от оригинала, изграденият в сериала образ е пълнокръвен, интригуващ и отворен за развитие. Във всеки случай, „Дявол на доброто“ остана всепризнат като най-добрият дебютант за годината. Предстои ни да видим дали вторият сезон ще успее да задържи нивото, поставено от предшественика му.

6 (IGN)

Най-добър герой: Джон Сняг („Игра на тронове“)

Изборът ни тук беше по-труден. Но крайната ни присъда е тази – от всички положителни герои на малкия екран, любимецът на публиката Джон Сняг преживя най-голяма трансформация в характера, довела до развитието му като персонаж. Образът му през първите четири сезона бе сравнително еднообразен – доблестен мъж на честта, търсещ своето място в света сред низвергнатите, отринатите и забравените. Единствено  интригата му с дивачката Игрит и новината за пленяването на баща му подлагат на изпитание сърцето и думата му. Но едва в последния сезон виждаме ясното разгръщане на последствията от тези събития. Джон вече е командир на Нощния страж и това го поставя във вихъра на изцяло нови премеждия. Тежкото наследство на времето, прекарано с диваците, оредяващите редици на приятелите му, мъката по загубената любов, тревогата за настъпващите Други и опитите му да посее мир в скования от войни и омраза Север извайват един нов и много по-зрял Джон – уморен и решителен, пречупен и непримирим. Тежките избори и предателства, които му предстоят, разгръщат в нова светлина потенциала на този персонаж и го изваждат от утвърдения му образ, давайки истинска свобода на историята му.

7 (HBO)

Най-добър антигерой: Клаус („Първородните“)

Със сигурност тук ще изгубим поне половината от вас. Но потърпте още малко. Макар ърбан фентъзи сериалите да не са особено популярни извън женската аудитория, актьорските им състави могат да ни предложат едни от най-магнетичните образи в съвременната телевизия. Какъвто е и вампирът Клаус, изигран пленително от Джоузеф Морган – нарцистичен, арогантен, параноичен, самовглъбен, жесток, див, недоверчив и хитроумен задник, когото няма как да не заобичаш. Безскрупулен и жестоколюбив в действията си, които обаче са продиктувани единствено от желанието му да опази живота на невръстната си дъщера и семейството си. Персонаж на крайности, търсещ баланса между яростта и признанието. Едновременно класически и нетрадиционен антигерой. Противоречив във всеки свой аспект. И наш избор в тази категория.

8 (Wallpapers Boom)

Най-добър злодей: Килгрейв („Джесика Джоунс“)

Поредното великолепно превъплъщение на Дейвид Тенант. Обезсмъртен в телевизионната история като десетия Доктор и спечелил одобрението на феновете като Барти Крауч Младши в „Хари Потър и Огнения бокал“, Тенант е актьор със завиден репертоар и неоспорим талант. Така че не бива да ни учудва, че именно един от най-добрите съвременни британски артисти бива поканен да влезе под кожата на садистичния Килгрейв – самоуверен и извратен манипулатор, способен да подчини всеки с една-единствена изречена дума. Макар критиците да възхваляват „Джесика Джоунс“, а феновете да го одумват за твърде самоналожения образ на силната и независима жена, всички те са единодушни в едно – играта на Тенант нарежда Килгрейв сред най-добрите злодей в супергеройския жанр, с единствени съперници от вселената на Марвел в лицата на Локи и Кингпин. Персонаж, способен да те накара да се съмняваш в него дори в моментите, когато привидно разголва душата си. Завладяваща игра на манипулация, която държи зрителите в постоянно напрежение. Не се сещаме за някой, който би могъл да го изиграе по-добре.

9 (Cinema Blend)

Най-добър сценарий:Г-н Робот“

Поредна награда за историята на самовглъбения социопат Елиът. Проникновени монолози, подтикващи към размисъл, а нерядко и към депресия. Истории за покварата, слепотата и наивността, заразяващи съвременното общество. Черноглед сюжет за драмата на собственото ни битие и негодуванието набунтовника, дремещо дълбоко в нас. И ключов обрат, който преобръща представата ни за всеки един епизод от живота на Елиът. Майсторска работа от страна на Сам Исмаил, заслужила признанието ни.

10 (TV Trev)

Най-добра операторска работа:Дявол на доброто“

Излишно е да повтаряме хвалебствията, които изписахме в предишните редове. Затова ще споменем само, че творението на дуото Мартин Дж. Лойд и Мартин Алгрен ни запозна с едни от най-зрелищните кадри и едни от най-приковаващите сцени на годината, прокарали пътя за изцяло иновативен подход към заснемането на всеки бъдещ супергеройски сериал. Операторско майсторство, достойно да се съревновава с това в Шерлок.

CHARLIE COX as MATT MURDOCK in the Netflix Original Series “Marvel’s Daredevil” Photo: Barry Wetcher © 2014 Netflix, Inc. All rights reserved.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър